|
| Пандата е сред изчезващите видове бозайници. Докато хората се увеличават, броят на другите обитатели на планетата намалява |
Преди достигането на прага от 7 милиарда ръстът на населението до голяма степен
не се приемаше като важен международен въпрос
- далечен спомен от 70-те години на ХХ век, когато се смяташе, че държави като Индия и Китай са предприели радикални принудителни мерки, за да ограничат приръста на населението. Това в известна степен е реакция на онези страшни дни - трезвомислещите природозащитници не искаха да бъдат свързвани с несправедливата политика. Така населението се превърна във второстепенен въпрос, за който не се говореше. Когато 6- милиардният жител на Земята бе на път - това бе преди 12 години - светът беше много по-различно и по-приятно място. По-лесно е да се чувстваш щастлив от идеята, че планетата става по-населена, докато глобалната икономика е във възход, водят се няколко големи конфликта и можеш да пренесеш бутилка вода през охраната на летището.
Ситуацията, разбира се, е малко по-мрачна през 2011 г. Повече хора изглеждат просто като още гърла за хранене, още конкуренти на пазара, още сламки в млечния шейк. Можете да видите това в начина, по който имиграцията изведнъж се превърна в наболял политически въпрос в САЩ, или как нарастването на населението предизвика апокалиптичен страх. Ще можем ли да осигурим съществуването си? Има ли място на планетата за 7 милиарда - плюс още хора?
Поемете дълбоко въздух. Отговорът е "да" - не само защото можете да настаните 7 млрд. души в щата Тексас и гъстотата на населението там ще стане като тази в Ню Йорк сити. От личен опит мога да кажа, че това никак не е лошо. Джоел Коен от университета "Рокфелер" заяви наскоро пред в. "Ню Йорк таймс", че имаме повече от достатъчно храна, вода и други основни неща, за да бъде всеки един от 7-те милиарда земляни - а и доста повече - в идеално здравословно състояние: "Всъщност светът физически може да нахрани, да подслони много повече хора за кратък период от време. В периода между 1820 г. , в зората на индустриалната епоха, и 2008 г., когато световната икономика навлезе в рецесия, производителността на глава от населението нарасна 11 пъти. Продължителността на живота се е утроила в последните няколко хиляди години - средно до почти 70 години в глобалния свят. Средният брой на децата, родени от една жена, е намалял в световен мащаб до около 2.5 сега от 5 през 1950 г. Населението на света се увеличава годишно с 1.1%, което е наполовина в сравнение с пика, отчетен през 60-те години на ХХ век. Забавянето на ръста на населението позволява на семействата и обществата
да фокусират вниманието си върху благополучието на децата си, а не върху броя им"
Очевидното нарастване на населението не е това, което оказва натиск на планетата - става въпрос за това, което хората произвеждат и консумират. Забележително е, че повечето от притесненията за увеличаването на населението са свързани със Субсахарска Африка и с развиващите се държави. Да, там населението се увеличава най-бързо, но бедните жители на Уганда и на Нигерия използват малка част от световните ресурси в сравнение с богатите западняци. Ето как Джаред Даймънд - автор на книгата "Пушки, микроби и стомана", спечелила наградата "Пулицър", представя проблема през 2008 г.: "Населението, особено това в развиващите се държави, се увеличава, а някои хора са направо обсебени от това. Те забелязват, че населението на държави като Кения бързо расте, и казват, че това е голям проблем. Да, това е проблем за над 30-те милиона жители на Кения, но не е тежест за целия свят, тъй като кенийците консумират много малко. (Относителният им дял е 1) Истински проблем за света е, че
всеки от 300-те млн. жители на САЩ потребява колкото 32-ма кенийци
С население, което е 10 пъти по-голямо, американците потребяват 320 пъти повече от ресурсите в сравнение с Кения."
