Образованието като никога минава за голяма новина от току-що пуснатия за обсъждане Бюджет 2012. Заради него финансовият министър Симеон Дянков посегна даже на недосегаемия сектор "Сигурност" и отряза от неговото парче, за да даде на просветата. Увеличението не е чак толкова значително, та да предизвиква овации - 172.3 млн. лв. отгоре спрямо 2011 г. и така догодина секторът ще разполага с 2.748 млрд. лв. По-любопитни са обещанията, с които тези пари са бегло обвързани и които, засега поне, звучат съвсем като писани на коляно.



ПОЗИЦИИ

Очаква се функция "Образование" да подобри незначително позицията си в консолидираните публични разходи от 9.6% на 9.7%, коментира програмният директор в "Отворено общество" Боян Захариев. Според него догодина при сегашния проектобюджет и макроикономически очаквания разходите за образование би трябвало да бъдат 3.37% от БВП, т.е. практически същите. По най-важния показател - субсидията за делегираните от държавата дейности, общините ще получат 1.265 млрд. лв. Тази субсидия през 2012 г. се увеличава с 1.9% спрямо 2011 г. при прогнозно увеличение на БВП с 2.9%, пресмята анализаторът от "Отворено общество".

Формално има номинално увеличение, но процентът от БВП за функция "Образование" остава същият и е най-ниският в Европа, коментира депутатът Валентина Богданова от "Коалиция за България". Според нея е абсолютно неясно в каква посока ще бъдат разпределени допълнителните 172 млн. лв.

"Процентите от БВП са меродавни за приоритетите на правителството. Широко рекламираното увеличение на средствата всъщност нито е толкова голямо, нито тези средства бележат ръст от началото на управлението на ГЕРБ - четвърта година не можем да достигнем нивата от 2009 г., а кризата не започна вчера", смята председателят на парламентарната комисия по образование Огнян Стоичков ("Атака").

Според Мика Зайкова от КТ "Подкрепа" разходните стандарти не са променяни от 2009 г., а в същото време има натрупана инфлация, която увеличава делът на текущите разходи. Трябва да се покрие и увеличението на минималната заплата, която - дай боже, да расте още, добави синдикалният експерт.



ИЗНЕНАДИТЕ

Някои от задачите, които си поставя просветното министерство, са добре познати - осигуряване на средства за целодневно обучение на децата до трети клас и задължителна предучилищна подготовка за 5-годишните. Остават и дежурните клишета за подобряване на материалната база и повишаване на качеството на обучение в средните училища. Загадка е обаче посоченото въвеждане на нов модел за финансиране на общообразователните училища.

"Трябва да е ясно, че въвеждането на нов модел на финансиране на общообразователните училища не може да става със закона за бюджета и без предварително обсъждане. Какъв нов модел търсим, след като делегираните бюджети бяха въведени преди едва 4 години - този модел нито е публично коментиран, нито е законово уреден", коментира Валентина Богданова. "Това е пълна юридическа анархия - за да се случи новият модел на финансиране, трябва да има нов закон, не може да се залага нещо, което го няма в правния мир", смята Стоичков. Според него без количествени стойности не може да се говори за промяна на модела. В същото време депутатът юрист е категоричен, че не може законът за държавния бюджет да замества закона за народната просвета.

Същата гигантска стъпка е предвидена и за висшето образование - със закона за бюджета се правят промени в закона за висшето образование, с които се променя моделът на финансиране на държавните вузове. И тук нищо не е било предлагано за публична дискусия. Какво е известно дотук? Предвижда се вместо от оценката от акредитацията субсидията на вузовете да зависи от "комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, формирана въз основа на критерии, определени с акт на Министерския съвет, включваща и резултатите от оценката при акредитацията на висшето училище и неговите специалности". Шефът на просветната комисия в парламента е категоричен, че така правителството ще изземе функциите на агенцията по оценяване и акредитация, която е компетентният орган да преценява възможностите на висшите училища да осъществяват качествено обучение. Създават се условия за субективизъм, тъй като не са посочени критериите, по които ще се прави тази оценка, смята Огнян Стоичков. Според него промените в двата закона - за народната просвета и за висшето образование, означават, че правителството се отказва от нови закони в двата подсектора на образованието.



ВЪПРОСИТЕЛНИТЕ

Интересно е защо с проектобюджета за 2012 г. се прави промяна в Закона за народната просвета, според която парите за облекло на учителите минават в стандарта за издръжката на 1 ученик. В момента средствата се осигуряват от общините или държавата в зависимост от собствеността на училището. Според Огнян Стоичков от "Атака" тази поредна промяна в просветния закон и то със закона за бюджета буди недоумение. За Валентина Богданова от левицата е важно да се разбере каква е средната издръжка на 1 ученик за 2012 г., за да се разбере дали сумата не намалява.

Необясним до момента остава и друг момент в сферата на висшето образование - защо планираните приходи на държавните университети се намаляват с 8 на сто и догодина ще бъдат 255 млн. лв. Възможните обяснения са две. Първото е, че приходите падат заради забавени договори на вузовете, а второто е, че е възможно държавата отново да промени методиката, по която се изчисляват таксите за студентите.

Положително е, че макар и с малко - 3.9%, субсидията за държавните висши училища се увеличава и догодина трябва да бъде 323.634 млн. лв. 7 висши училища обаче ще получат по-малко средства. Това са техническите вузове в София и Габрово, Лесотехническият университет, спортната и художествената академия, транспортното училище "Тодор Каблешков" в София и медицинският университет в Плевен. В същото време бюджетите на други университети се увеличават значително. Пример за това са медицинските университети в София и Варна, които ще харчат със съответно 2.595 млн. и 1.366 млн. лв. повече. Бюджетът на столичния медицински вуз ще е 27.197 млн., а на варненския - 9.475 млн. лв. 1.135 млн. лв. е увеличението в субсидията за Югозападния университет в Благоевград. Бюджетът му ще е 14.969 млн. лв. За сравнение увеличението за Софийския университет е 385 000 лв. Че между БАН и финансовия министър Симеон Дянков няма особено топли чувства, е добре известно, но това едва ли може да обясни сериозното намаление с 5 млн. лв. на тяхната субсидия.

"За мен остава неясно къде са насочени рекламираните повече средства за висше образование и наука. Ако използваме всеизвестните факти, излиза, че бюджетът предлага публичните разходи за наука, които през т.г. са 0.18% от БВП, през 2012 г. да станат 0.14%", коментира Валентина Богданова от КБ. Говорим за много пари, но като ги сравним, виждаме, че във вузовете средствата се разпределят без ясни аргументи - на едни взимаме, за да дадем на други, смята Огнян Стоичков от "Атака". Той риторично попита и какъв е критерият за ощетяването на БАН.