Според легендата един от най-известните технократи сред бащите основатели на САЩ - Александър Хамилтън, описва новопоявилата се нация като "големия звяр". Тя е "буйна и се променя, при което рядко отсъжда правилно", казал той. Като цяло първият финансов министър на САЩ смятал, че банкерите трябва да движат нещата, а богатите хора да направляват масите "с твърда ръка". Днес тези негови думи звучат като тревожно ехо в Европа. Гърция и Италия се опитват да предотвратят финансовия си колапс, като изхвърлят старите си правителства и ги заменят с академици, бизнесмени и технократи. Така те се надяват да успокоят пазарите, да спрат спекулациите и да уверят в своите способности международните финансови институции. Традиционните политици, които провалиха своите бюджети, поощрявани от "обществения звяр", са избутани настрана в полза на
технократите, които нямат интерес да ухажват масите
Това можеше да се предвиди още през 2007 г., още преди избухването на финансовата криза. Люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер сполучливо обобщи причините, които карат много негови колеги политици да изтръпват: "Ние всички знаем какво трябва да се направи, но не знаем как да бъдем преизбрани след това". Изводът е ясен - когато настъпят тежки времена, извикайте тези, на които не им пука какво ще си помислят избирателите. Премиерът на Люксембург в момента води еврогрупата (страните, приели еврото в ЕС), която се опитва с всички сили да спаси единната европейска валута. Той смята назначения нов италиански премиер Марио Монти за идеалния "човек за тази ситуация". Монти, които е университетски професор и бивш еврокомисар в Брюксел, никога не е бил избиран за нищо и не е участвал в избори. Всъщност всички членове на неговото правителство нямат нищо общо с политиците в Италия. Неговият нов гръцки колега - Лукас Пападемос, също има силни позиции като еврократ и технократ, като до м.г. беше №2 в Европейската централна банка.
Но има и известен парадокс в този предполагаем неполитически подход и възможността да се стигне до фатален край при новите планове за фискални и икономически реформи. Във времена на кризи "големият звяр" започва да расте и става по-свиреп. Защото убеждаването на обществеността изисква предимно политически средства, а не математически цифри. Проблемът в Европа, в САЩ и в повечето страни по света е липсата на възможността цифрите да се обяснят по човешки начин. Има огромна липса на политически лидери, които да имат куража, ума и харизмата да убедят хората да приемат болезнените крайни мерки. Предшественикът на Пападемос - Георгиос Папандреу (който идва от традиционна политическа династия), две години се опитваше да убеди финансовия свят, че гърците ще преустановят "традицията на фискални измами". Гърците обаче не се промениха. Вместо това на границата на националния си фалит те смениха Папандреу с Пападемос. Независимо от първоначалния вот на доверие продължаващите улични протести в Атина и съпротивата на много политици показват, че Пападемос едва ли ще бъде по-ефективен от своя предшественик. Той може би дори ще има още по-малък успех, като се има предвид, че няма опит да убеждава тълпите.
Египет е друг интересен опит в тази област. Десетилетие преди да бъде свален от власт, Хосни Мубарак назначи голям брой уважавани технократи в своето правителство.
На хартия страната беше просперираща,
независимо че ръстът на забогателите хора беше много малък. Година след година МВФ сочеше с гордост макроикономическите показатели в Египет, които се получаваха с помощта на технократи като премиери, финансови министри и министри на търговията, които бяха уважавани от бизнеса и банкерите. През 2004 г. външните инвестиции бяха около 1 млрд. долара, а четири години по-късно те стигнаха $13 млрд. и се увеличиха с 5.1% през м.г. Цифрите изглеждаха страхотно, докато народната революция, породена от мизерията и високата безработица, не изхвърли всички технократи извън властта, а някои от тях дори попаднаха зад решетките заедно с Мубарак.
