|
| Активисти на движението "Окупирай Уолстрийт" протестират в палатковия лагер в парка Зукоти в Ню Йорк. Гневът набира сила, но врагът е грешен. |
Но има и друг 1 процент - на онези, които паразитират на гърба на населението и експлоатират останалите 99%. Нещо повече - съществува дълголетна интелектуална традиция, датираща още от средните векове, която насочва вниманието към странната реалност, че едно миниатюрно малцинство преживява благодарение на продуктивния труд на преобладаващото мнозинство.
Говоря за държавата, която дори и днес представлява миниатюрен дял от населението, но е пряката причина за разоряващите войни, инфлация, данъци, уравниловка и социални конфликти. Този 1 процент е причина и за насилието, цензурата, безработицата и огромния дял на бедност.
Да погледнем числата от последните статистики. Населението на САЩ е 307 млн. души. Правителствените служители на всички нива са около 20 млн. души, което прави 6.5% от населението. Но 6.2 млн. от тези хора са учители в държавните училища, които според мен не могат да се причислят към управляващия елит. Това сваля процента на чиновниците на 4.4%. Можем да отпишем и друг половин милион души, които работят за пощите, и вероятно още толкова, работещи в различни филиали на службите за публични услуги. Вероятно други 1 млн. души от тези служители не са ангажирани в нито едно от силовите ведомства на държавата. Обикновено местните правителства не създават проблеми на национално равнище. Истинските проблеми са на федерално ниво (8.5 млн. души), от които можем да отделим служителите на незначителни нива в йерархията. Оставаме накрая с едни около 3 млн. души, съставляващи онова, което обикновено разбираме под "държавата". Накратко можем да наричаме тези хора 1 процент.
Този 1 процент не генерира никакво богатство. Всичко, което имат тези хора, го получават, като вземат от другите, но под прикритието на закона. Живеят за наша сметка. Без нас държавата е институция, която ще умре.
И тук стигаме до същината на проблема. Какво е държавата и какво върши тя? Има голямо объркване по тези въпроси, когато изобщо стане дума за тях. Стотици години хората си мислят, че държавата трябва да бъде органична институция, която се развива естествено по силата на някакъв обществен договор. Или пък че държавата е нашият благодетел, защото ни осигурява услуги, които ние не бихме могли да си доставим сами.
В класните стаи и в политически дискусии много рядко се говори честно за това какво е държавата и какво извършва тя. Но в либертарианската традиция нещата са доста по-ясни. От Бастиа до Ротбард отговорът винаги е пред очите ни. Държавата е единствената институция в обществото, на която е позволено по закон да използва агресивна сила срещу личността и собствеността.
Нека проумеем това с един прост пример. Да речем, че влезете в ресторант и не харесвате тапетите. Може да се оплачете и да се опитате да убедите собственика да ги смени. Ако не го стори, може да решите да не ходите вече в това заведение. Но ако нахлуете, вземете пари от касата, купите боя и боядисате отгоре тапета, ще ви обвинят в престъпление и може да отидете в затвора. Всеки в обществото ще се съгласи, че сте постъпили неправилно.
При държавата обаче е различно. Ако тя не харесва тапетите, може да прокара закон. Може да разпореди промяна. Не й се налага да пребоядисва - държавата може да ви задължи вие да пребоядисате. А ако откажете, ще сте извършил престъпление.
Същите цели, различни средства, два различни вида престъпници. Държавата е институцията, която предефинира криминалните деяния така, че да се изключи от закона, който управлява всички останали.
По същия начин стои въпросът с данъците, с всички регулации, всички мандати и всеки член от федералните закони. Всички те представляват принуда.
Държавата е враг на всички. Защо протестиращите не го разберат? Защото са жертви на пропагандата на държавата, подадена им в държавните училища, която се опитва да хвърли вината за всички човешки страдания върху частните и свободни предприятия. Те не разбират, че истинският враг е институцията, която им промива мозъците, за да ги накара да мислят, както тя иска.
Прави са обаче, че обществото гъмжи от конфликти и че съревнованието е доста неравностойно. Наистина битката е 99 процента срещу 1 процент. Но грешат за самоличността на врага.
* Авторът е председател на Института "Лудвиг фон Мизес" в Обърн, Алабама
А не финансово-индустриалният капитал, който рекрутира, прокарва, издържа и индоктринира политиците от най-горния слой на партийно-политическата каста, управляваща държавата съгласно спуснатите доктрина и инструкции към нея. Правилно протестиращите са се прицелили в Уолстрийт, там е Злото, за 0, 1% става дума.
веднъж да съм на близко мнение с манрико
И най-важното, държавната конструкция трябва да е такава, че нито споменатите по-горе маймуни, нито някоя друга да може да се покатери върху държавата.