Първо за шлема. Не знам какво е Grand Slam (голям шлем), понеже не играя тенис, нито снукър, нито карти мога, нито друга игра, в която се правят шлемове.

Ще трябва да науча какво е Малък шлем и Голям шлем, понеже една сюрия български политици заговориха за шлем, я в енергетиката, я в друго нещо. Аз не ги разбирам, но българският народ сигурно ги разбира. По махали и паланки, понеже са безработни, българите имат много време и играят снукър, голф и бридж контракт. Бай Пешо от Долно Уйно предпочита бридж робер.

Ще броя до четири.

Едно - българите сме най-бедни в ЕС. Две - най-нещастни. Три - миналата седмица ни класираха като най-корумпираните. Още едно ни трябва, за да станат четири постиженията ни и да направим Голям шлем.

Мисля, че ще намеря четвъртото, ако съотнеса броя на населението към броя на полицаите или към броя на охранителите. Или разходите за следене със специални разузнавателни средства съотнеса към заплатите и пенсиите. Но не ми се занимава.

Не ще изреждам българските политици от президент надолу по стълбицата (Г. Първанов, бъдещия президент Р. Плевнелиев и други), които обясниха на народа Големия си шлем. Не ще се унижа да съм им летописец. Ето, връщам се при моите книги и ще доразкажа какво станало в Монтерей, Калифорния.

Не съм бил в Калифорния. Но с един калифорниец работихме заедно в офиса на сдружението за честни избори в НДК в София. Той ме учеше на компютър; аз схващах бързо и още по-бързо забравях. Така си и останах компютърен неграмотник. Има неща, които, не ги ли научиш от дете, на дърти години е късно.

- В Калифорния мечки ли живеят? - запитах аз калифорниеца.

- Защо?

- Защото има мечка на знамето на вашия щат.

- А вие що имате лъвове на българския герб?

- За да се хвалим.

- Чуй. Един казал: "I used to be awfully conceited, but my psychiatrist straightened me up and now I am the nicest guy in town" (приблизително: "Аз много се хвалех, но моят психиатър ме излекува и станах най-симпатичният момък в града").

Ние сега се хвалим, че канцлерката Ангела Меркел каза, че сме финансово дисциплинирани.

Похвали ни жената поименно, да - поименно, а "Человек за едното красно име живей", рекъл Рачко Пръдлето от "Под игото".

Да не съм ви чул да казвате... пардон... да не съм се чул аз да казвам, че премиерът Борисов е гангстер.

Ето че пак се отплеснах от Стайнбек и Монтерей. Правилно ми казваха моите началници да не се отплесвам насам-натам, а да се съсредоточавам върху основното - упадъка на капитализма. Ето, съсредоточавам се. Сега ще ви кажа какво ще стане с капитализма. Ето, казвам ви: Ще стават разни работи и в крайна сметка нищо няма да стане.

Да, гневни мъже и жени окупираха Уолстрийт, понеже банкерите ги измамиха и те разбраха що е туй лобизъм. Лобирането е узаконена корупция; не случайно български депутати поискаха закон за лобизма. Гласуваш за големи пари, ако си в US Конгреса. За милион пъти по-малко пари, ако си депутат в българския парламент. За милиарди пъти по-малко пари гласуваш на избори, ако си български циганин. Но все си е гласуване за пари.

Ако ме запитате как са капитализмът и "демокрацията", ще ви кажа: "Благодаря, добре са." Вярно, силовият износ на "демокрация" се провали от Ирак и Либия до Косово и Афганистан. Ала нищо от това. "Демократичният капитализъм" се разпростря и у нас, и в Русия, и другаде. Значи той напредва за сметка на застойния тоталитаризъм и държавен капитализъм.