Друг добър пример е Пакистан. Елегантният и супербогат бивш банкер от Citigroup Шаукат Азиз беше финансов министър, назначен от бившия президент Первез Мушараф, който дойде на власт с преврат, одобрен от Запада. От 2004 до 2006 г. Азиз беше отговорен за впечатляващия икономически ръст - 7% годишно. Телекомуникационният сектор привлече милиони долари чужди инвестиции. Икономическото представяне на страната и репутацията на Азиз до голяма степен зависеха от чуждата помощ от САЩ, Европа, Япония, МВФ, Азиатската банка за развитие и Световната банка. Той говореше на езика на тези институции и те го обожаваха, а в същото време огромната част от пакистанското население тънеше в невероятна бедност. Бяха създадени малко нови работни места извън традиционно силната текстилна индустрия. Бяха игнорирани инвестициите в инфраструктурата, независимо че беше ясно, че Пакистан има огромен недостиг на електричество и водни ресурси. В името на икономическата модернизация правителството стартира голяма кампания за приватизация, която затъна в корупция и роднински връзки. Когато председателят на Върховния съд на страната се опита да спре тези порочни практики и заплаши властта на Мушараф, той го уволни и предизвика невиждана политическа буря, която в крайна сметка довърши военния управник и неговия любим финансов министър.
Когато обаче един технократ успее да събере обществена подкрепа, резултатите могат да бъдат много позитивни. Индийският премиер Манмохан Сингх е много добър пример как един тих
икономист може да поведе страната си към финансов бум
Другият е колумбийският президент Хуан Мануел Сантос, който беше избран м.г. и е учил икономика в САЩ и Лондон. През годините Сантос е бил министър на външната търговия и отбраната, но никога не е участвал в избори до 2010 г. Той наследи много популярния и противоречив президент Алваро Урибе. Критиците смятаха, че Хуан Сантос ще бъде кукла на конци на Урибе, но той ги опроверга, като установи добри отношения с всички политически сили в парламента и прокара важни правителствени реформи. Резултатът е, че Колумбия вече е смятана за много по-сигурна държава и е една от изгряващите звезди в Латинска Америка с растяща икономика, свободни медии и прозрачна съдебна система. И всичко това беше постигнато, защото Сантос добре борави с цифри и други политически подробности, които му позволиха да прояви скрития си талант на силен политически лидер.
Трябва ли сега да говорим за САЩ?
Макар че никой не се съмнява, че президентът Барак Обама разбира от тънкостите на икономическите теории, той досега не успя да покаже, че може реално да управлява икономиката. Обама не можа да спечели Конгреса на своя страна. Вместо това той назначи "суперкомитет" (съставен от републиканци и демократи), който не можа да намери компромис по финансовите проблеми на страната. Това буквално заклещи президента и страната в типичен технократски капан - той знае, че е прав, но няма как да убеди останалите в това, след като всъщност нищо не се случва.
За момента на подобен тест е подложена Италия. Ако се провалят опитите да се стабилизира страната, това може да значи краят на еврото и да предизвика още по-голяма криза в блокираната глобална икономика. Веднага след като новото технократско правителство на Монти положи клетва, то беше взето за заложник от редица политически партии. Студентите продължават да протестират в Милано, Торино, Флоренция, Болоня, Рим и Палермо срещу "режима на банкерите". Подалият оставка премиер Силвио Берлускони пък не смята да слезе от политическата сцена. "Аз подкрепям Монти, но не одобрявам суровите мерки", каза милиардерът, чието правителство докара Италия до най-лошото икономическо състояние през последните две десетилетия. Той показа ясно, че все още има достатъчно влияние в парламента, за да "дръпне шалтера" на Монти. Много хора вече се оплакват, че не са гласували за това правителство, което беше избрано от парламента и одобрено от президента. "Преди хората избираха някого и ако решиха, че е направил грешка, можеха да го държат отговорен за това. Пред кого сега отговарят тези хора в кабинета?", пита Марио Пачели, който има кафене в центъра на Рим.
"Големият звяр" може още да не ръмжи в Италия, но вече се чува как си прочиства гърлото.