:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,770,439
Активни 624
Страници 26,906
За един ден 1,302,066
Застой

Партийният механизъм на ДПС започна да скърца

Изолацията на движението вече се отразява върху политическото му влияние и върху изборните му резултати
СНИМКА: БГНЕС
На последните избори безупречният партиен механизъм на ДПС започна да скърца и ръководството на движението е наясно с това.
На последните местни избори ДПС се представи според очакванията. Заканите на ГЕРБ да ликвидира монопола на движението в смесените райони не се сбъднаха - като цяло партията затвърди позициите си в местната власт. Някои от резултатите й обаче са симптом, че безупречният партиен механизъм започва да скърца.

Особено трагична за партията на Ахмед Доган е ситуацията в Силистра, където движението не спечели в нито една от общините на региона. Причината за това е ясна - дерибействането на местните депесари, солидно подкрепяни от централната власт, дойде в повече дори на кротките и верни избиратели. Най-притеснителното за ДПС е, че не е изключено настроенията срещу тях да се пренесат в съседните области - Разград, Шумен, Търговище.

В Кърджали



ДПС по традиция направи голям шлем



и взе всичко. Местната организация обаче се раздира от скандали, конфликти и интриги. В родопския град воюват лагерите на преизбрания за трети мандат кмет Хасан Азис и бившия зам.-министър на вътрешните работи Раиф Мустафа. Към момента дори Ахмед Доган не успява или не иска да въведе ред, въпреки че по едно време се намеси лично. При всички случаи раздорите силно отслабват позициите на ДПС в местната власт, въпреки че партията има мнозинство в общинския съвет. Депесарите дори не успяха сами да си изберат шеф на ОС и се наложи да търсят подкрепа от БСП.

Сравненията между резултати от парламентарни и местни избори винаги крият риск. Така или иначе гласовете, подадени за ДПС, паднаха двойно от 2009 г. насам. На последния парламентарен вот движението спечели безпрецедентните 610 521 гласа. Но това бе постигнато с конюнктурни промени в избирателния закон в последния момент, огромен брой секции край Босфора, предизборна помощ от страна на Турция, автобуси из страната, нагли изявления, стигащи до самозабрава, и пр. Партията изпадна в изолация, която нямаше как да не се отрази на нейния авторитет и влияние.

Една от важните причини за загубата на Силистра бе фактът, че там се появи алтернатива, в лицето на ГЕРБ и ЕНП на Мария Капон или по-точно на Касим Дал. Досега в смесените райони



подобни силни алтернативи липсваха



Освен това партията на Бойко Борисов в момента е на власт, докато ДПС скоро няма да види такава. А властта винаги е магнит за привличане на симпатизанти и депесарите знаят много добре това от 8-годишното си присъствие в нея. Ето защо подобни загуби, като тази в Силистра, вероятно няма да бъдат единствени в бъдеще. Това е едно от обясненията за мълчанието на Доган след двата вота. Иначе ще му се наложи да отговаря на доста щекотливи въпроси.

ДПС страда и от сериозна загуба на идентичността. Едва ли някой смята сериозно, че партията може да се идентифицира пред обществото чрез либералната идея. Това не й върши работа и в Европа, където медиите продължават да я наричат партия на турското малцинство. Преди движението имаше имиджа на партия, чиито електорат и част от актива й са пострадали от комунистическата власт. След съвместното управление с бившите възродители обаче това вече не е така. Преди за ДПС се знаеше, че винаги подкрепя всички решения, свързани с европейската ни интеграция. Сега обаче партията е съществена част от фактическия провал на тази интеграция в миналия мандат. Преди ДПС изтъкваше ролята си за запазването на етническия мир у нас. Но повече от 20 години не намери друг начин да прави предизборни кампании, освен да плаши гласоподавателите си с нов възродителен процес, ако не пуснат правилната бюлетина. Депесарите винаги вадят етническата карта, особено когато някой има куража да ги обвини за едно или друго съмнително от гледна точка на законността действие. Но тактиката вече се изтърка и омръзна на всички.

