:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,192,409
Активни 106
Страници 8,017
За един ден 1,302,066
Писмо от “България” 1

Разговор с Тито

Предупреждение към читателите: Не съм разговарял с маршал Тито. Разговарях с актьор в маршалска униформа, който на улицата и в театъра се правеше на Тито. Разговорите ми със сръбския президент Зоран Джинджич и с Мира Маркович, жената на Слободан Милошевич, са истински.
* * *
През 70-те години на ХХ век Зоран Джинджич го изключили от белградския университет, понеже организирал студентска демонстрация против закон, правещ Йосип Броз Тито пожизнен президент на Югославия. След като Югославия се разпадна, Зоран Джинджич бе президент на Република Сърбия от 2001 до 2003 година, когато го уби един снайперист на Милорад Лукович, наричан "Легия", понеже бил във френския чуждестранен легион, а по-големият главатар на сръбските "тигри" беше Желко Ражнятович-Аркан.

Двамата казваха, че техните бойци ("тигрите") се сражават в Хърватска, Косово и Босна заради Сърбия, но те убиваха и сърбите, осмеляващи се да посегнат на идващите от България цистерни с нафта и да искат от Аркан откуп от 15 хиляди дойче-марки за цистерна. Този нефтен бизнес беше бизнес номер едно. Бизнес две го завъртяха бойците за права на мюсюлманите. Наркотици и убийства на сърби, чиито вътрешни органи продаваха на международния пазар на органи за трансплантации. Властващият сега в България бизнес и политически "елит" не идва от бизнес две; аз доста си завирах носа насам-натам, в пленническите лагери и другаде. За бизнес две ми каза в София Зоран Джинджич, когато беше сръбски президент и самолетът му имаше престой в България и той ме прие в посолството на улица "Велико Търново". Другиму в България той не ги разказа тези неща, понеже нямаше кому; българските големци се спотайваха, да не би Западът да се усъмни в натовската им благонадеждност; те бяха "за" мюсюлманите и "против" сърбите, нищо че българският мутренски бизнес, на който те се опираха, въртеше значителна далавера, изнасяйки нефт за Сърбия. Те правеха поведение на Запада и това беше тяхната култура на поведение.

През същото време с българската култура стана нещо любопитно. По времето на Легия и Аркан в България нахлу и се развихри чалгата. Тя се вписа в бита на българския тъй наречен "политически елит", новобогаташи, мутри, охранители. Не съм културолог, та да умувам дали това се дължеше на някаква духовна близост.

Аз не съм против балканската чалга, нито против момичетата, които пеят чалга, особено една-две от тях. Като тръгнеш по сръбските кафани, не очакваш да ти свирят Моцарт. Но защо чалгата нахлу в България тъкмо тогава и така силно? Миряна може би знаеше, но не ми каза.

Имам пред вид Миряна Маркович (Мира) - жената на Слободан Милошевич, който беше начело до 2000 година и шест години по-късно умря или го умряха в затвора на трибунала в Хага, за да не казва неудобни работи. Работите, които той не успя да каже, бяха неудобни за US и за Ричард Холбрук. Холбрук излъга Милошевич и после НАТО се опетни, бомбардирайки Белград. Последните думи на Холбрук, преди и той да умре, били: "Изтеглете се от Афганистан!"

Срещата ми с Мира Маркович е била през 1995-а, като гледам как ми е надписала нейната книга "Отговор", но самото посвещение не мога да го разчета. Миряна е от Крагуевац, центъра на Шумадия, сърцето на Сърбия, с паметници от тяхната история, но аз й казах, че в Крагуевац съм гледал само да правят "Застави", биберони и играчки марка "Чико" и тя закова очи в мен и не ги вдигна, но аз не разбрах защо; не смеех да я погледна, понеже ми става смешно, като видя жена, макар и хубава, с панделка в косите като момиченце. После разбрах причината за панделката, но тя е прекалено интимна и тъжна, за да я разкажа.

Предстоеше друго тъжно нещо и Мира го усещаше с женската си интуиция. Бомбардировките над Югославия започнаха на 15 януари 1999 година и продължиха 78 дни. Те бяха под кодовото название "Милосърден Ангел". Броят на жертвите бе между 1200 и 2500. Сърбите ги отбелязват с панихиди, албанците косовари ги честват като създаването на първата в света натовска държава. Преди Великден англоамериканците пускаха авиационни бомби с честитка: на корпуса на бомбата надпис Happy Easter Slobo. Обстрелваха с бронебойни снаряди с обеднен уран, чийто период на разпад не ще да е по-къс от разпада на отровите, с които "Шеврон" иска да инжектира българските земи, за да вади шистов газ.

Да кажа за Тито. Той умря през 1980 година. Виждал съм го само на снимка. Чувах, че по улиците на Белград се подвизавал някакъв си предрешен като Тито в маршалска униформа. Хората се тълпели около него, карали му се: Ти защо така направи, защо не иначе...

Тежка е актьорската професия. Този актьор импровизатор имаше исторически познания, за да импровизира на улицата и на сцената.

