Малта, от вашия кореспондент.

Този път можеше и да прескочим традиционната "дистанционна" колонка от република Малта, ако не бе изненадващата поява на също традиционния за "Нерви и утехи" ("емблематичен", "култов" според днешния жаргон) автобус 306 по бреговете и възвишенията на живописния Гозо. Гозо е вторият остров на скалистата средиземноморска държавица. Има още един, ненаселен..

За жителите на "Младост" 2 линия 306 е като линията на живота. Някога, когато "Цариградско шосе" се изживяваше като отсечка от диагонала Лондон-Калкута, написах наивно стихотворение за това как тайно, "вътрешно", невидимо за околните, като пътува от дома си до града, като отива на работа и се завръща вкъщи, човек за година изминава това огромно разстояние до далечния индийски мегаполис и така сбъдва мечтата си да замине. (Само дето не бях го казал - "да се махне"). И как идва мигът на отрезвяването: "Нито вече в София. Нито още в Калкута."



Извън лириката и бълнуванията за странстване



линия 306 е също тъй и неизбежен фон на много от петъчните колонки. Случки, герои и размишления, срещнати или породени в нейните препатили автобуси, често са били повод за текстове на тази страница. Дори днес, деформирана и занемарена заради метрото, тя е запазила очарованието си и място в душите на моите съкварталци. Така срещата ми с автобус 306 на един от площадите на Гозо бе толкова разтърсваща, че измести сума други събития от тазгодишната ми средиземноморска експедиция по семейни дела.

Автобусът с тъй близкия на сърцето ми номер бе почти чисто нов, един от онези, които замениха старите жълти симпатяги на малтийския градски транспорт, които десетилетия символизираха и поддържаха облика на тамошния живот. Тромави и допотопни наглед, тези возила пъплеха тържествено из каменните градчета и малтийците се качваха и слизаха едва ли не церемониално, а туристите - с необикновен трепет, като да пребиваваха в музей. Ако човек може да се вози в музей. Тези автобуси подхранваха цяла малка индустрия за картички и сувенири, които задължително присъстваха в багажа на отлитащите от острова чужденци. След дълго проучване малтийското правителство неотдавна е провело пълна реформа на местния транспорт: нови коли, нови линии. Тези дни тя едва не струва портфейла на министъра на транспорта, спаси го само един глас в парламента.



Но така се появи линия 306...



Линията свързва цитаделата Виктория с Шленди - вълнуващ, приличен на каньон залив с чудесни курортни селища наоколо. Там, в кафенето зад пристана, преди време тогавашният доайен на малката българска колония в Малта бай Георги Варната ми разказа как са закрили мисията ни на острова и как светкавично са продали нейните имоти. Каза ми също и къде (у кого) са отишли парите. (Записах си го тогава, някъде го пазя, ще се покаже един ден, но какво от това?) Старият авиатор вече е завинаги на небето, но с Шленди ще ме свързва тази линия 306. Сякаш това е пряка линия, някакъв вътрешен, душевен транспортен коридор и човек може наистина да се натовари в "Младост", а да слезе на този бряг, където зиме изглежда да се събират котките на целия архипелаг.

Впрочем зимата тук приближава твърде странно. Освен че плажовете работят и чужденците ходим по къси панталони, тук започва бурното раззеленяване на нивичките и градините, цъфтежът на храстите пред къщите и край пътя изненадва сякаш и самата природа - а казват, че нейната зимна експлозия още предстои. Декември и януари са месеците на свежест и на багри тук, през пролетта растителността почва да сивее и гасне, за да посърне окончателно през лятото. Странно, тук никой българин не си спомня да е виждал листопад, местните хора също вдигат рамене. Оглеждах се придирчиво и аз - не може пък всички дървета да са вечнозелени! - но без резултат. Как се справят тукашните поети без златния есенен шепот, не става ясно.

Не е прилично в кореспонденция от чужбина да няма отглас и от темите в медиите. Тукашната сензация бе първият развод в историята на Малта. Тази гражданска придобивка стана възможна след бурен референдум през това лято.Така брачните окови на островите вече не са доживотни.

Сблъсъкът на разбирания е бил твърде страстен, въвлечен е бил и Ватиканът, но здравите сили са победили. Между аргументите им прави впечатление тезата, че така



малтийката ще се отърве от своята

инертност и от излишните килограми,



според тях резултат от неразкъсваемостта на брака. И сега първият развод е вече факт. Вестниците наблягат на него, но кавалерски премълчват подробностите. Не се оповестяват имената на бившите съпрузи, разкрива се само, че са разделени повече от десет години и че съдът не се е произнесъл за правата върху децата, тъй като те са пълнолетни.

Впрочем, и за децата. Тези дни пред женски манастир в Рабат бе намерено подхвърлено новородено бебе. То бе донесено едва ли не тържествено в голямата малтийска болница, откъдето успокоиха обществеността, че детето е здраво и остава под наблюдение. Това е едва вторият случай на изоставено детенце през последните пет години, твърдят... запознати. Случва се в страна, където "оставянето" на бебета е било вековна практика. В същото това градче Рабат се пази споменът за странна врата в някаква църковна сграда: долната й част е имала специален отвор и в него по тъмно малтийки са оставяли новородените си бебета, заченати в грях най-вече от немирни монаси и рицари. Така църквата е прибирала тези деца, отглеждала ги е и ги е възпитавала. Те са получавали бъдеще. И днес, когато все пак се появи непредвидено бебе, в Малта по традиция го доверяват на нея. Мярна се предположение, че с узаконяването на разводите такива случаи ще станат още по-редки.

Макар да не се знае какъв точно знак ще е появата и там на линия 306...