Във Франция започна втори съдебен процес срещу венецуелския революционер левичар Илич Рамирес Санчес - Карлос Чакала.

Известен още като Осама бин Ладен от 70-те и 80-те години на миналия век, 62-годишният обвиняем бе страшилището на международния тероризъм, който не даваше покой на властите и тайните служби във водещи западни държави. Решението на сегашния съдебен процес срещу него бе взето още през 2007 г. от съдията Жан-Луи Бругиер. Чакала бе обвинен в организирането на четири бомбени атентата във Франция и срещу френски обекти през 1982-1983 година. Би Би Си уточнява, че става дума за атентати срещу влака-стрела "Париж-Тулуза" на железопътната гара в Марсилия, срещу редакцията на арабския в. "Ал Уатан" в Париж и срещу Френския културен център в някогашния Западен Берлин. Жертвите на атентатите са 11 души, а ранените 150.

Британският в. "Дейли телеграф" уточни, че обвиняеми по същия процес са още трима членове на неговата терористична група - германските граждани Йоханес Вайнрих и Кристина Фрьолих и палестинецът Али Камал Исауи. Делото обаче върви без тях. Германия отказа да екстрадира Вайнрих и Фрьолих, а палестинецът Исауи се укрива. Позовавайки се на обвинението, "Лос Анджелис таймс" съобщи, че атаките целели да се окаже натиск върху френските власти да освободят тогавашната му приятелка Магдалена Коп и съмишленика му Бруно Бреге. Впрочем сред адвокатите по сегашния процес е и съпругата му Изабел Кутан-Пер, която се омъжи за Чакала в затвора през 2001 г. Френската държава не призна брака им.

Всъщност



в Париж тече процес срещу вече осъден обвиняем



Карлос Чакала, кръстен така от западната преса по аналогия с героя от трилъра "Денят на Чакала" на английския писател Фредерик Форсайт, излежава доживотна присъда от 1997 г. за убийство на двама френски полицаи и таен агент, извършено през 1975 г. при провален опит за залавянето му. Френското разузнаване ще стигне до него, но чак през 1994 г. - той ще бъде хванат в Судан през 1994 г. с решаващата помощ на ЦРУ.

Всъщност що за птица е Чакала? Историята пресича съдбата му, но го прави с нарушения. На въпроса на съдията Жан-Луи Бругиер каква му е професията Чакала отговори: "професионален революционер... според ленинската традиция". Революционерът обаче не е роден в мизерстващо семейство. Напротив, баща му Санчес Рамирес е преуспяващ адвокат. Нещо повече, както отбеляза "Дейли телеграф", роденият през 1949 г. Чакал е казал в съда, че е раснал в буржоазно семейство с готвачка, чистачка, шофьор и домашен възпитател за него и двамата му братя, поради което те не познавали жаргона на улицата. Преуспяващият баща обаче станал фен на марксистката идеология, дори внимателно изучавал трудовете на Владимир Илич Ленин. Толкова бил грабнат от идеите му, че кръстил тримата си сина на негово име. Тъй като Чакала бил вторият, на него му се паднало презимето - Илич. През 60-те години Илич Рамирес и по-малкият му брат пристигат в Москва да учат химия в университета "Патрис Лумумба", в който учили младежи от Африка, Азия и Латинска Америка. Спонсор на обучението му е компартията на Венецуела. В Москва обаче братята не се задържат дълго. След години Чакала ще каже, че бил изгонен от СССР заради политическа дейност, но според други сведения двамата били изключени от университета заради слаб успех и аморално поведение.

От Москва венецуелецът заминава за Ливан и оттогава всъщност започва кариерата му на международен терорист. (Между другото той се свързва с палестински организации и става мюсюлманин.) Първоначално обучава или снабдява с оръжие леворадикални групировки в Западна Европа. Първият му терористичен удар е на 21 февруари 1970 г., когато поставя бомба в товарния отсек на самолета Цюрих-Тел Авив - загиват 200 души.



Най-гръмките му удари са извършени през 1972 и 1975 г.



В първия случай палестинската терористична група "Черният септември" напада и взема за заложници израелски спортисти на олимпиадата в Мюнхен. Контратерористичната операция води до смъртта на всички спортисти. С времето Израел ще ликвидира всички участници - с изключение на Чакала.