Милиарди хора - 1 на всеки 7 - по света днес са гладни, но не защото планетата не може да произведе достатъчно храна, за да ги нахрани. Все пак половината от храната, която се произвежда в света, се изхвърля, независимо дали гние по полетата, на пазарите или в хладилниците ни. Можем да нахраним 7 милиарда, 8 милиарда, 9 милиарда и вероятно повече - ако решим да го направим.
Това е една от причините за оптимизъм. По същество е невъзможно да се предвиди бъдещето и постиженията от миналото не са гаранция за бъдещи резултати. Но човечеството добре се справя с предизвикателствата, пред които ни изправя планетата, и няма съществена причина да се очаква това да се промени. Все пак повече хора означават повече експерти, които ще разрешават проблемите, не само повече гърла за изхранване.
Когато човешките същества се увеличават по брой и по богатство, като стават по-здрави и по-силни, други видове страдат. Проучване, публикувано миналата година в "Сайънс", показа, че средно 52 вида бозайници, птици и земноводни се приближават всяка година с по една степен към изчезването си. Почти 1/5 от съществуващите гръбначни животни са заплашени, сред които са и 41% от земноводните. Друго проучване на "Сайънс", публикувано наскоро, пък показа, че хората унищожават хищници като тигри, вълци или акули.
И докато ние се увеличаваме, други видове намаляват. Проучване на сп. "Нейчър" показва, че вече навлизаме в период на историческо изчезване - вероятно шестата голяма "вълна на измиране". Изглежда няма значение, че продължаваме да разчитаме на природата да защитава планетата. Може да сме се насочили към планета, която поддържа 7 милиарда, 8 милиарда, 9 милиарда души - но не много повече.
----------------------------------
ТОП 5 НА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ СЪВРЕМЕННИ МЕГАПОЛИСИ
1. Токио
С населението от 32.5 млн. души японската столица е процъфтяващият център на страната и най-населената градска зона в света. Въпреки че като цяло раждаемостта в Япония намалява, населението в Токио достигна своя пик през 2004 г. Хората от цялата страна продължават да се тълпят към столицата в търсене на по-добра работа. Всеки ден 2 млн. души пътуват в градската част из огромната жп мрежа. А влаковете винаги пристигат навреме.
2. Сеул
Населена от 20.6 млн. души, градската част на Сеул дължи огромните си размери на включените към нея близки райони. Столицата на Южна Корея е високо развита и планира да предложи безплатен безжичен интернет в откритите места в града до 2015 г. Но развитата инфраструктура дава погрешна представа за типичните градски проблеми, които се задълбочават. Голямата гъстота на населението допринася за сериозното замърсяване на въздуха, високите данъци за канализация, препълнения градски транспорт и недостига на достъпни жилища.
3. Мексико сити
Населението на столицата на Мексико се увеличи изключително много в последните шест десетилетия. През 1950 г. градът е с население от само 2.9 млн. души и е 16-ят по големина град в света. Населението му обаче стана четворно по-голямо за 30 години и продължава да се увеличава, като в момента е 20.5 млн. души. Изключително бързото му нарастване доведе до замърсяване на въздуха.
4. Ню Йорк сити
Градската част на Ню Йорк сити бе първият в света мегаполис и с населението си от 19.8 млн. души си остава двигател във всички сектори с глобален обхват - от модата до финансите. Това е най-населеният град в САЩ, откакто се прави преброяване на населението от 1790 г., а петте района в рамките на Ню Йорк сити, но със свое самоуправление, простиращи се на 780 кв.км, са най-гъсто населената част в Америка. Ню Йорк сити привлече около 50 млн. посетители през 2010 г. и е дом на хора от всички кътчета на света (жителите му говорят 800 езика). Освен това е вторият най-богат град в света, след Токио.
5. Мумбай
Мумбай нарасна изключително много, следвайки икономическата либерализация на Индия през 1991 г., но бързото увеличаване на населението остави около 60% от 19.2 млн. души да живеят в бедни квартали. Имигрантите са си направили ниски постройки от бетон, метал и картон върху земя, чиято стойност рязко се повиши. Правителството иска да разруши до основи гетата, да премести милионите бедни хора във високи сгради и да позволи на предприемачи да построят скъпи жилища.