Миналата сряда един читател ми писа да не казвам, че имахме държавен капитализъм, а да казвам държавен монополизъм. Приех забележката с благодарност, понеже тя беше добронамерена. Ала аз наистина мисля, че имахме държавен капитализъм. Тоталитарната държава беше желан и надежден партньор на западните компании, понеже тя беше гарант за всяка сделка по тъй нареченото второ направление. Това продължи, докато нашата държава фалира и партийните функционери грабнаха от нея кой колкото можа за себе си. Руските олигарси заграбиха много повече, но пропорционално е същото или поне сравнимо. Путин не мачка всички олигарси, а онези, които не играят с него. Б. Борисов прави същото. Путин не се представи блестящо на изборите онзи ден. И Б. Борисов няма да се представи блестящо, когато пак имаме избори. Но той поне не казва "голям шлем". Каквато и глупост да каже, така я казва, че и бай Пешо от Долно Уйно да го разбере.

Другите от бандата по не ги разбирам. Какво значи феодални старци, така и не разбрах. Нито защо печелившите български товарни превози можели да ги продадат, отделяйки ги от губещите пътнически превози и техния "rolling stock" (подвижния състав), демек бракуваните вагони, които България плати като нови вагони. И товарни превози да ги продадат само за 200 милиона, докато годишната им печалба е 180 милиона! Много неща не разбрах в България, където живея, и понеже не ги разбирам, ще си пиша за Монтерей в Калифорния, където никога не съм бил.

Но някои читатели са били по тия места неотдавна и разказаха във форума как е там сега, шейсет и пет години след като Стайнбек написал "Улица Консервна" и нейното продължение "Благодатният четвъртък". Благодаря им за техните постинги; прочетох ги. Длъжен съм да ги чета, но не ги чета, защото съм длъжен, а понеже са ми интересни. Винаги научавам едно друго. Не знаех например, че думата "мичман" идва от "midshipman", нито че "галюн" (корабна тоалетна) идва от галеон. Чета и пародиите на моите писания. Харесвам ги. Хубавата пародия е като хубавата карикатура. Карикатурата е с щрихи, пародията е с думи, но талантът все си е талант.

Във форума се пишат и глупости. Това също е хубаво. Без тях щеше да е неразбираема картинката как така зърнопроизводителите хем наизлезли с тракторите си да недоволстват, хем се подмазват на Б. Борисов. Но пък каква ще е ползата, ако на неговото място дойдат другите мушмороци? Ех, демокрацио ..

Я на патерица:

Наздраве за Никулден, за именниците! И да си допиша за Стайнбек, който написал "Улица Консервна", където консервирали риба и "Благодатният четвъртък", където престанали да консервират риба през страшната безработица след голямата криза.

Втората световна война извадила САЩ от кризата, но рибата била влязла в кутиите сардели и рибното богатство не било някогашното. Там двоица разговарят:

- Още едно уиски?

- Не сега, след малко... Малкото изтече, налей.

- Проблеми? Какъв човек...

- Човекът си е решил проблемите. Затрива дивите животни, отнема им естествения хабитат. Жегата и студът не го плашат. Нито заразните болести. И най-добрите войни не могат да уравновесят раждаемостта. Било е време, една никаква война преполовява населението. Глад, тиф, чума. Едно одраскване - инфекция и смърт. Смъртността на ранените войници била осемдесет на сто през ХIХ век, а сега е стократно по-малка. Населението расте, природните ресурси намаляват.

- Що се смееш?

- Смея се на шегата. Космическата шега. Драпайки да оцелеем, вървим към самоунищожението си. Тръгнали сме към газовите камери. Сами си произвеждаме газовете, които ще ни отровят. Ха-ха! Не е ли смешно?

- Още?

- Не сега, след малко .. Малкото изтече, налей.

Стайнбек написал този диалог през трийсетте години на ХХ век. Аз и сардини обичам, но най обичам черноморския калкан. И той намаля като живинките в залива срещу Монтерей. Вижте на какво го направихме нашия Черноморски бряг. Дори всичката новопостроена грозотия да я съборим, дюните, природата, красотата няма да се върнат.

Хубавите неща си отиват заедно с нас, каза моят редактор и приятел Петьо Тодоров, когато си казвахме наздраве в неговата къщичка на Камен бряг край Яйлата.

Jusautor DI copyright