- Г-н Попов, защо България не може да се отлепи от дъното по усвояемост на еврофондовете?

- Не считам, че усвояването е слабо при всички инструменти, но наистина на някои места има забавяне. ЕК опрости доста правилата за този програмен период и предлага сериозни облекчения и за следващия. Експертите ни трупат опит вече повече 10 г. в управлението на предприсъединителните и структурните фондове. Първите 2-3 години, в които основно се изграждаха и усвояваха новите правила и през които всички страни имат проблеми с еврофондовете, са вече зад гърба ни. Затова мисля, че основните предизвикателства произтичат не от дефицити в законодателството, а от такива в прилагането му и от липса на воля или умения за провеждане на реформи, там където средствата са обвързани с такива.

- Т.е. нормално е правителството на ГЕРБ, което пое страната точно през третата година от членството ни в ЕС, да увеличи в пъти усвояемостта?

- Така е, но трябват още усилия, защото в противен случай ще се загубят много средства. Парите от програмен период 2007 г. - 2013 г. трябва да се разходят най-късно до края на 2015 г., за да могат направените разходи да се сертифицират и възстановят. Когато програмите се одобряваха, още 2007 г., те бяха одобрени с индикативни годишни бюджети. Годишните бюджети се усвояват по правилото n+3 и n+2. Това ще рече, че средствата, планирани още тогава за годините до 2010 г.,трябва да се усвоят през годината, за която са предназначени и следващите я три, а за тези след 2010 г. - за годината, за която са предназначени и следващите я две. Т.е. бюджетираните например 2011 г. средства по различни програми трябва да бъдат усвоени най-късно до края на 2013 г. След това неусвоените пари се губят.

- Бюрокрацията е едно от основните обвинения за забавеното усвояване на евросредствата. Проблем ли е тя наистина?

- Бюрокрацията, разбира се, е препятствие, което обаче в повечето случаи може да се разглежда като необходимото "зло", за да бъде осигурена предсказуема и прозрачна среда за всички участници в процеса на усвояване на средствата. Аз не мога да си представя как някой би участвал например в обучение, финансирано със средства на данъкоплатците, независимо с какъв източник, без за това да остане документална среда. Иначе бизнесът има капацитет да усвоява еврофондове и е достатъчно активен, когато има интерес. Ако някои схеми, отворени за бизнеса, не се радват на популярност, трябва да се види защо и те да се променят така, че да станат привлекателни за него. Много е възможно липсата на интерес да се дължи и на фактори извън самия бизнес, като финансовата и икономическата ситуация. За цели сектори тя по-скоро предполага свиване, отколкото растеж, което пък от своя страна означава по-малка нужда от нови работници и съответно от инвестиции в обучение.

- Обществените поръчки и мудността на обжалването им е друго обяснение за проблемите с някоя схема?

- Обикновено институциите се оправдават със сроковете, необходими за провеждане на обществени поръчки, и времето за обжалване, когато трябва да се прикрият други дефицити. Но обществените поръчки са просто детайл, инструмент, който подлежи на планиране. Разбира се, има и изключения, в които тези забавяния са наистина проблем, но те са единични случаи и много често това е за добро. По-добре една поръчка да бъде обект на обжалване, ако в нея има пороци, вместо впоследствие върху нея да се налагат финансови корекции. В този смисъл законът не е проблем, а неговото прилагане.

- Как оперират с еврофондовете в старите страни членки?

- Там се разсъждава по следния начин - имаме определени приоритети, които са в съответствие с тези на ЕС. За да ги постигнем, можем да реализираме пакет от мерки, с които ще постигнем това и това. Ще ги финансираме както от националния бюджет, така и от еврофондовете. Т.е. водеща е целта. За парите се мисли после. При нас за съжаление доста често се прави опит да се мисли в посока - имаме едни пари, да видим как да ги изхарчим и ако може, да не ги връщаме. Така трудно се постигат целите, за които са предназначени, и като допълнение - връщаме част от тях.

- Програмата "Развитие на човешките ресурси", за която отговаряхте като зам.-министър, сега е на предпоследно място по усвоени средства, независимо от заявените намерения за ускоряване на плащанията. Защо буксува?

- Крайната цел на тази програма е подобряване качеството на живот. И понеже в повечето случаи става въпрос за нови или разширяване на съществуващи услуги, усвояването на тези пари изисква сериозни реформи. За съжаление не навсякъде са налице политическо и административно усилие и реформаторско и прагматично мислене да се направят те. Например пакети от мерки на стойност стотици милиони за директна подкрепа на ученици и студенти, които трябваше да стартират от началото на учебната година, са все още само обект на словесна еквилибристика и размяна на документи, а времето тече. Същото важи и за други програми в други институции. Дори в самото социално министерство по отношение на по-голямата част от проектите му като конкретен бенефициент също има забавяне заради липса на воля за реформи.

- Правителството постоянно се хвали, че едва ли не над 90% от средствата по отделни програми вече са насочени към конкретни мерки. Сключени са договори за половината пари, а в същото време си стоим последни по усвояемост. Какви са етапите, през които се минава, за да се стигне до възстановяването на средства?

- Преди да стартира договаряне, трябва комитетът за наблюдение на съответната програма да одобри критериите за избор на операции. Т.е. за какво точно се дават пари, колко точно, с какви бенефициенти и процедури ще се случи това и в какъв времеви диапазон. Този процес почти е приключил по различните програми. След одобрението на критериите следва договарянето на средствата по тях. Нормално е договарянето да е доста високо, имайки предвид колко време остава до края на програмния период. В момента средното договаряне за всички програми е малко под 60%. Тук е притеснителна голямата разлика между договаряне и разплащане към бенефициенти. Към момента разплатените средства по програмите са около 16-17%. Не ми е известна точната стойност на сертифицираните разходи, както и на възстановените от ЕК, но едва ли са повече от 10%, без аванса от Брюксел.

Етапите, през които се минава, за да се стигне до възстановяване на средства от ЕС, са следните: управляващият орган на съответната оперативна програма верифицира разходите на изпълнителите на проекти, т.е. проверява ги и ги признава или не за допустими, плаща им от аванса от ЕК, който за Румъния и България заради кризата беше увеличен от 7 на 9%, и от националния бюджет. След това подава искане за сертифициране към дирекция "Национален фонд" в МФ. Сертифицираните разходи се изпращат за възстановяване от ЕК. От там реакцията е в рамките на не повече от месец.

- Г-н Попов, правителството разчита да върже бюджета догодина с усвояването на 3.8 млрд. лв. от еврофондовете. Това реалистично ли е, като се има предвид сегашното ниво на усвояване?

- Ще бъде много хубаво, ако стане. Програмите, които финансират инфраструктурата, вървят относително добре, а за тези, които финансират меки мерки, е необходимо просто да се форсират предвидените реформи и там, където е необходимо, да се променят схемите, за да отговорят по-пълно на нуждите на хората и бизнеса.

- Какво ще се случи през следващия програмен период, ако не успеем да усвоим сега парите?

- Една от идеите на ЕК беше да се вземат предвид нивата на усвояване на средствата от този програмен период при определянето на стойността на средствата за следващия. Според мен този подход търпи сериозна критика, защото освен че този програмен период е първи за страната ни, изпълнението на програмите се реализира в ситуация на финансова и икономическа криза, което още повече затруднява постигането на целите им. Мнението ми е, че макар все още да има някои привърженици, тази взаимовръзка не трябва и няма да залегне в основата на преговорите за стойността на финансирането за България през следващия програмен период.