"Оупън Юръп" (Open Europe) е британска консервативна неправителствена организация, но проевропейска за местните стандарти, създадена през 2005 г. Финансира се с дарения от бизнес средите в Лондон и защитава идеите на единния свободен пазар и свободното движение на хора. През 2005 г. провежда първата си кампания за свикването на референдум за новата европейска Конституция, а през 2007 - за провеждането на референдум за Договора от Лисабон. Освен в Лондон има офис и в Брюксел. С анализатора на Open Europe Стивън Буут разговаря Мария Спасова.

-----------------------



- Наскоро имах възможност да чуя една от речите на британския премиер Дейвид Камерън за Европейския съюз и той каза, че ЕС е организация в опасност, която представлява континент в беда. Колко голяма е тази опасност и колко сериозен е този проблем в момента?

- Мисля, че ЕС е изправен пред огромни проблеми, огромни предизвикателства. Не само Великобритания вижда нещата по този начин. Канцлерът Ангела Меркел също прави изявления, че Европа е изправена пред най-лошите процеси от създаването си. Хората са прави да се притесняват, защото освен тези структурни проблеми, има и други наболели въпроси като лоша демография, застаряване на населението, големи социални помощи, които трябва да се плащат. А има и един още по-наболял проблем - кризата в еврозоната, която започна също да създава огромни политически проблеми. Виждате, че правителствата в Гърция и Италия падат, други страни провеждат предсрочни избори. Настоящата криза достигна икономическите и политическите си предели.

- Най-проблемната държава е Гърция. Как тази страна може да бъде принудена да приложи мерките, които да поддържат финансовата дисциплина?

- Виждаме, че е много трудно да се принудят страните в периферията на Европа като Гърция или Италия да осъществят реформите, които са необходими. В същото време - европейската интеграция е достигнала своя политически предел. Германия и Франция, Европейската централна банка и Европейската комисия правят промените, които харесват, но това всъщност са промени, които трябва да се случват в обществото. Това са трудни промени. В същото време идват нови правителства. Може едно правителство от технократи да замени съществуващо правителство. Това ново правителство може пак да обещава, да представя, да прави и подписва меморандуми за разбирателство и така нататък. Същественото е представянето на тези реформи на обществото и тяхното изпълнение. Мисля, че в Гърция и Италия има фундаментални проблеми, които биха попречили на всяко правителство да приложи тези реформи, защото това са дълбоки структурни проблеми. И без политическа воля на тези правителства ще им бъде много трудно действително да задействат тези реформи, защото много от необходимите реформи не са само краткосрочни, един вид повърхностни икономии и съкращения. Това са дълбоки структурни проблеми, разрешаването на които може да отнеме десетилетия. Трябва да се обърне внимание на огромните сметки за социални помощи, на преструктурирането на пенсионните системи, което променя начина на живот на тези общества. И това не е лесна задача. Изглежда, че се давим в настоящите рамки на еврозоната.

- Защо тези мерки работят на едно място - например в Ирландия - и не работят на друго като в Гърция?

- Мисля, че Ирландия и Гърция са различни страни поради няколко причини. Първата е, че икономически те са много различни модели. Ирландия винаги е била много по-отворена икономика и за страната е било много по-лесно да се приспособява към странични сътресения. Ирландците са свикнали да мигрират, ако това е необходимо. Те са по-гъвкави от Гърция в това отношение. А в Гърция имате проблема със затворените професии, имате много по-големи социални помощи, ранно пенсиониране, големи пенсионни системи. В този смисъл Ирландия следва много повече англо-саксонския модел. Мисля, че има и други области, в които реформите са приложени успешно. Но проблемите в никакъв случай не са свършили, защото все още има огромен балон на жилищния пазар, който продължава да расте. Това е огромен проблем, който стои пред банките. Като се има предвид, че правителството всъщност стои зад банките, този процес няма да може да бъде безболезнено прекратен в следващите 5-10 години. Въпреки че Ирландия е постигнала известен напредък, мисля, че все още изпитва големи икономически трудности.