Въпреки статута си на голям политик Ахмед



Доган все още не успява да намери изход



от задънената улица, на която се озова от няколко години. Единственият му успех е мирното съвместно съществуване с ГЕРБ и това, че нито един депесар не получи възмездие за някое от прегрешенията си. Но това се дължи не толкова на особено прозорлива политика, колкото на традицията гарван гарвану да не вади око. А и тази стабилност може би е добра за момента, но не предполага развитие. Другата възможност е да изчаква, за да нанесе следващия си удар.
13
3642
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
12 Декември 2011 20:01
Доста добра статия, но пропуска още един фактор за ролята на ДПС - това са вътрешните промени и промяната на външно-политическите приоритети на смата Турция.
12 Декември 2011 21:00
Не , бонгох2 мили ,
Тарикатски се пропуска трайният инстинкт за самосъхранение на "инструментите на прехода" . Някой да отрече , че ДПС и Великият му политически ходжа Наш Амет , не са такива ??? Време е за дълбока и позитивна , Промяна !!! Трябва да бъдат разбити Границите между нашето , търсещо себе си Национално Общество и сепаратисткото повседневие в регионите на мамелюците от ДПС ...
13 Декември 2011 05:40
А властта винаги е магнит за привличане на симпатизанти и депесарите знаят много добре това от 8-годишното си присъствие в нея.

Mи не е осем, а тринайсет. Припомняме:1993-1995, 1997-1999, 2001-2008.

Единственият му успех е мирното съвместно съществуване с ГЕРБ и това, че нито един депесар не получи възмездие за някое от прегрешенията си. Но това се дължи не толкова на особено прозорлива политика, колкото на традицията гарван гарвану да не вади око.

Това произтича от единният шесташко-олигархичен произход на властта у нас от 2001 ва насам, а и преди.
Доган просто изигра ролята на БКП при соца, все едно е министър на малцинството преди 10 ти за турското население-ако си акумуш, ще те оправим-ако си будала-бери тютюн.
13 Декември 2011 05:40
А властта винаги е магнит за привличане на симпатизанти и депесарите знаят много добре това от 8-годишното си присъствие в нея.

Mи не е осем, а тринайсет. Припомняме:1993-1995, 1997-1999, 2001-2008.

Единственият му успех е мирното съвместно съществуване с ГЕРБ и това, че нито един депесар не получи възмездие за някое от прегрешенията си. Но това се дължи не толкова на особено прозорлива политика, колкото на традицията гарван гарвану да не вади око.

Това произтича от единният шесташко-олигархичен произход на властта у нас от 2001 ва насам, а и преди.
Доган просто изигра ролята на БКП при соца, все едно е министър на малцинството преди 10 ти за турското население-ако си акумуш, ще те оправим-ако си будала-бери тютюн.
13 Декември 2011 08:22
"Въпреки статута си на голям политик Ахмед Доган все още не успява да намери изход от задънената улица, на която се озова от няколко години."

Петимни сме да си имаме нашенски Форест Гъмп (опт филма с Том Хенкс), дето кръстосваше Америка от едното крайбрежие до другото поради любовна мъка, мълчейки, но с лавинообразно нарастващ брой тичащи последователи, дето считаха, че само божество може да има такова налудничаво поведение. Всеки един звук и жест бяха представянеи като бошествен знак. Иначе от научна гледна точка това си се обяснява с ролевата теория, която за нашите условия доста точно е представена в "Оптимистична теория..." на Иван Хаджийски. Става дума на приписвани на човек качества, които той не е задължително да притежава, но които обществото му признава заради приписваната му социална роля (и изпълняване на съответните функции). И кво става, когато човекът разбере, че няма такива качества, но обществото "настоява" той все пак да ги има?

Лошото е, че такива интерпретации с течение на времето стават и зловредни. Трябва разбира се да се признае, че за масмедиите ("гуруто" Доган им вика "медията", това си е благодатна тема - нека се разровят архивите на вестниците и ще се види, че периодично се пише по нея, като на практика се повтарят едни и същи неща.

И тук вече е мястото на сериозния анализ, който трябва да отговори на въпроса защо има такова повторение. Най общо отговорът се състои в това, че конструкцията, по която бе замислено и реализирано ДПС, си отживя времето и освен това попадна в един триъгълен капан:
1. то е етническа партия,
2. от лидерски тип,
3. силно корумпирана.

Този профил не й дава шансове да оцелее въпреки огромните за мащаба й финансови ресурси, но от друга страна бързият й срив може да доведе до силнна дестабилизация на политическто пространство.