--------------------
ТОП 5 НА НАЙ-БЪРЗО РАЗРАСТВАЩИТЕ СЕ ГРАДОВЕ
1. Делхи - очакван ръст на населението до 2025 г.: 6.41 млн. души.
Изглежда подходящо 7-милиардният жител на земята да е индиец. Населението на столицата на Индия се удвои в последните две десетилетия, а по всичко личи, че бумът продължава. Населението на Делхи ще расте заради увеличаващата се раждаемост в Индия и привлекателността на града за местния и чуждия бизнес (въпреки рецесията, аутсорсингът продължава да е индустрия на стойност 50 млрд. долара). В миналото Делхи бе само център на политическия живот, като 70% от населението работеше в държавния сектор, но днес градът се превърна в нещо много повече. В следващите десетилетия преселници от Индия и от целия свят ще продължават да идват на тълпи.
2. Дака, Бангладеш - очакван ръст на населението до 2025 г.: 6.29 млн. души
Като център на Бангладеш, новият мегаполис Дака се превърна в политически и бизнес център на страната. Градът поглъща околните по-малки населени места, като всяка година над половин милион работници пристигат от различните части на Бангладеш в столицата. Добрите новини са, че чуждестранните и националните инвестиции се увеличават, но има опасения, че градът няма да може да успее да устои на бързото увеличаване на населението. Дака е три пъти по-голям от втората по големина градска зона в страната Читагонг, но вече се пръска по шевовете. Разположението на града в ниската част на делтата на река Ганг, в комбинация с лошата отводнителна система, прави района предразположен към наводнения по време на периода на мусоните. Но въпреки проблемите си, градът безспорно е мястото, където има най-много възможности за работа в страната - 75% от предприятията на Бангладеш са в Дака.
3. Киншаса, Конго - очакван ръст на населението до 2025 г.: 6.29 млн. души
Този мегаполис в ДР Конго не е подготвен за позицията си на един от най-бързо разрастващите се градове. Киншаса все още се занимава с първичния икономически сектор - търговия с природни ресурси, които бързо се изчерпват. Икономическото неравенство е очевидно, а силно разпространената корупция мъчи индустрията. Въпреки това Киншаса ще продължава икономическото си разрастване, защото е единственият бизнес център в Конго. Насилието в Киншаса е ежедневие, тъй като цялата нация продължава да се чувства несигурна заради годините на беззаконие и гражданска война. Опасно високите нива на престъпност ще продължават да се увеличават, докато нараства и неравенството между бедни и богати. Жилищата са в разширяващи се гета, инфраструктурата е зле поддържана, а административните услуги в Киншаса почти не съществуват - всичко това означава, че градът ще трябва да направи огромни усилия, за да издържи на увеличаващото се население.
4. Мумбай - очакван ръст на населението до 2025 г.: 5.76 млн. души
След като бързо се отказа от икономиката, базирана на производството, градът се насочи към сектора на услугите, а притокът на капитали в Мумбай продължава да привлича милиони имигранти. Градът се гордее с най-голям БВП в Южна Азия, но гетата все още се виждат из Мумбай, като продължават да са дом за над 1 млн. души. Разположен на полуостров в Арабско море, Мумбай е лесно достъпен по вода, но е истински кошмар да стигнеш до града от процъфтяващите предградия. Задръстванията и замърсяването измъчват целия град и се разпространяват и в по-далечните райони. А свръхпотреблението, което не е необичайно за Мумбай, натоварва слабите обществени системи. Градът трябва да подобри инфраструктурата си, за да отговори на нуждите на нарастващото население, и да подобри транспортната система, за да могат хората да се движат в града по-бързо.
