На последните избори безупречният партиен механизъм на ДПС започна да скърца и ръководството на движението е наясно с това. |
Особено трагична за партията на Ахмед Доган е ситуацията в Силистра, където движението не спечели в нито една от общините на региона. Причината за това е ясна - дерибействането на местните депесари, солидно подкрепяни от централната власт, дойде в повече дори на кротките и верни избиратели. Най-притеснителното за ДПС е, че не е изключено настроенията срещу тях да се пренесат в съседните области - Разград, Шумен, Търговище.
В Кърджали
ДПС по традиция направи голям шлем
и взе всичко. Местната организация обаче се раздира от скандали, конфликти и интриги. В родопския град воюват лагерите на преизбрания за трети мандат кмет Хасан Азис и бившия зам.-министър на вътрешните работи Раиф Мустафа. Към момента дори Ахмед Доган не успява или не иска да въведе ред, въпреки че по едно време се намеси лично. При всички случаи раздорите силно отслабват позициите на ДПС в местната власт, въпреки че партията има мнозинство в общинския съвет. Депесарите дори не успяха сами да си изберат шеф на ОС и се наложи да търсят подкрепа от БСП.
Сравненията между резултати от парламентарни и местни избори винаги крият риск. Така или иначе гласовете, подадени за ДПС, паднаха двойно от 2009 г. насам. На последния парламентарен вот движението спечели безпрецедентните 610 521 гласа. Но това бе постигнато с конюнктурни промени в избирателния закон в последния момент, огромен брой секции край Босфора, предизборна помощ от страна на Турция, автобуси из страната, нагли изявления, стигащи до самозабрава, и пр. Партията изпадна в изолация, която нямаше как да не се отрази на нейния авторитет и влияние.
Една от важните причини за загубата на Силистра бе фактът, че там се появи алтернатива, в лицето на ГЕРБ и ЕНП на Мария Капон или по-точно на Касим Дал. Досега в смесените райони
подобни силни алтернативи липсваха
Освен това партията на Бойко Борисов в момента е на власт, докато ДПС скоро няма да види такава. А властта винаги е магнит за привличане на симпатизанти и депесарите знаят много добре това от 8-годишното си присъствие в нея. Ето защо подобни загуби, като тази в Силистра, вероятно няма да бъдат единствени в бъдеще. Това е едно от обясненията за мълчанието на Доган след двата вота. Иначе ще му се наложи да отговаря на доста щекотливи въпроси.
ДПС страда и от сериозна загуба на идентичността. Едва ли някой смята сериозно, че партията може да се идентифицира пред обществото чрез либералната идея. Това не й върши работа и в Европа, където медиите продължават да я наричат партия на турското малцинство. Преди движението имаше имиджа на партия, чиито електорат и част от актива й са пострадали от комунистическата власт. След съвместното управление с бившите възродители обаче това вече не е така. Преди за ДПС се знаеше, че винаги подкрепя всички решения, свързани с европейската ни интеграция. Сега обаче партията е съществена част от фактическия провал на тази интеграция в миналия мандат. Преди ДПС изтъкваше ролята си за запазването на етническия мир у нас. Но повече от 20 години не намери друг начин да прави предизборни кампании, освен да плаши гласоподавателите си с нов възродителен процес, ако не пуснат правилната бюлетина. Депесарите винаги вадят етническата карта, особено когато някой има куража да ги обвини за едно или друго съмнително от гледна точка на законността действие. Но тактиката вече се изтърка и омръзна на всички.
Въпреки статута си на голям политик Ахмед
Доган все още не успява да намери изход
от задънената улица, на която се озова от няколко години. Единственият му успех е мирното съвместно съществуване с ГЕРБ и това, че нито един депесар не получи възмездие за някое от прегрешенията си. Но това се дължи не толкова на особено прозорлива политика, колкото на традицията гарван гарвану да не вади око. А и тази стабилност може би е добра за момента, но не предполага развитие. Другата възможност е да изчаква, за да нанесе следващия си удар.