Приказливият иначе президент Георги Първанов се скри напълно от общественото полезрение по време на предизборната кампания, че и след нея. До степен, че мнозина почнаха да се питат като в оня скеч на Краси Радков: "Абе, къде е Батко?". Каза, че ще се отдръпне, за да не влияе на избора и повече не се видя. И умно постъпи. Честите му публични изяви само можеха да влошат резултата на левицата. Същевременно се породиха теми, по които не биваше да остава безучастен. Като престъпните схеми за търговия с вот, за които навярно е поназнайвал туй-онуй от докладите на тайните служби. Но да не бъдем придирчиви - той си затрая за къде по-важни въпроси, та за едни избори ли... Днес, две седмици след края на вота, когато позицията му е практически без значение, се очаква настоящият държавен глава все пак да се изкаже по въпроса. Вероятно събитието ще е повод и за равносметка на двата мандата.

След 10 години на президентския пост



Първанов слезе някак незабележимо, по терлици от сцената



Съпартийците му услужливо го оставиха да си направи самооценка за престоя във властта. Той пък я претвори в мемоари и тръгна да обикаля градове и села, за да "се отчете" пред народа. Най-вече за свършеното, разбира се.

Сега партията майка е на път отново да приеме в обятията си този блуден син. Без много-много да му мисли. Както не беше особено взискателна и към бившия премиер Сергей Станишев, който я набута в изолация за поне една петилетка. В БСП греховете и провалите не се подлагат на оценки. И досега не знаем какво собствено е отношението на социалистите към политиката на тройната коалиция, заменките, плоския данък. Самокритиката на "Позитано" 20 е далечен спомен от епохата на Червенков. Върхушката на столетницата е като семейство идиоти, които се имат за безпогрешни, а всяка нормалност им се вижда уродство.



Но Първанов не се и нуждае от публични изяви



Вече има нов говорител, при това какъв! Лично началникът на държавата Бойко Борисов се зае с рециклиране на старата му партийна слава. Първанов и Доган - рече той, са най-големите политици на последните 20 години. Темането не бе подигравка, а израз на респект. Както подземните босове си засвидетелстват уважение, щом някой успее да прецака останалите. В признанието се съдържа и стаената гордост, че тези двамата са другите големи освен "мен". Всъщност през цялото време Борисов говори за трима. Аз, Първанов и Доган. Така услужливо очерта лидерския политически триъгълник на следващото десетилетие. Който впрочем рискува да се превърне в бермудски. И тримата са стари муцуни на прехода, изхабени от участие в политическото задкулисие, направили безброй компромиси в упражняването на властта, някои тежко дискредитирани, други безсрамно корумпирани. Но те са от една порода - играчи. И с общи приятели - преобладаващо олигарси.

С похвалното си слово Борисов всъщност размита за връщането на Първанов в БСП. Недвусмислено показва, че го предпочита за спаринг партньор. Нали предстои да разиграят пореден кръг от комедията "Управляващи и опозиция". Балансьорът пък е необходимият трети, който да бутне рамо, ако спектакълът не се хареса на електората. Свитата от поддържащи политолози вече побърза да сведе изборните резултати до отиграната формула "връщане към двуполюсния модел". Изглежда Доган вече го броят за левица. Интересно как ще обосноват появата на партия около Меглена Кунева? Или тя ще го играе "връщането на царя"? Преходът, както се казва, почва отначало. Политтехнолозите едно си знаят, едно си баят. Сега се опитват да ни отпратят в средата на 90-те, но с подменени агитки. Човек започва да се пита има ли живот извън Борисов, Първанов и Доган!?



Едва ли скоро ще ни позволят да го разберем





Едно е сигурно - с връщането на Първанов начело й БСП ще продължи да е партньор на олигарсите, а възможността за поява на автентична лява партия ще бъде блокирана за дълго. Политическият театър на прехода с до болка познатите ни политически петрушки изглежда ще продължи още няколко мандата до пълното изчерпване на конфигурациите. А после вероятно ще се премине към промяна на конституционния модел, но под диригентската палка на досегашния елит, който ще търси да се съхрани във властта под друга форма.

Популисткото дясно и лицемерното ляво, подкрепени от електоралната патерица на етническото ДПС, ще трябва да приключат най-сетне прехода, който изглежда не е свършил. Това ще рече - да заметат напълно следите на грабежа и да легитимират трансформацията на мутрите в бели якички.