5. Карачи - очакван ръст на населението до 2025 г.: 5.6 млн. души
Оживеният финансов и търговски център на Пакистан бе определен от Световната банка за града в страната, осигуряващ най-добри условия за бизнес заради ниските разходи за живот и за отварянето на магазин. Международните корпорации се тълпят в града и в момента осигуряват над половината от приходите на нацията. В Карачи се наблюдава приток на имигранти, които често са бежанци от Афганистан, Бангладеш и Индия, както и пакистанци, които пристигат от други части на страната, търсейки работа. Голямото замърсяване на въздуха от остарелите транспортни средства се превръща в задълбочаващ се проблем, както и липсата на закони за използването на земята. Карачи трябва да предприеме бързо мерки, за да контролира бързото и безконтролно строителство. Освен това трябва да се опита да намери финансиране, за да модернизира метро, което бе затворено през 1999 г., защото непрекъснато се разваляше. В бъдеще Карачи планира да подобри околната среда чрез създаване на паркове и повече зелени площи в рамките на града.
Пренаселеността - измислената заплаха
С наближаването на деня, в който ще се роди седеммилиардният жител на планетата, пророците за края на света са по-шумни от всякога. По страниците на вестниците трополят конниците на Апокалипсиса - свръхнаселеност, глад, войни и климатична катастрофа.
Страхът от демографски взрив не е ново явление. Още Платон и Аристотел препоръчват на държавите да регламентират раждаемостта. 2400 години по-късно образът на една "пренаселена планета" ражда абсурдни явления като Движението за доброволно изчезване на човешкия род (VHEMT), чийто членове вярват, че човекът е "екзотичен нашественик", който осквернява чистата планета. Или до странни решения като това на американската природозащитничка Лиза Хаймас, която обяви, че няма да има деца по екологични причини, гордо съчинявайки неологизма GINK (зелени наклонности, без деца).
Без да подценяваме последствията от растящото население, трябва да отчетем факта, че някои от тях са или силно преувеличени, или пълна измислица.
Мит №1 - Планетата не може да изхрани 7 милиарда или повече гърла
В края на 18-и век британският икономист и пастор Томас Малтус пише прочутото си "Есе за законите на населението". В него се твърди, че човечеството се увеличава много по-бързо от производството на храни, което води до пренаселеност и до глад в световен мащаб. Теорията на Малтус предизвикала студени тръпки сред съвременниците му, но така и не се реализирала на практика. Два века по-късно сме свидетели на огромни излишъци на храна. В момента в света има достатъчно зърно за изхранването на 10 милиарда души (при условие че спазват вегетарианска диета). Редица развити държави като Великобритания съзнателно ограничават производството си на храни, защото няма какво да ги правят. Из лабораториите по света са пръснати десетки земеделски технологии, които могат да осигурят "феноменални" добиви, но засега те са ненужни.
Мит №2 - Няма място за толкова много хора
В една "смрадлива, гореща нощ" преди 43 години биологът Пол Ерлих е изумен от концентрацията на човешка маса в индийския град Делхи. Неизброимите орди от хора, пъплещи по улиците, провокират американеца да напише "Демографската бомба". Книгата предизвиква ефект, който се чувства и до днес. Това, което не се споменава в нея, е, че по-голямата част от света все още е слабо населена. А ако е необходимо, може да се отвоюват нови, ненаселени региони за човешките нужди, без непременно да се разрушава природата.
Мит №3 - Демографското свиване на развития Север и демографското разширяване на бедния Юг наред с борбата за ресурси ще породят нови войни между държавите
Противно на популярното схващане, нарастването на световното население се забавя. Средната двойка днес има 2.5 деца - при 5 в средата на миналия век, и този показател продължава да върви надолу. Китай вече е под нивото на възпроизводство, същата съдба очаква още десетки страни. Много експерти очакват пикът да бъде достигнат към средата на този век, след което да последва спад. Както пише историкът Фелипе Фернандес-Арместо, "когато в Третия свят преобладаващо стане застаряващото население, светът ще бъде по-стабилен, защото безпрецедентно големият му брой ще утвърди естествения консерватизъм".