Изобщо нямаше сцена в големия вътрешен двор в Белград, нито микрофони и усилватели; само един стол висок три четири метра и "Тито" не слезе от този стол, когато се появи под прожекторите в снежнобялата си маршалска униформа. Двамата негови "телохранители" го насочиха към масата, на която седях с моите чудесни приятели, един сърбин и две сръбкини. Поканих го с жест да седне, но той остана прав. Попита ме какво пия и аз казах "жолта", както е тяхната ракия и той съобщи на всички в кафе-театъра, че аз пия "жолта" вместо "муслимска" и всички се разсмяха, понеже саудитците и други помагаха под чадъра на НАТО на едноверците си косовари с пари, проповедници оръжие и храни; пратили им бяха 50-килограмови кашони с фурми, пък нали не са бедуини нашите балкански мюсюлмани, сварили фурмите на ракия.

После "Тито" ми обясни, че аз не гледам политически театър, македонците били по политическия театър.

"Хич не ви трябват македонците - каза ми "Тито". - Аз беля си взех на главата, дето ги взех в моята Югославия. В моята федерация на южните славяни аз исках българите, ама не ви пусна Сталин *** (тук аз премълчавам едни нецензурни думи; знаете, че сърбите си псуват разговорно, затова тези думи ги премълчавам).

То и аз сбърках - продължи "Тито". - Трябваше да ви предложа уния на Югославия и България, а не да сте седмата република на Югославия. Ама и вие сбъркахте. Аз като казах на Сталин *** (премълчани думи), западняците ми дадоха сто милиарда долара, пък на вас Сталин ви даде *** (премълчани думи)."

После "Тито" каза:

"Аз какъв съм?"

Знаех, че на истинския Тито баща му бил хърватин, майка му била словенка от някогашната Австро-Унгария. Не можел да говори добре на сръбски. Де да го знам Тито какъв е. Но за такъв въпрос бях подготвен, понеже дамата, която ме заведе на представлението, ми беше казала: "Баща ми е черногогорец, майка ми е сръбкиня. Аз бях югославянка, а каква да съм сега, като я няма Югославия? "

"Тито" ми каза: Май и ти като мен не си добре със сръбския. Югославия беше много по-близо до Запада, отколкото беше България. Тя можеше цялата да се присъедини към Европа много по-лесно от България. Нейното разпарчатосване е злощастна последица от политическото късогледство на САЩ и на Германия. Германия виждаше северна Югославия като близка и присъединима, понеже е била в Австро-Унгария, САЩ правеха мили очи на мюсюлманските сатрапи заради техния петрол, неподозиращи, че баш от там ще ги треснат на 11 септември 2001 година.

След разпердушинването на СФРЮ (Социалистическа федеративна република Югославия) другарят Тито продължава да е идол. СФРЮ беше с голяма международна тежест като водач на "необвързаните" - нито на Москва послушници, нито на Вашингтон. И което беше по-важното и което ние у нас го виждахме - югославяните си щъкаха свободно по света, за разлика от нас. В СФРЮ човек можеше да си купи всички западни книги, които у нас ги нямаше.

Всяка година хиляди екскурзианти се събират в Македония, за да изкачат връх Тито, най-високата точка на бившата СФРЮ в Шар планина. Те казват, че не правят политическа демонстрация; приятно им било да са с хора от другите (бивши) републики и да си говорят с тях на общия диалект "койне".

През пролетта на 2011 година червената звезда на югославските партизани се появи върху монета от две евро с лика на словенеца Франк Розман (Словения бе първата страна от СФРЮ, която се присъедини към ЕС). Десните пазарници инкриминираха тази монета и сега нумизматите я купуват за много повече от две евро. На 25 май 2011 година сутринта многохилядно множество се събрало пред "Къщата на цветята" - вилата на Тито в луксозния квартал "Дединйе". Хората развявали червени знаменца и лозунги на бившата СФРЮ. Те очаквали пристигането на щафетата тръгнала от Умаг в Истрия (Западна Хърватия). Всяка година щафетното бягане започваше от различен град на федерацията, за да стигне в Белград на 25 май - рождения ден на Тито. Щафетата бе възстановена и протича при растящ ентусиазъм. Социолози казват, че етикетът "Тито" става маркетингов като образа на Че Гевара.

Югоносталгията избива в титоносталгия. В ресторант "При маршала" в Скопие сервитьорите ви посрещат във военни униформи с червена кърпа на врата, салонът е украсен със снимки на Тито. Във всички републики на бившата СФРЮ има "титовски" кафенета, локали, нощни барове.

Преди да станат югославски републики през 1945 година, Словения и Македония не са имали държавен опит. Македонският език е измислен след Втората световна война, Тито не искал македонците да се мислят за българи, нито за южни сърби, а да имат национална идентичност *** (премълчани думи).

Но защо ти, народе мой, си по-окаян, без да те е бомбардирало НАТО? Помниш ли, народе мой, как ти скандираше "Сталин - Тито - Димитров!", как на Симеон се радваше, как и на сегашния премиер Б. Борисов *** (премълчани думи).



