:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,192,112
Активни 117
Страници 7,720
За един ден 1,302,066
Консулт

Свидетел не може да откаже да се яви пред съд, защото е на работа

Призовават ме като свидетел по дело. Мога ли да откажа да се явя пред съда, защото съм на работа? Разбрах, че имам право на някакъв специален отпуск. Има ли такъв и в какъв размер е?
Х. Х., София

Според действащите процесуални кодекси - Гражданския процесуален кодекс, Административнопроцесуалния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс, свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за даде показания. При неявяване по неуважителни причини свидетелят е заплашен и от глоба и от евентуално принудително довеждане от МВР.

Кодексите предвиждат дори, че се налага глоба на свидетел, който макар и да се е явил, откаже да даде показания без уважителни причини. Единствено възможност за отказ от показания е дадена на роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпруга и бившия съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство. Както и в случаите, в които едно лице би си причинило с отговорите непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване. Във всички останали случаи свидетелят е длъжен да даде показания.

Кодексът на труда (КТ) предвижда различни видове отпуск в глава "Отпуски". В нея е предвиден и отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения. Чл. 157 от КТ определя, че "работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя". Според чл.157, т.4. работодателят е длъжен да освободи от работа и да даде отпуск на работник или служител, когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице. Под "други органи" тук се имат предвид следствие, прокуратура, МВР, в рамките на което е примерно дознанието.

Това означава, че всеки, който е призован от тези органи - без значение дали като страна, свидетел или пък вещо лице, не само има задължението да се яви, но има и правото да ползва този отпуск. КТ не определя колко често може да се ползва този отпуск. Затова се приема, че трябва да се дава при всяко призоваване от страна на органите на съдебната власт. Той не е обвързан и с това колко трудов стаж има съответното призовано от органите на съдебната власт лице. Без значение е дали е заради дознание, следствено дело, съдебен процес, гражданско или наказателно дело. Както вече бе посочено, няма значение дали човекът е страна, свидетел или вещо лице.

Продължителността на този отпуск зависи от времето, през което служителят или работникът е бил фактически ангажиран. Това се удостоверява от органа, който го е призовал. Може да е половин ден, ден или пък повече време. Защото може човек от Пловдив да е свидетел по дело в София или пък обратното.

Смята се, че независимо от това, че работодателят е длъжен да даде отпуск, работникът или служителят трябва да поиска да му бъде разрешено. Това е формален акт. При положение че работникът или служителят е редовно призован по ГПК и НПК и в призовката е записан ден и час, за тогава трябва да му бъде разрешен отпуск. Работникът пише искане, молба, заявление, че трябва да излезе в отпуск по чл. 157,ал.1,т.4 от Кодекса на труда и съответно прилага призовката. Работодателят слага резолюция и разрешава отпуска.

Трябва да се отбележи, че в случая може да се коментира и евентуално възнаграждение за разноските. То се определя по правила, които могат да бъдат извлечени от процесуалните кодекси - ГПК, НПК. Така за страна по дело няма предвидено възнаграждение - просто защитава свой личен интерес. Вещите лица пък получават възнаграждение или от страната по спора, за който е поискана експертиза, или пък за сметка на съдебната власт, когато е назначена от правораздавателен орган. Що се отнася до възнаграждението на свидетелите, например според ГПК се определя от "съда с оглед на отделеното време и направените разноски".













10384
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД