Равнищата на безработица в България силно се повишиха през 2010 и 2011 г., въпреки че в определени моменти имаше подвеждащи сигнали, че лошото на пазара на труда започва да отминава. България все още не е достигнала стойностите на европейските "рекордьори", но това не означава, че ситуацията на нашия пазар на труда е розова. Безработицата нараства навсякъде в страната и при това не еднакво. Което ще рече, че освен средните за страната стойности нарастват и регионалните различия, а това най-често не вещае нищо добро. В този смисъл жителите на някои големи градове, където безработицата е достатъчно ниска, може би не могат да си създадат ясна представа за тежестта на икономическата криза в другите краища на страната.

През 2010 г. средствата за активни мерки на пазара на труда намаляха двойно - от 135 млн. през 2009 г. на 65 млн. лв. В бюджета за 2011 г. предвидените средства останаха на същите ниски нива - 73 млн., а за 2012 г. не се предвижда промяна. Няма как да подминем въпроса дали сме постъпили умно или глупаво, свивайки програмите си за заетост посред кризата. Понеже метафорите от мореплаването са традиционно популярни в икономиката, ще си позволя да задам въпроса така: Дали сме свили платна посред глобалния ураган, за да не ги отнесе вятърът или сме си изхвърлили зад борда спасителните жилетки? Тук трябва да се отбележи, че програми, които са имали относително нисък нетен ефект през 2005 г. при тогавашните нива на безработица, сега могат само да подобрят резултата си.

Задачата на активните мерки на пазара на труда е да подкрепят достатъчно изходящия поток безработни, така че общият баланс да се подобри. За целта не е необходимо да бъдат обхващани всички безработни, а само добре подбрана част от тях - обикновено в ЕС това означава от 20 до 30% от средногодишния брой безработни. По данни на Евростат средният брой безработни за първите 8 месеца на 2011 г. е 375 хиляди, а според националния пран за заетост през 2011 г. в програми, проекти и мерки за заетост се предвижда да бъдат обхванати общо около 35 000 души. Това означава интензивност на програмите от под 10%, което вече със сигурност е прекалено малко.

Разбира се в програмите за заетост винаги ще попадат хора, които щяха да си намерят работа и без подкрепа, както и хора, които



няма да започнат работа дори с подкрепа



За част от тези хора програмите може да са допринесли по друг начин, не непременно увеличавайки шанса за намиране на работа, за други може да са били чиста загуба на време. Анализите на пазара на труда рядко се интересуват от тези подробности и обикновено се концентрират върху въпроса какъв е процентът от хората, участвали в програми за заетост, които са си намерили работа именно благодарение на програмата.

Ако проследим 100 души, включени в програмата, и сто души, които са подобни на първите по всички важни характеристики, но не са включени в програмата, единственото, което ни трябва за оценка на нетното въздействие, е да видим колко души във всяка група са си намерили работа. Да кажем, че от стоте, включени в програмата, 30 са си намерили работа, а от другата група само 15. Тогава казваме, че програмата има нетен ефект от 15 процентни точки. Друг начин да направим анализ е да кажем, че вероятността за намиране на работа за участниците в програмата се е увеличила 2 пъти (от 15 на 30%) в сравнение с тези, които не са били включени.

На българските програми за заетост са правени поне 2 сериозни изследвания - през 1999 г. и през 2006 г. Приличат си по това, че и двете са правени от чуждестранни консултанти и констатират почти еднакъв позитивен резултат при различните видове програми, който варира от 14 пункта до над 40 пункта, като междинната стойност е около 25 пункта. Това означава, че тези, които са си намерили работа с помощта на програмата, са с 25% повече от хора със сходни характеристики, които не са участвали в програмата. Изключение прави една периферна програма за компютърно обучение за младежи, която е спряна скоро след публикуването на оценката. Националната програма "Помощ за пенсиониране" показва най-висок резултат в изследването на нетния ефект от 2006 г. Тази програма обаче е поставена на изпитание след отменянето на точковата система.

