Здравейте, имам няколко въпроса относно закона за наследството. Става дума за имот, придобит по време на брака, собственост на две лица, които са съпрузи. Единият умира и оставя като наследници съпруга, две дъщери, както и внуци. Как се разпределя наследството? Възможно ли е починалият приживе устно да променя съответните части по закон и да дава указания кой какво да получи?

М.Ч., Бургас



Новият Семеен кодекс предвиди три режима на имуществени отношения между съпрузите, измежду които те могат да избират. Преди това имаше само един - на съпружеска имуществена общност (СИО). При него се смята, че двамата имат поравно от придобитото по време на брака. Сега обаче има и още два режима. Единият е на разделност, при който всеки придобива за себе си. Третият вариант е да се подпише брачен договор пред нотариус. При тези два режима нещата са на практика ясни. При разделност имотът е само на този, който го е придобил. При брачен договор - каквото е уговорено в него. Очевидно в конкретния случай става дума обаче за първия режим - на съпружеска имуществена общност. Тези уводни думи са важни, особено при отговора за това кой какво получава при наследяване от имот, който е обект на такава общност.

По закона за наследството (ЗН) децата наследяват родителите си поравно. Пак по същия закон съпругът наследява поравно с децата. Когато наследяват съпругът и децата, не наследяват внуците. Те са изключени от родителите си. Това са общите правила. Те обаче трябва да се съобразяват с всеки конкретен казус. Както вече бе посочено, става дума за имот, който съпрузите са придобили в рамките на брака и той е съпружеска имуществена общност (СИО). Това означава, че при прекратяване на брака, включително и поради смърт, преживелият съпруг автоматично придобива половината от въпросния имот. Така в процедура по наследяване влиза само другата половина от имота - тази, която е била на починалия съпруг. Именно тази половина се наследява поравно от преживелия съпруг и двете деца, както е в конкретния случай. Те получават по една трета идеални части от половината имот. Така най-много от този имот ще има всъщност преживелият съпруг - една втора от целия имот (частта му от СИО) плюс една трета от другата половина (по наследство). Всичко това са идеални части, които могат да бъдат единствено разделени чрез доброволна или съдебна делба. Дотогава има режим на съсобственост. Последната може да се раздели чрез делба и като имотът се даде само на единия, а той да наплати с пари дела на останалите. Иначе може да се кара дълго време в този режим на съсобственост и когато почине и другият съпруг, двете деца ще имат по една втора от целия имот. Те пак ще са идеални части и за да се получат реални части, пак задължително трябва да се мине през делба.

Ако починалият съпруг има имоти, придобити отпреди брака, то тогава съпругът и децата пак наследяват поравно. Тук преживелият съпруг обаче няма никакво предимство, защото не е налице съпружеска имуществена общност. В случая обаче не става дума за тази хипотеза, а за имот, обект на СИО.

Що се отнася до другата част от въпроса, за това дали може устно някой да указва кой какво да вземе от един имот, да се сменят наследници по закон, то трябва да се отбележи веднага, че наследственото право е много формално и се подчинява на строги правила. По закон има само няколко начина, по които наследодател може приживе да разпредели наследство, включително и своя част от имот. Сред тези начини обаче устните указания със сигурност не фигурират.

Възможността за разпределяне приживе е чрез завещание - било то саморъчно или пък нотариално. В нашия закон има изрична уредба на завещанията, която е построена върху много формални правила. Според чл. 14, ал. 1 от ЗН всеки "може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество". Това обаче не е точно така. Защото още втората алинея на чл. 14 указва, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". Така чл. 28 от ЗН изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството".

Другият начин приживе да се направи разпределение е именно дарението. Но то също се подчинява на формални правила и най-малкото трябва да бъде заверено нотариално. Има и трети начин. Законът за наследството (ЗН) позволява на всеки наследодател да раздели имуществото, което притежава към даден момент, и приживе. Според чл. 77, ал. 1 от ЗН той може дори да включи в тази т.нар. приживна делба и запазените части на бъдещите наследници. Делбата приживе пак се извършва или с акт за дарение, или със завещание. Това от своя страна означава, че също е строго формален акт - т.е. не може да стане устно. Условие за действителността й е също да бъдат включени всички наследници със запазена част.