Миналата седмица сякаш се занимавахме повече с линкълна на варненския владика, отколкото със спасяването на еврото и железничарската стачка. Не знам как е при вас, но мене от мънкащия митрополит и снимките на лъскавото возило ми останаха тъга и униние, а не желание за сарказъм.

Стана ми мъчно за нас си, за нашето убожество и нищета. През призмата на църквата и взаимоотношенията й с широките маси и просвещаващите ги медии тези неща изпъкват. Нелепо, почти гротескно изглеждаше и скандалът, и интерпретациите му, и опитите за неговото преодоляване.

Висш църковник се вози в хубава нова кола. Реакция на медиите, подхваната от обществото: защо, как може, не го ли е срам? Реакция на църковника: "Колата не е моя, дадоха ми я без пари, пести бензин..." Реакция на далия колата: "Аз май ще си я прибера..." Реакция на защитници на църковника от клира: "Че защо да не се вози пък, да не е някой бездомник..." Реакция на Отеца: "Ще си подам оставката..." Заключителен резултат: Само казал, а не подал. Па и то това не става така, владичеството е пожизнено.

Нови карикатури с поп и лимузина се притурят към старите, още от Бешково време, ако се не лъжа, "Срещнаха се и не познаха се" - казваше една от тях. Представлява владика в лимузина, който се разминава с Иисус Христос на магаре. Владиката - прилича на днешните, а лимузината не прилича толкова. По-стар модел, отпреди 60-70 години...

И все пак, тук има толкова клишета и стереотипи, такова неразбиране и неадекватност, че ми иде да възкликна: "Братя и сестри, опомнете се!"



Но не се чувствам достатъчно брат, че да го направя



Иде ми да възкликна и: "Мат'ряле, мат'ряле, кога толкоз се амортизира ?" - но не се чувствам и правителствен ръководител, че да го сторя.

Въпросният скандал не е само печално свидетелство за немощта на църквата ни, но и за нашите интелектуални и духовни кризи. Ибо ние сме производното на тази църква.

Нормално е, че тя, БПЦ, особено висшият й клир, да иска повече обществен авторитет, да иска присъствие сред политическия, стопанския и културния елит на нацията. Съвсем закономерно желание, тя го е имала това присъствие и като институция се стреми да го възстанови. То значи показване до управниците, челно място пред камерите, то значи и пари, и съпътстващите знаци на видима икономическа мощ - автомобили, резиденции, но и помощи за малоимащи, болни, учащи се.

Църквата - у нас, че и навсякъде, се състои от живи хора, подвластни на суета, жажда за власт, алчност и прочее пороци. Ние не можем да искаме от отците й да са като свети Иван Рилски, т.е. можем, но ще сме глупаци, ако се сърдим, че не са. Ние също не сме образцови клонинги на Твореца, нали? Слава богу, в Църквата има и отци, които са упование и светъл пример за много страдалци миряни. За съжаление повечето клирици са недостатъчно образовани, недостатъчно харизматични, недостатъчно стойностни като водачи и морал люде, за да могат да извадят БПЦ от дремливото и подканящо сякаш за глума състояние, в което се намира.

Иначе това, че владика се е качил в хубава кола, не е никакъв грях. Стига да има с какво друго да изпъква ярко така, че возилото да не се и забелязва.

Нужно ли е да припомним какви огромни богатства притежава Ватиканът например и какви скандали избухват понякога покрай недотам чистото управление на собствените му авоари?

Колата, както се оказа, е 35 000 долара; дори като сума това е десетократно по-малко от автомобили, които карат днешните богаташи.

Лошото обаче е, и се видя ясно - владиката не изпъква с друго. Не умее да говори с журналисти, не умее да бъде симпатично-полемичен, не умее да надделее и в най-простата дискусия с благодумие и здрава логика. А се оправдава като нечленоразделен мутраджия, или се обижда като хванат да бърка в буркана с мармалад второкласник. Дори хората му, които го защитаваха, не му надминаха красноречието - какво значи "да не мерим с аршина на бездомници", изречено от църковници? Че защо да не мерим с тъкмо този аршин, бездомникът не е ли най-близо до Господа, след като е най-близо до страданието в този свят? Че не е ли и Иисус бездомник в края на земните си дни, нощуващ там, където го приютят?

Това, което с тъга забелязвам, е, че Църквата е в нещо като кадрови колапс, поне това се вижда от публичните изяви на клириците. Защо е тъй? - вероятно йерархично тя издига неподходящи хора, следвайки елементарни корупционни схеми или просто оставяйки се на инерционна леност и традиционализъм.

Един друг наш владика,



който тапетоса храм с нескопосани рисунки,



пък прояви активността да нападне Хари Потър и Мадона, папагалски следвайки най-ретроградните свои колеги католици и евангелисти по света... По същия начин преди десетина години Църквата ни пак намери за нужно и достойно да възроптае срещу филм по Никос Казандзакис в БНТ.

Наскоро посетих Семинарията, направи ми впечатление, че юношите там, уви, са привлечени главно от безплатната чорба и образование, а по стените им висят само коли и поп изпълнители. Това нормално, но което е нормално за тийнейджъри, не е нормално за владици, все пак. Тоест, че се возиш в лъскава кола, не е фатално. Но че трябва да говориш за това глупаво, а не за вярата умно, е същинският белег за упадък. И след като дори не можеш да викнеш предизвикателно като Дженис Джоплин "Боже, купи ми мерцедес бенц", сигурно не те чака светло бъдеще.