Интересно е и какво става с предлаганите работни места. Техният брой през 2010 спрямо 2009 г. рязко спада - с 10% на първичния пазар и с 50% в програмите за заетост, а през 2011 г. се задържа на нива, подобни на тези от 2010 г. Около 70% от обявените работни места на първичния пазар на труда са за неквалифициран труд. Усвояемостта на работните места през бюрата по труда е много висока - около 90%. Местата, които остават незаети повече от месец, са в порядъка на няколко хиляди, а тези, които остават трайно незаети за повече от 3 месеца, са обичайно под 500 за цялата страна. Цитирам тези данни, защото съм чувал аргументи



колко много и хубава работа имало,



но безработните, особено трайно безработните, и тези, които вече са спрели да търсят работа, били по принцип мързеливи и недостойни хора. Всъщност между участниците в програмите за заетост и останалите безработни или хората с подобен образователен и социално-икономически профил, които са имали късмета да не загубят работата си, не е известно да има някакви разлики, още по-малко такива, които да бъдат отдавани на лични заслуги.

Някои икономисти биха попитали защо да не оценим общия ефект за икономиката от програмите за заетост. Нека направим сравнение на всички разходи и ползи и да видим как се отразява това на брутния вътрешен продукт. За целта обаче трябва да знаем поне какви са заплатите на хората, преминали през програмите за заетост, които след това са продължили да работят. Трябва да знаем и какви са заплатите на подобни хора, които са започнали работа без участие в програми. За предпочитане трябва да имаме тази информация за по-продължителен период от време - например за 3 до 5 години. Такава информация не е събирана, но има данни, че под 10% от участвалите в програми за заетост сменят впоследствие работата си поради неудовлетвореност от заплащането. Тук не става дума за заплащането по време на субсидираната програма, което в България е изключително ниско, а за заплатата им след това. Така че стандартното допускане, че средностатистическият клиент на активните мерки на пазара на труда в последствие получава минималната работна заплата, е със сигурност невярно.

И така - нетният ефект на повечето програми за заетост в България е позитивен. Има основания да предполагаме, че по време на икономическата криза този ефект най-вероятно се е увеличил. Но дори ефектът да не се е подобрил, от свитите програми за заетост има пропуснати големи обществени ползи. Ние нямаме най-добрите програми за заетост в ЕС, но все пак те са достатъчно добри за нашите условия и биха имали позитивен нетен резултат дори при размери с пъти по-големи от настоящите, както показват данните за България от предишни години и опитът от програмите за заетост в много страни от ЕС. В този смисъл намаляването на размера на програмите за заетост през 2010 г. и задържането им на ниски нива през 2011 и 2012 г. може да бъде определено само като голяма грешка със сериозни макроикономически последствия.

Истинският проблем за българския пазар на труда не са програмите за заетост. Те са добър инструмент за временно облекчаване на тежките симптоми.



Истинският проблем е структурен



и е свързан с уменията, които се търсят на пазара на труда. Там продължават да доминират работните места, които изискват малък набор от прости умения, за сметка на тези, които изискват голям набор от сложни умения, каквито са огромната част от новооткриващите се работни места в старите страни членки на ЕС и каквато, предполагам, ще бъде дългосрочната тенденция на пазара на труда в местата, които можем да наречем двигател на световната икономика. Вероятно трябва да се замислим дали ваканционната икономика и офшорните капитали, които търсят само бързи краткосрочни печалби и ниски данъци, са добрата рецепта за решаване на този проблем. Ако се окаже, че не са, боя се, ни чакат още много проблеми.

Като цяло в обобщение можем да кажем, че сме решили да управляваме кораба на нашата икономика без достатъчно аварийно-спасително оборудване. Това сякаш касае само вече изпадналите зад борда, но в едно общество без солидарност никой не е сигурен дали няма да се озове сред давещите се. Помните ли мъдрата приказка за Хитър Петър и оня човек, който щял замалко да се удави, само защото, за да се спаси трябвало да подаде ръка, а той бил научен нищо да не дава?