"Гроздето е кисело", казала лисицата и отминала, като видяла, че лозата е твърде висока. "Всяко зло за добро", рече премиерът Бойко Борисов и се прибра миналия петък от Брюксел с утехата, че няма защо да се натиска повече за шенгенската зона, защото е престанала да му харесва.

Баснята на Лафонтен за разлика от баснята на Борисов не казва какво е направила по-нататък лисицата, но всички знаем, че лисица грозде не яде. Българският премиер обаче се шмугна отново под шенгенската лоза в Брюксел, но не лично, а чрез своя заместник Цветан Цветанов. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи се яви на заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешен ред с точен график как България все пак да бъде приета в Шенген, като влезе с единия си крак в зоната от 25 март 2012 г. (чрез отваряне на въздушните и морските граници) и след това с другия си крак "не по-късно от 31 юли 2012 г." (чрез отваряне на сухопътните граници).

Народът би рекъл "Те не го пускат под одъра, той се качва на одъра", но положението не е точно такова. Въпреки съпротивата на Холандия шансовете на България (и Румъния) да бъдат приети в шенгенската зона се увеличават, защото евросъюзът е на път да въведе регламент, който да постави националните външни граници под общ контрол и да намали риска от пробиви, създаван от някои корумпирани национални власти.* Документът бе обсъден на същото заседание на Съвета на ЕС вчера и графикът на приемането му почти съвпада с графика на евентуалното приемане на България и Румъния в шенгенската зона. Така премахването на вътрешните граници с двете проблемни държави може да се съчетае с въвеждането на



европейски надзор над външните им граници



Цветанов би докладвал на Борисов две новини: добрата е, че шенгенското грозде не е толкова високо, лошата е, че ще го яде кисело. Надеждата, че властта ще се облажи от далаверата с контрабандата на цигари и други акцизни стоки през бъдещите европейски митници, в каквито ще се превърнат нашите ГКПП-та, изглежда започва да изстива, щом на Борисов вече му се струва, че май е по-добре България да остане извън шенгенската зона. Очертава се вероятност да изтърве питомното, докато гони дивото. Само че сега е късно да се дърпа, защото държавата се е задължила да се присъедини, а и той орева Европа колко добре се е подготвил.

Регламентът "относно създаването на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген" преодолява основния недостатък в позицията на Холандия, която неправомерно обвърза общия шенгенски механизъм за оценка с контролния механизъм на Еврокомисията по правосъдие и вътрешен ред, измислен специално за България и Румъния. Първият е чисто технически и по критериите му България и Румъния са изрядни. Комисията няма участие в него и двете държави основателно възразяват срещу смесването му с по-общия мониторингов механизъм, който следи как се борят с корупцията и с организираната престъпност и как реформират своите съдебни системи, за да съдят корумпирани големци и мафиотски босове. Хага обаче също основателно твърди, че техниката не може сама да лови контрабандисти и трафиканти, особено когато корупцията замазва очите на митничари и граничари. Има възможност новият регламент да съчетае двете позиции, защото въвежда общ надзор над външните граници под управлението на Комисията на ЕС. Държавите пак ще упражняват всекидневен контрол по своите граници, но ЕК ще може да прави планирани и внезапни проверки, които несъмнено ще са фокусирани към проблемните зони, каквато по общо убеждение е например българо-турската граница.

"Всяка държава членка се оценява поне веднъж в рамките на всеки петгодишен период, като обаче графикът може да бъде адаптиран спрямо установените на място нужди и обстоятелства", се казва в предложението за регламента. Адаптацията за България и Румъния според установените за тях "нужди и обстоятелства" би означавала постоянен външен контрол, докато предизвикват недоверие у някоя от държавите в шенгенската зона (например Холандия). За целта "се предвижда в случай на сериозни пропуски, които оказват влияние върху цялостното ниво на сигурност на една или повече държави членки, Съветът и Европейският парламент да бъдат уведомявани за това, така че другите държави членки да упражнят натиск на най-високо политическо равнище върху държавата членка, която не спазва правилата".

Да си представим, че в Брюксел получат информация за контрабанда на цигари, течни горива, на синтетична и друга дрога през външните граници на България, че оттам се извършва трафик на хора и оръжие. Натискът на най-високо политическо равнище би означавал, че



премиерът Бойко Борисов лично ще отговаря



пред цяла Европа за далаверата, докато сега в домашна обстановка може да каже на опозицията да си затваря устата, за да не лъсне какви ги е вършила тя, докато е била на власт. Крайната мярка - възстановяване на вътрешните граници - ще изглежда на нашите корумпирани власти като щастливо избавление в сравнение с цялата процедура на унизителни проверки, неловки обяснения и публично разобличаване, която ще трябва да извървят. Целта е "да се осигурят високи единни стандарти в прилагането на достиженията на правото от Шенген и за поддържане на високо равнище на взаимно доверие между тези държави членки, които са част от пространството без контрол по вътрешните граници", пише в документа. С други думи, изгубят ли ти доверие - мисли му! Положението на България е още по-деликатно, защото се натиска да участва с вече подкопано доверие. Това означава, че още от първия ден на членството си в зоната ще се превърне в



опитно зайче за изпробване доколко е ефикасен новият механизъм



Има ли спасение? Не върви да се правим на обидени като Борисов и сами да се откажем от шенгенската зона, след като сме поели задължение да влезем, а и сме заявили, че сме готови за членство. Няма как и да преиначим новите правила чрез парламентарни фокуси, защото регламентите на ЕС се прилагат пряко в националните законодателства и не допускат местни хитрувания. Комфортът на управляващите може да пострада сериозно, ако не осъзнаят навреме, че трябва да започнат да се държат по-прилично, "за да не се излагаме пред чужденците". Най-добре е митничарите да свикнат отсега да ходят с обърнати джобове, а политиците да възстановят членския внос като форма за допълнително финансиране на партиите си. Това е все пак поносимо в сравнение с настойчивото искане на Холандия и нейни съмишленици първо да вкараме в затвора някои по-именити разбойници, чиито биографии странно се преплитат с имената на лица, прескачащи периодично до Брюксел да представят България.

_____________

*http://register.consilium.europa.eu/pdf/bg/11/st14/st14358.bg11.pdf