Още през декември 2007 г. към статията във в-к Капитал "Доган си прави и обръч от партии" бе направен следният коментар, който и до сега си остава напълно актуален:

"ДПС - независимо от множеството тактически и стратегически финтове, с които се опитват да й придадат легитимност и политическа стабилност, стигна до задънена улица най-вече поради недалновидност.
Щраусовата й политика се състоеше и състои в това, че се опитва чрез доста нескопосани претенции за либералност, прозрачност и качество на кадрите, да завоалира три основни проблема, които, ако не бъдат остранени, ще сринат политическата структура на организацията изневиделица.
1. ДПС е партия от лидерски тип - ако се отстрани Доган от управленческото й уравнение, ще се наблюдава съкратен вариант на пиесата "НДСВ след конгреса си 2007 г.. Лошото в случая е, че ще възникне политически вакуум с много силна етническа окраска и едва ли ДПС-архитектите ще имат ресурса, да овладеят положениет при такова развитие на събитията. В това отношение те вече съвсем явно ги следват (събитията) и даже реакциите им (в т.ч. и на Доган) не са адекватни.
2. ДПС е етническа партия. Няма никакво значение на какви мантри се отдава Доган при пресконференции и какви словесни речитативи възпроизвеждат представаящите го (напр. ЙорДанчо Цонев) в публичното пространство. Ядрото на гласоподавателите е етничеки обособено; партията се възприема и е легитимирана като "турска" и в този смисъл се намира още след изборите от 2005 на ръба на своето разширение - грешен стратегически ход за завоалиране на етническото измерение. ДПС не може да се разширява за сметка на нетурски електорат (това стана съвсем ясно при последните избори), но и не може да се свие до основното си електорално звено, защото ще загуби политическа значимост, което от своя страна ще влоши положението на лидерските си структури и ще се премине към варианат от точка (1). Така че в момента ДПС е в положение , при което ни може да експандира, ни може да колабира. В този смисъл партията се оказва вече рисков фактор. Още повече, че най-вероятно ще се опита да приложи тактиката на снижаването: примитивното българско общество още не узряло за тази уникална за земното кълбо политическа формация, която обаче великодушно и снизходително може да изчака (пари има все пак бол) дорде на българите им узреят главите. Т.е. ДПС ще си чака на границата между пукане на балона и колапс.
3. Корупция. Партийните структури и цялата организация са много силно корумпирани. Под натиска на този феномен, който след влизането в ЕС е с ускорено кумулативно действие, Доган се опитваше - и се надява все още да може да го прави - да изпуска клапаните на недоволството с цинични или безсмислени "откровения". Явно има добри консултанти по манупулация на общественото мнение. Но тези техники са за "спасяване на положението", а не за решаване на стратегически проблеми. Нито "обръчите от фирми" нито "купуването на гласовете" могат да бъдат използвани трайно и неутрализиращо при ежедневната конфронтация с корупционни практики и некомпетентност, съчетани с явен цинизъм на извършителите/носителите им от ДПС. Така че най-общо в рамките на тази триада ДПС няма как да оцелее. Най-важното сега е да се вземат превантивни мерки поне за worst case scenario. Защото историята показва, че най-трудно властимащите се разделят с властта си и за това са готови на всякакви изнудвания. Дали ще могат да озаптят Доган да не размахва етническата карта, е трудно да се предскаже. От известно време се вижда, че тактиката крачка напред-крачка назад се провежда на границата на 50%-ната рискова граница.
"
13 Декември 2011 09:03
Дори търпеливият, зомбиран и силно манипулиран електорат на ДПС успя да разбере, че повече от 20 години е живял поне с две големи лъжи - че българите са опасни, защото все още търсят начини да вземат имената и вярата на българските мюсюлмани и че гласуването за ДПС на всеки един от поредните избори ще докара реки от мед и масло в районите, където тези хора живеят. Днес вярата в ръководството на ДПС е силно разклатена и то се подготвя за дълга окопна война със собствените си избиратели.
13 Декември 2011 09:03
Днес пак има проблеми с публикуването на мнения.
13 Декември 2011 09:23
Партийният механизъм на ДПС започна да скърца

Точно пък в ДПС да не знаят за ролята на смазката за по-гладки движения, не ми се вярва.
13 Декември 2011 09:37
медиум - ед. ч., медиа - мн.ч.
13 Декември 2011 09:46
От доста време се очаква отстрела на Сопола.
13 Декември 2011 13:03
Шизофреничната крадлива столетница ще остане без патерицата си? Де тозъ късметъ
13 Декември 2011 13:18
Mи не е осем, а тринайсет. Припомняме:1993-1995, 1997-1999, 2001-2008.

Аз пък си мислех, че през есента на 1997 ДПС премина в опозиция.
13 Декември 2011 14:17
Зе Мария, не лъжи като депесар.Костов натика ДПС в кучи гъз.Кметът на Кърджали беше от сините.Не мога да разбера защо лъжете като дърти цигани.ДПС не е управляло поез периода 1997-2000.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД