Любимата поза на Бойко Борисов е на строг и справедлив държавник и политик. Но премиерът често попада в капана на собствените си думи и дела - твърденията му рязко се различават от действията. А опитът му да оправдае очевидно лобистки решения на своето правителство с някаква грижа за народонаселението превръща действителността в криво огледало, в което вредното трябва да ни изглежда като полезно.

Това се случи за пореден път в интервюто на Борисов за в. "Труд", в което дава разяснения за фундаменталната значимост на държавните предприятия за частната Корпоративна търговска банка (КТБ) и сочи случая с работещия без лицензи "ЛУКойл Нефтохим" като еталон за равнопоставеност на бизнеса и честната конкуренция.

"Парите на държавата държим в много банки, в Корпоративна търговска банка са някъде около 20%, и то по различни енергийни проекти, от години наред...", разяснява в интервюто Борисов.



Това е новина, ако не е лъжа



Защото допреди месеци според официалните справки на неговите министри процентите са съвсем различни. През есента на 2009 г. вицепремиерът Симеон Дянков разкри, че парите на държавните колоси са концентрирани в три неголеми банки (сред които №1 е КТБ) и че престояват по депозити и разплащателни сметки при мизерно ниски лихви. Последното означава, че банката печели за сметка на предприятието, което губи доход. Когато става дума за едри суми, има огромно значение дали лихвата е 0.5 или 8%. В края на 2010 г. магнетичната сила на КТБ вече бе привлякла 70% от средствата на 10-те най-големи държавни фирми - общо 285 млн. лева.

След първите пориви към прозрачност обаче Дянков и колегите му взеха да се умълчават, а напоследък направо отказват данни за парите на държавните фирми. Премиерът сега проговаря, но не се разбира какви са тези 20% и за какви енергийни проекти иде реч. Възможно е делът на парите на държавните предприятия да е спаднал заради приватизацията на "Булгартабак" - холдингът и дъщерните му предприятия вече са 100% частна собственост. (Впрочем витаят слухове, че реалният купувач е свързан с КТБ). Да не би пък Бойко да е имал предвид, че средствата на държавните гиганти са 20% от всички средства, поверени на банката? Или пък говори за дял от кредитите? А може просто да е метнал някакво число - нали темата вече е засекретена и няма как да разберем истината.

Преди време шефът на КТБ Цветан Василев обясни, че е нормално големи енергийни предприятия, кредитирани от КТБ, да си държат и дебитните сметки в нея. Но ако човек надникне в портфейла на банката, ще открие, че заемите за 2010 г. са били 1.657 млрд. лева, от които за енергетика едва 49 милиона лева, или 3%. Дори да допуснем, че всичките са заеми за държавни фирми, те са дребна хапка за титани като "Булгаргаз", АЕЦ Козлодуй, НЕК, БЕХ, "ТЕЦ Марица-изток 2". Всъщност основните заемополучатели на КТБ са от други сфери - търговия (40%), строителство, сделки с недвижими имоти, а също и преработваща промишленост и др. Та никак не е ясно за какви енергийни проекти говори премиерът.

Борисов отива още по-далеч - разпалено твърди, че не може и не бива да се пипат парите на държавните фирми от КТБ, защото "банковата система е такава, че всяко движение в нея, особено при наличието на гръцки банки у нас, може да повлече цялата система. Ако тръгнем да ги вадим, ще фалираме банката и тя ще повлече всички останали". От думите на Борисов излиза, че ако договорите на няколко големи държавни фирми с КТБ изтекат и те се преместят в други обслужващи банки, могат да повлекат КТБ (която по ирония на съдбата се рекламира със слогана "Клиентите са ни скъпи") към банкрут. Но ако това за стопяването на 70-те процента до 20% е истина, сумата вече трябва да е под 100 милиона. Нима бутиковата банка със скъпите клиенти се крепи на тези средства? Излиза, че ако не бяха депозитите и разплащателните сметки на НЕК, БЕХ, БТ холдинг и др., КТБ нямаше да може да кредитира фирмите на Христо Ковачки, да финансира покупката на медии и футболни отбори, да спонсорира федерацията по самбо...



Посланието на премиера е ясно



"Всяко министерство си проведе конкурси, където им дадоха най-добри лихви, там си държат парите. Няма централизирано решение. Аз не се меся нито в медиите, нито в банките, защото не е правилно", коментира още министър-председателят. Странното е, че ако изобщо е имало конкурси за обслужващи банки, никой не е разбрал за тях. Навремето Дянков обеща да спусне на държавните предприятия ясни правила за подбор, но вместо това произведе някакви общи пожелания, наречени "насоки".

А какво се случи със закононепослушния "ЛУКойл Нефтохим"? В този случай държавата изпадна в ролята на търпеливо и безпомощно чакащ. Компанията не сложи датчици навреме, агенция "Митници" отне лицензите и затвори рафинерията и нефтопристанището. Затварянето продължи само дни, след което "ЛУКойл" се оплака в съда, който пък му разреши да работи, докато се изясни защо и как не са сложени устройствата. Сега "ЛУКойл" действа на пълна пара, а държавата чака някой ден нефтокомбинатът да благоволи да се обзаведе с уредите за измерване на петрола, бензина, дизела и котелното гориво.

На въпрос ще подкрепи ли светлия бизнес и нормалната конкуренция в остатъка от мандата си Борисов отговаря с възможно най-неподходящия пример: "Ние го правим и сега. Ето, няколко месеца "ЛУКойл" работи без лиценз, докато не постави всички измервателни уреди, за да е гарантирана прозрачността..."

Всъщност това, че "ЛУКойл Нефтохим" няма нито уреди, нито лиценз, а си работи, е чудовищна несправедливост спрямо всички останали играчи на пазара на горива, които за разлика от нея похарчиха много пари и спазиха сроковете. Цяло чудо е, че те не повдигат и дума за нелоялната конкуренция. Когато в началото на годината връзването на касовите апарати на бензиностанциите с НАП стана задължително, всички неотговорили на изискването бяха глобени и запечатани. А "ЛУКойл" вече месеци работи и печели, нищо че е крупен нарушител. Но



Бойко Борисов сякаш не съжалява, че съдът върна нарушителя в мача



Нещо повече - премиерът не се тревожи, че монтирането на датчиците в "ЛУКойл Нефтохим" ще се точи и догодина. За разлика от шефа на агенция "Митници" Ваньо Танов. "Ако някъде има пробойна за акцизи и ДДС, това е в нефтокомбината и пристанището към него", обяви той. И отне двата лиценза - понеже докато няма уреди, не е ясно какви количества петрол влизат в рафинерията, какво се преработва, какви горива се изнасят и какви се пласират на българския пазар. И докато нефтохимът си стои на сянка, радва се и на чадъра на премиера, останалите фирми хем са се охарчили да купят и монтират датчиците навреме, хем се пържат под прожекторите на митниците.

А да сте чули премиерът да се ядосва за порочните замени на гори и ниви от ерата на тройната коалиция? Вече не, защото се оказа, че хора, близки нему и на ГЕРБ, също са се възползвали. И строгостта му се сломи.

Водното огледало в Кърджали уж беше плакат на покварата и разхищенията на тройната коалиция, но точно кабинетът "Борисов" ще довърши и ще разплати всеки лев. Напоследък Бойко Борисов изобщо не говори за профуканите залудо милиони за спорния проект, затова пък действа - при целия недоимък в бюджета за догодина са предвидени 25 млн. лева точно за злополучното Водно огледало.

Независимо какво говори Бойко Борисов, ясно е, че някои фирми и бизнесмени са му особено скъпи. А останалите - да се оправят както могат.