При втория случай той оглавява нападението срещу щаб-квартирата на петролната организация ОПЕК във Виена и взема за заложници 70 души, след които 11 министри от тази организация. В акцията участват западногермански и палестински терористи. Убити са трима охранители. Предоставеният на нападателите самолет излита за Алжир, където Чакала освобождава заложниците и получава политическо убежище. Отделно ОПЕК му изплаща 20 млн. долара в полза на "угнетените народи". Тогава се ширеха слухове, че поръчител на акцията е Муамар Кадафи.

Пред "Войс ъф Америка" лондонският експерт по борбата с тероризма Боб Еърс нарича Чакала култова фигура за своето време: "Той успяваше да се измъкне от разузнаването на всяка една държава. Той е поразявал човешкото въображение - правел е каквото си поиска и не е могъл да бъде хванат".

Тайните служби на САЩ, Франция и Великобритания са го смятали за добре конспириран агент на КГБ. В същото време в бившите соцстрани са го имали за не особено уважаван, но все пак съюзник в борбата срещу империализма. Боб Еърс също набляга на проблемните му отношения със соцлагера: "Той е бил крайно несигурен агент, не случайно комунистическите спецслужби са си го прехвърляли - от КГБ към ЩАЗИ и така нататък. Той бързо е ставал неудобен".

Своите жертви Чакала не възприема съвсем като статистика, но и демонстрира, че те не пречат на съня му. Непосредствено преди сегашния процес той заяви в интервю, че е извършил над 100 терористични удара, чиито жертви наброят между 1500 и 2000 души. На самия процес, докато се изброяваха имената на жертвите от четирите атентата през 1982-1983 г., Чакала се усмихваше многозначително, казваше нещо на охраната, бъбреше с адвокатите си, включително със съпругата си Изабел Кутан-Пер, четеше изрезки от вестниците и гледаше отегчено. По-късно на заседанието той окачестви



загиналите от атентатите му като "съпътстващи щети"



"Изпитвам почит към жертвите, но има много хора, невинни хора, които са попадали на неточното място и в неточния момент", хладнокръвно каза той.

В същото време закоравелият терорист се разплака, когато говореше за хилядите палестински невинни жертви, паднали при изгонването на палестинците, включително и на ООП, от Йордания през 1971 г. по нареждане на тогавашния крал Хюсеин. За него те са невинни, докато жертвите на неговия тероризъм остават "съпътстващи щети".

"С посивяла коса, пусната брада и нуждаещ се от стол заради "болния си гръб", Рамирес почти с нищо не напомняше на мъжа от снимките с черната коса, барета ала Че Гевара и слънчеви очила от годините на лошата си слава", описва го "Лос Анджелис таймс". Но по думите на адвокатката съпруга той е в боен дух, а няколкото негови думи срещу империализма предизвикаха аплодисменти сред част от присъстващите в съдебната зала.

Въпреки безспорно зловещата фигура на Чакала процесът срещу него не е лишен от правна главоблъсканица. Изабел Кутан-Пер апелира, че съпругът й не е замесен в приписваните му деяния. Обвинението обаче твърди, че разполага с доказателства, изскочили след разсекретяването на архивите на ЩАЗИ - тайната служба на бившата ГДР, а също на архивите от службите на други държави от бившия съветски блок.Те показват, че Чакала е установил връзки с ЩАЗИ, че въпросните атаки във Франция са били планирани от база в столицата на бившата ГДР, че на Чакала му е било предоставено жилище и дори екип от хора на ЩАЗИ.

Франсис Спинер, един от адвокатите на ищците, заяви, че процесът е важен, за да демонстрира, че няма давност в преследването на терористи и да се сложи "край на манталитета на безнаказаност".

Но дори доказателствата за вината му да бъдат неопровержими, пречка пред тържествуване на справедливостта може да се окаже самият френски закон. Бернар Рипер, единият от адвокатите на заподозрените, заяви, че давността по предявените обвинения е 10 години, а не три десетилетия. "Никой не иска прошка или забрава. Настояваме законът да бъде спасен, това е всичко".

Очаква се процесът да продължи минимум месец и половина. Остава да видим как обвинението ще преодолее бариерата "давност" и дали френското правосъдие ще намери законен път към справедливостта. Или пък законът отново ще намигне на безнаказаността.