Специалисти от центъра твърдят, че са знаели за предстоящите революции в Арабския свят, като в Египет просто не са могли да предскажат кога точно ще избухнат. |
Екипът, известен с нежното име "отмъстителните библиотекари",
проверява също така "Фейсбук", вестниците, телевизионните канали, местните радиостанции, сайтовете за чат - всичко в чужбина, до което всеки има достъп и към което може да добавя съдържанието си открито. От арабски до китайския език мандарин, от гневно съобщение в "Туитър" до сериозен интернет блог - аналитиците събират информация, често пъти на местния език. След това те я сравняват с местната преса или с тайно прихванати телефонни разговори. Оттам те създават картина за дадена ситуация, която е търсена на най-високо ниво във Вашингтон. Те дават поглед в реално време, например върху настроенията в региона след акцията на "тюлените", при която беше убит Осама бин Ладен, или пък прогноза в коя близкоизточна страна назрява бунт. "Да, те предусещаха въстанието в Египет. Просто не знаеха кога точно ще избухне", споделя директорът на службата Дъг Накин.
Центърът вече бе "предсказал, че социалните мрежи в страни като Египет могат да променят правилата на играта и да се окажат заплаха за режима", каза той. Най-успешните аналитици са нещо като героинята в успешния роман на Стиг Ларшон "Момичето с татуировка на дракон" - чудновати, непочтителни компютърни хакери, които "знаят как да намерят неща, които другите не знаят, че съществуват". "Тези с магистърска степен по библиотекарство и владеещи няколко чужди езика, особено тези с майчин чужд език, представляват много добри офицери за следене на информационни източници", обяснява Накин.
Центърът започна да съсредоточава вниманието си върху социалните мрежи, след като наблюдаваше
как "Туитър" разтърси иранския режим по време на Зелената революция от 2009 г.,
когато хиляди протестираха срещу резултатите от изборите и преизбирането на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад. "По това време персийският (фарси) беше станал третият език с най-голямо присъствие в социалните мрежи и блоговете в интернет", каза Накин. Анализът на центъра под една или друга форма почти всеки ден попада в ежедневния разузнавателен брифинг на президента Барак Обама. След като през май т.г. Бин Ладен беше убит в Пакистан, ЦРУ следеше "Туитър", за да предостави на Белия дом представа в реално време за настроенията по света. Тъй като не винаги може да се определи с точност географското местоположение, от което е изпратено дадено съобщение, аналитиците анализират реакциите по езици. Резултатът е, че мнозинството от съобщенията в мрежата на урду, официалния език в Пакистан, както и на тези на китайски бяха негативни. Китай е близък съюзник на Пакистан. Пакистанските представители възнегодуваха срещу акцията, определяйки я като накърняване на суверенитета на страната - болезнена тема, която продължава да усложнява американско-пакистанските отношения. Когато няколко седмици след атаката президентът произнесе своята реч, в която засегна близкоизточни проблеми, негативните туитове през следващите 24 часа дойдоха от Турция, Египет, Йемен, Алжир, Персийския залив, а също така от Израел, като
в съобщенията на арабски и на турски Обама бе обвиняван, че подкрепя Израел,
а в тези на иврит речта му бе заклеймена като проарабска. През следващите няколко дни основните медии стигнаха до същите заключения, до които стигна и секретната сфера на американското разузнаване, основавайки се на анализ на прихваната информация и сведения, събрани от местни хора. "Центърът също така сравнява своите резултати, получени от социалните медии, с тези на социологическите агенции, за да разбере кои от тях представят по-точни данни", каза Накин. "Правим каквото можем, за да не допуснем данните, които получаваме, да идват само от градските елити", каза той, признавайки, че само малка част от населението в районите, които центърът следи, има достъп до компютри и интернет. Но посочи, че достъпът до социалните мрежи чрез мобилни телефони нараства на места като Африка, което значи, че "по-голяма част от населението, отколкото можем да очакваме, изказва свободно мнението си. А това не личи от простото преброяване на хората, които имат достъп до фиксиран интернет в дадена страна."
Интернет страници като "Фейсбук" и "Туитър" също станаха ключово средство за
следене на бързо развиващи се кризи
като безредиците, които бушуваха из тайландската столица Банкок през април и май м.г., каза зам.-директорът на центъра, чиято самоличност се пази в тайна, защото понякога той все още работи под прикритие в чужбина. В качеството му на директор, самоличността на Накин е оповестена публично от управлението, въпреки че местоположението на центъра се пази в тайна с цел да се избегнат атаки - както физически, така и от хакери. Зам.-директорът е бил част от малък, 20-членен екип от американски правителствени служители, които съумяха да ръководят посолството на САЩ в Банкок по време на бунтовете, когато протестиращите излязоха по улиците, стекоха се в квартала на посолството и хванаха като в капан американските и тайландските дипломати в домовете им. Армията се намеси, а информацията от традиционните медии почти пресекна, защото местните репортери или бяха хванати блoкирани, или сплашени от правителствените сили. "Но в рамките на един час цялата информация за ставащото заля "Фейсбук" и "Туитър", каза зам.-директорът. ЦРУ засече между 12 и 15 потребители, които изпращаха съобщения за актуалното положение, и снимки от демонстрациите, направени с мобилни телефони. Служителите на ЦРУ сравниха данните от потребителите на "Туитър" с тези от оскъдните новини в медиите, за да преценят кой от тях предава надеждна информация. Също така самите потребители се контролираха помежду си, като съобщаваха, когато някой даваше неточна информация. "Това ни помогна да стесним кръга до дузината потребители, на които можехме да разчитаме", каза той. Накрая, докато траеше кризата около 2/3 от докладите на посолството, разпращани до всички правителствени институции във Вашингтон, се базираха именно на анализите на откритите информационни източници на ЦРУ.