|
| Министър Трайков не спира да се хвали с инициативата "Джереми", но реално засега работи единствено Гаранционният фонд и резултатите все още са пожелателни. |
На практика това са пари, които идват от еврофондовете, но минават през банките. Срещу споменатите 74 млн. евро, трезорите трябва да осигурят на преференциални условия за до 370 млн. евро кредити за малки и средни предприятия. Заемите ще се дават за инвестиционни и оборотни нужди на микро, малки и средни предприятия за реализация на проекти по оперативната програма "Конкурентоспособност". Има и ограничения за ползването на такива кредити - те са за работещите в селското стопанство и аквакултурите. Достъпът на предприемачите от двата сектора до изгодното финансиране е отрязан с аргумента, че фонд "Земеделие" предлага кредити с ниска лихва, а има и отделни европрограми със субсидии за агробизнесмените.
Освен гаранционния в рамките на инициативата "Джереми" са структурирани още
3 фонда за рисково финансиране
- за рисков капитал, фонд "Растеж" и "Мецанин". В началото на следващата година ще заработи и още един специфичен фонд по "Джереми" - за нововъзникващ бизнес. По него обаче няма да се предлагат нисколихвени кредити, а схемата ще има на разположение 20 млн. евро, които ще може да инвестира в нови компании (до 200 хил. евро на фирма). "Все още тече процедурата за избор на мениджър на фонда за нововъзникващи бизнеси (т. нар. seed capital)", обясни ресорният министър Трайчо Трайков. Тепърва ще се уточняват и правилата, по които фирмите ще могат да кандидатстват за рисковото финансиране, което означава, че схемата едва ли ще стартира в началото на следващата година.
Ако се дръпне чертата, чрез фондовете по "Джереми" малкият бизнес ще разполага общо с повече от 1 млрд. лв. под формата на рисково финансиране и преференциални заеми. Друг е въпросът каква част от тези пари ще стигнат до фирмите и кога ще се усети ефектът от това подпомагане.
Според последните данни на Евростат достъпът до финансиране на малките и средните фирми е по-труден заради икономическата криза.
Това се отразява негативно
на възможността на фирмите да получават средства от европейските фондове и да обезпечават изискването за съфинансиране на проектите с банкови заеми. Затова на "Джереми" се гледа като на спасителен фонд, чрез който малкият бизнес най-накрая ще получи достъп до свеж капитал. Въпросът обаче е кога. Евтините кредити тръгнаха от началото на септември, като досега са отпуснати около 100 заема, сочат разчетите на икономическото министерство, без да се уточнява за каква сума става въпрос. Вероятно повече яснота ще има, когато банките подадат отчетите си в икономическото министерство за това дали и как са се отпуснали парите и има ли изобщо интерес към тях.
Размерът на заемите, отпускани по "Джереми", е различен за различните банки, показа проверка на "Сега". В СИБанк и ОББ кредитът за бизнеса може да стигне 1.875 млн. евро, Уникредит Булбанк отпуска до 1 млн. евро, Прокредит банк - до 800 хил. евро, а Райфайзенбанк - до 1.3 млн.евро за срок до 72 месеца.
Основното предимство на тези кредити е, че
се отпускат при облекчени условия за гаранциите
Предприемачите ще трябва да правят обезпечение до 50% от размера на кредита, защото трезорите разполагат с финансовото рамо на Европейския инвестиционен фонд, който управлява средствата по "Джереми" и покрива загуба от 80% за всеки отделен кредит, в случай че не бъде върнат. Размерът на лихвата, при която се договарят и отпускат заемите в изброените 5 банки, също е различен, но в общи линии тя е с около 2-3 процентни пункта по-ниска от средното за пазара ниво - около 10% годишна лихва за инвестиционен заем за малко или средно предприятие, обясниха от икономическото министерство.
Дори след активизирането на програмата за облекчено кредитиране фирмите в България продължават да имат сериозен проблем с достъпа до финансиране и с конкурентоспособността. През октомври Еврокомисията публикува анализ, в който това се констатира за пореден път, като към този проблем са добавени и други - бюрокрацията, липсата на иновации, енергийната ефективност и транспортната инфраструктура. Според последния месечен доклад на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) пък сериозни пречки пред бизнеса създават и все още високите лихви по заемите, допълнителните изисквания и закъсняващите бюджетни плащания. Сътрудничеството и координацията между изследователските институции и бизнеса все още са ограничени, отчитат от ЦИР.
Съвсем друг е въпросът, че държавата продължава да се хвали с това колко успешна е схемата "Джереми", макар засега единствено да работи Гаранционният фонд. Любопитна подробност е, че макар инициативата да е още в самото си начало, парите по нея се отчитат като усвоени и така изкуствено се вдига процентът на разплатените средства по "Конкурентоспособност". Към края на октомври са усвоени 22.34% от целия бюджет на програмата от 2.2 млрд. лв. Голяма част от тях обаче идват именно от "Джереми", т.е. реално не са дадени. А парите за бизнеса по другите мерки на "Конкурентоспособност" доскоро се точеха заради
бавните процедури и тежката бюрокрация.
В средата на годината от Българската асоциация на консултантите по европроекти предупредиха, че оценяването на някои книжа се бави повече от година и половина. От икономическото министерство обаче продължават да демонстрират понякога нездравия си оптимизъм и да смятат, че бюджетът по програмата ще бъде усвоен навреме, а парите няма да бъдат изгубени. Гаранцията за това бил сериозният интерес на фирмите към програмата, потвърди преди дни ексикономическият министър Евгени Ангелов в интервю за investor.bg. По неговите сметки за седемгодишния период от 2007 до 2013 г. индустриалният сектор разполага с 1.162 млрд. евро по програма "Конкурентоспособност", от които до момента са изплатени 263 млн. евро. Това обаче едва ли е повод за гордост предвид наближаващия край на програмния период, което прави възможността за загуба на средства още по-реална.
|
| Фирми от различни браншове могат да кандидатстват по програма "Конкурентоспособнот", но част от тях не го правят, защото нямат пари за съфинансиране на проектите. |