Според мен проблемът в Гърция не е само икономически. В Ирландия се наблюдава приемане на реформите от страна на обществеността, без значение колко болезнени са те. Тези неща трябва да се случат и са необходими твърде много промени. Докато в Гърция има огромен проблем, който трябва да бъде разрешен, но няма консенсус за начина, по който той да бъде разрешен. И мисля, че това ще бъде едно огромно политическо, както и икономическо предизвикателство.

- Как бихте коментирали идеята на Германия да подаде жалба срещу Гърция в Европейския съд поради нарушаването на правилата на финансовата стабилност?

- Разбираемо е, че Германия иска да има по-голям контрол за страните, за които отговаря, особено във връзка с двата помощни заема, а също и за Европейската централна банка, която в крайна сметка е подкрепяна от Германия по същество. Мога да разбера защо германските политици искат гаранции, че тези пари няма да потънат в бездънна яма. Тези санкции са полезни, за да гарантира, че страните ще се придържат към условията на текущата финансова помощ. Но това по-скоро е повърхностен проблем. Истинският проблем са структурните реформи в рамките на еврозоната.

- Какво е решението според вас?

- Много е трудно да се каже. Това наистина е непредсказуемо. Хората са наясно със структурните проблеми в еврозоната. Истината е, че тези икономики всъщност се разминаха, а не се обединиха. И в тази ситуация южните страни станаха много по-неконкурентоспособни спрямо северните страни. Много пари се прехвърлят от северните страни към южните чрез банкови заеми и тези заеми трябва да бъдат изплатени сега. И това е ситуацията, в която те се намират. Трудно да се прецени как тези страни на юг могат да станат конкурентноспособни отново. И тази ситуация ще се повтаря отново за двайсети или четиридесети път до следващия бум. Германските данъкоплатци влагат парите си в германски банки и тези пари се оказват в Италия, Испания и Гърция. И отново се обръща внимание на същия проблем. Трудно е да се каже как тази ситуация може да бъде решена без потенциално отслабване на членството в еврозоната от една страна. Трябва да има много строг контрол върху банките и как парите се прехвърлят в рамките на страните от еврозоната, да има много строги правила в това отношение и много по-добра координация на икономическата политика, за да се гарантира, че има равновесие между северните и южните страни и за да не влоши ситуацията, както сега.

- Много очевидно решение е излизането от еврозоната. Как виждате рисковете от потенциалното излизане на една страна или на няколко страни от еврозоната?

- Мисля, че е много важно да се направи разграничаване между няколко неща. Неконтролируемият изход от еврозоната е нещо, което се опитва да се предотврати сега, защото то би довело до огромни последствия не само за страните от еврозоната, но също и за Великобритания, а също и за по-широката глобална икономика. САЩ са толкова ангажирани по същата причина. Но има разлика между този вид излизане точно сега и евентуално планиране на по-дългосрочен механизъм, при който държавите могат да напуснат еврозоната по един дисциплиниран начин, защото в дългосрочен план изборът е този: или еврозоната отслабва, или трябва да има много по-голяма координация по отношение на икономическата политика. Вече е ясно, че е много трудно да се координират тези 17 икономики, без значение колко много правила има. Това е въпрос на политическа воля, на свеждане на реформите до обществеността и до тяхното изпълнение.

- Колко членове на еврозоната очаквате след 5 години?

- Това е много трудно да се каже. Бих се изненадал, ако Гърция все още е там. Но мисля, че тази криза ще продължи дълго. В един идеален свят най-вероятно пет или шест страни, може би десет, биха могли наистина да са в крак с Германия. Много страни в южната част може да се борят, може да са загубили темпото по отношение на поддържането на единната валута. Важното е политиците да обърнат внимание на този избор. Той трябва да бъде ясно представен. Има риск еврозоната и Европейският съюз да станат неразделни. Необходимо е да се покаже ясно, че еврозоната и Европейският съюз могат да издържат известно разпадане на еврозоната. Ако това се осъществи както трябва, тези страни трябва да имат избор. Те не трябва да бъдат заключени в едно бъдеще, което те наистина не желаят или не могат реално да си осигурят. И в някакъв момент, това може да наложи дискусия с електората - къде вижда живота си в бъдеще, дали вижда страната си в еврозоната след 15-20 години, или могат да бъдат потърсени други възможности.