Решението на главите на европейските правителства да прехвърлят върху честните инвеститори, най-вече върху банките, основната тежест от кризата на държавния дълг, постави на дневен ред въпроса дали парите на европейците са сигурни в банките. Вземете плана за реструктуриране на гръцкия държавен дълг с намерението частните държатели да изпишат половината от него (120 млрд. евро) на загуба. Кои са тези частни кредитори? Около 25% от облигациите по гръцкия държавен дълг са на банките в страната. Вярно, че последните десетина блажни години банките в Елада имаха сочни, далеч над средноевропейските печалби, но не стигат да покрият толкова мащабна загуба. Същата матрица ще се приложи и за останалите свръхзадлъжнели страни. Банките в Европа ще се натоварят със загуби за стотици милиарди евро. Затова част от плана за справяне с правителствения дълг предвижда финансова помощ за банките и изисква те да увеличат капитала си така, че след като покрият загубите, капиталовата им адекватност да е близо двойно по-висока (9%) от сегашната (средно под 5%). За да изчислим



колко капитал е нужен на банките,



първо трябва да преценим загубата от държавните ценни книжа, водени до преди месец като "безрисков актив". Сметки на финансовия гигант "Морган Стенли" показват, че държавният дълг на Гърция трябва да се редуцира с 59%, на Ирландия - с 10%, на Португалия - с 25%, на Испания и Белгия с по 5%, и на Италия - с 9%. За това орязване допълнителният капитал, нужен на банките в Гърция, е към 30 млрд. евро, в Испания и Италия - по 26 млрд., Франция - 12 млрд., Германия - 5.5 млрд. евро. Това - към днешна дата. Колко ще нараства изискуемият с новите регулации капитал до края на годината и догодина - само Бог знае. Но не всички държави и банки в ЕС са затънали. Анализът на "Морган Стенли" и заключението на европейския комитет по банков надзор показват, че



нямат нужда от нов капитал банките в България,



Финландия, Унгария, Ирландия, Люксембург, Холандия, Малта и Обединеното кралство. Банките като система. Но отделни финансови институции могат да имат недостиг на капитал. Подчертавам това, защото от първия ден, щом в Европа заговориха за рекапитализиране на банките, у нас се намериха кресльовци да пишат, че започва национализация на банките в Гърция и България! Извратената логика е, че щом гръцките банки (в самата Гърция) имат нужда от още 30 млрд. евро капитал, България трябва да даде от бюджета си допълнителен капитал на дъщерните им банки у нас. Нищо вярно. Средната брутна капиталова адекватност на банките в България (вкл. тези с гръцки собственици) е над 17%, а нетната (като извадим всички потенциално необходими провизии) - към 14%. Далеч над обетованото 9% отношение между капитал и рискови активи за банките в Евросъюза. А



рекапитализацията не е национализация,



защото банката, изпаднала в недостиг на капитал, сама може да го набере - от допълнителни вноски на акционерите, от нови емисии, чрез мецанин финансиране (подчинен срочен дълг, разни хибридни дългово-капиталови инструменти и пр.). Чак след това може да търси подкрепа от своята държава. Ако финансите на тази държава не достигат, то правителството ще търси подкрепа чрез EFSF - европейския механизъм за финансова стабилизация и МВФ. Подкрепата в никой случай няма да е насилствена. Както в програмите за подпомагане на банки, прилагани в Германия и Обединеното кралство на пика на рецесията 2008-2010 г., самата банка трябва да иска подкрепа. Германските банки сега казаха, че повече не искат държавно финансиране. Щели да покриват изискваните 9% капиталова адекватност, като ликвидират рисковите активи. Т.е. идеята на политиците да намалят правителствения дълг за сметка на банките няма да застави банките да приемат заробващи условия за държавно рекапитализиране, само ще причини рязко свиване на кредита за нефинансовия сектор.



Държавите няма да изкупуват банките,



които поискат държавна помощ, за да си вдигнат капитала. Откъде някой реши, че подкрепа на държавата непременно значи правителството да купи акции от банката с право на глас и да назначи свои чиновници да управляват банката? Това наистина ще е национализация и тежък провал. Има и други начини държавата да подпомогне банките без намеса в контрола. Така постъпи Европа при колапса 2008-2010 г. В Австрия подкрепяха закъсалите банки с държавни гаранции за капиталозаместващи книжа, емитирни от самата банка. В Германия предпочетоха финансиране чрез подчинен дълг, в Англия държавата купуваше акции, но без право на глас. Смяна на органите за управление видяхме само при два случая в Австрия, но едната банка бездруго беше държавна, втората бе в тежък фактически фалит заради сделки, които нямат общо с финансовата криза и за които предишните директори са на съд. Вярно, държавите налагат



предварителни условия за подкрепа



на закъсали банки. Главните са три: да не плащат дивиденти и да не раздават премии и бонуси на банкерите, докато не са върнали държавната помощ. И да ликвидират губещите активи и дейности. В един случай (Комерцбанк в Германия) условие за държавната помощ бе банката да разшири кредита в основния си пазарен сегмент - малки и средни предприятия. Повечето банки, получили държавна помощ, вече я върнаха и не бяха национализирани. Така че масова национализация на банки няма да има. Най-малко у нас.