Това не означава да подценяваме проблемите, пред които е изправена планетата. Не една или две цивилизации са изчезвали заради човешката арогантност, алчност и глупост. Изчерпването на природните ресурси, изхабяването на почвите, разрушаването на екосистемите и загубата на биоразнообразие са реални проблеми. Но човечеството трябва да отговори на тях, както винаги досега е съумявало да го прави - приспособявайки се към променящата се среда с помощта на нови идеи и технологични решения. Вместо да търсят изкупителни жертви в лицето на консуматорския Запад или множащия се Трети свят, алармистите могат да насочат усилията си към нещо по-полезно.
Страхът от демографски взрив не е ново явление. Още Платон и Аристотел препоръчват на държавите да регламентират раждаемостта. 2400 години по-късно образът на една "пренаселена планета" ражда абсурдни явления като Движението за доброволно изчезване на човешкия род (VHEMT), чийто членове вярват, че човекът е "екзотичен нашественик", който осквернява чистата планета. Или до странни решения като това на американската природозащитничка Лиза Хаймас, която обяви, че няма да има деца по екологични причини, гордо съчинявайки неологизма GINK (зелени наклонности, без деца).
Без да подценяваме последствията от растящото население, трябва да отчетем факта, че някои от тях са или силно преувеличени, или пълна измислица.
Мит №1 - Планетата не може да изхрани 7 милиарда или повече гърла
В края на 18-и век британският икономист и пастор Томас Малтус пише прочутото си "Есе за законите на населението". В него се твърди, че човечеството се увеличава много по-бързо от производството на храни, което води до пренаселеност и до глад в световен мащаб. Теорията на Малтус предизвикала студени тръпки сред съвременниците му, но така и не се реализирала на практика. Два века по-късно сме свидетели на огромни излишъци на храна. В момента в света има достатъчно зърно за изхранването на 10 милиарда души (при условие че спазват вегетарианска диета). Редица развити държави като Великобритания съзнателно ограничават производството си на храни, защото няма какво да ги правят. Из лабораториите по света са пръснати десетки земеделски технологии, които могат да осигурят "феноменални" добиви, но засега те са ненужни.
Мит №2 - Няма място за толкова много хора
В една "смрадлива, гореща нощ" преди 43 години биологът Пол Ерлих е изумен от концентрацията на човешка маса в индийския град Делхи. Неизброимите орди от хора, пъплещи по улиците, провокират американеца да напише "Демографската бомба". Книгата предизвиква ефект, който се чувства и до днес. Това, което не се споменава в нея, е, че по-голямата част от света все още е слабо населена. А ако е необходимо, може да се отвоюват нови, ненаселени региони за човешките нужди, без непременно да се разрушава природата.
Мит №3 - Демографското свиване на развития Север и демографското разширяване на бедния Юг наред с борбата за ресурси ще породят нови войни между държавите
Противно на популярното схващане, нарастването на световното население се забавя. Средната двойка днес има 2.5 деца - при 5 в средата на миналия век, и този показател продължава да върви надолу. Китай вече е под нивото на възпроизводство, същата съдба очаква още десетки страни. Много експерти очакват пикът да бъде достигнат към средата на този век, след което да последва спад. Както пише историкът Фелипе Фернандес-Арместо, "когато в Третия свят преобладаващо стане застаряващото население, светът ще бъде по-стабилен, защото безпрецедентно големият му брой ще утвърди естествения консерватизъм".
Това не означава да подценяваме проблемите, пред които е изправена планетата. Не една или две цивилизации са изчезвали заради човешката арогантност, алчност и глупост. Изчерпването на природните ресурси, изхабяването на почвите, разрушаването на екосистемите и загубата на биоразнообразие са реални проблеми. Но човечеството трябва да отговори на тях, както винаги досега е съумявало да го прави - приспособявайки се към променящата се среда с помощта на нови идеи и технологични решения. Вместо да търсят изкупителни жертви в лицето на консуматорския Запад или множащия се Трети свят, алармистите могат да насочат усилията си към нещо по-полезно.