Jusautor DI copyright



232
23080
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
232
 Видими 
13 Декември 2011 19:32
Мерси. Фичо сигурно ще каже за Югослвия, пък аз утре ще кажа за "косоварите"...
13 Декември 2011 19:50
ДИ, всичко е чудесно, но можеш да смениш заглавието. "Премълчани думи" ми се види уместно
13 Декември 2011 19:56
Доста изнервящо е това понеже, понеже, понеже, но краят си заслужи четенето!
13 Декември 2011 19:59
Натисни тук
С маршал Тито
13 Декември 2011 20:06
Никакви "Премълчани думи", направо "*****" трябваше да се казва. Бях в Белград дни преди бомбардировките. Грозен, срамен акт. Непростим.


ПП Правописецо, отдавна се каня да ти изпратя едно поздравче - да използвам, че си тук. Специално за теб и за скъпия Даскал: Натисни тук
13 Декември 2011 20:24
Хм-м-м... Оказа се, че във ВСЕКИ град в границите на СФРЮ и сега главната улица е "Тито", включително и в Сараево... Казвам ви го от първа ръка...
13 Декември 2011 20:35
... и да си говорят с тях на общия диалект "койне". ..
Е, жив да не бях, ама... доживях - реабилитация на македонския език. И какъв ще да е бил той, ДИ? Щот са ми разправяли за един език: "Сталин, Тито, Димитров!", който стигнал до: "Дупка, дупка, 3 дупки!" А нашите "езиковадци" на какъв език сега хортуват? За Правописеца Храброго - подавам му джокър един: "Що е туй ватерполист?"
13 Декември 2011 20:38
Е, в Прищина има централни улици, т. е. булеварди, на името на Бил Клинтън и Джордж Буш.
13 Декември 2011 20:42
В средата на последното десетилетие на миналия век (т. е. маааалко преди размириците) бях в Македония, където местен младеж, който викаше на курортите рекреационни центрове, а на язовирите - нещо още по-потресаващо, ми разказа (виц) за Киро Глигоров, който бил измислил глигорицата.
13 Декември 2011 20:57
Но защо ти, народе мой, си по-окаян, без да те е бомбардирало НАТО? Помниш ли, народе мой, как ти скандираше "Сталин - Тито - Димитров!", как на Симеон се радваше, как и на сегашния премиер Б. Борисов

13 Декември 2011 21:24
Die Hexe, мерси,
13 Декември 2011 21:26
****
13 Декември 2011 21:26
Джимо, като крушовицата на форумеца OLDMAD си- колкото повече времето минава , по-силни и качествени стават материалите ти.
Отпусни душа, направи на форума един коледен подарък и спиши нещо пак така читаво за тоз изморен, лъган, вярващ, и все пак устояващ на премеждията, въпреки всичко , българин.
13 Декември 2011 21:28
Голям бъзик с туй койне. Нооо форумът не дреме.
13 Декември 2011 21:39
Да-а...
Премълчаните думи...

Лошото ни като народ е, че много премълчаваме, а докато премълчаваме - ще сме все така бедни...
13 Декември 2011 21:42
Оказа се, че във ВСЕКИ град в границите на СФРЮ и сега главната улица е "Тито", включително и в Сараево...

С изключение на Белград. Там бившата Маршала Тита се казва Краля Милана.
13 Декември 2011 21:51
Уважаеми ДИ, с всичко написано съм съгласен и го прочетох с удоволствие , без едно а именно:

През същото време с българската култура стана нещо любопитно. По времето на Легия и Аркан в България нахлу и се развихри чалгата. Тя се вписа в бита на българския тъй наречен "политически елит", новобогаташи, мутри, охранители.


Чалгата нахлу още през 80те години, по соц. време. По села, паланки и малки градчета в Западна България се слушаха само Шабана и Лепа Брена, на други места гръцка чалга, на трети турски маанета. А тези, от села, паланки и малки градчета в Централна България, поради липса на друго и огромна нужда слушаха хисарския поп

Това, че синовете на слушащите чалга през 80те родители от села, паланки и малки градчета, след 90 и някоя пораснаха, станаха мутрополитически елит и се сродиха със сродни мутри отвъд западната ни граница, които вече имаха опит с всякакви Цеци, Меци и прочие и доведе само до развихряне на всякакви нелини, зелини, сашки, прашки, преслави, глории, милковци, азиси и прочие достолепни музикални дейци Защото този политически елит, от села, паланки и малки градчета бе свикнал от детска възраст да слуша само чалга.



През 60те и началото на 70те в Югославия имаше добри рок групи като Индекси и Про Арте, после Горан Брегович с Биело Дугме прокара за кратко фолк рока, който отприщи изведнъж цялата сръбска чалга на разни цигани, Фахрети и.т.н. явно жизнена потребност и на хората от югославските села, паланки и малки градчета, тези които по Титово време не успяваха да отидат на работа в Германия. Горан си остана добър музикант, но отвори кутията на Пандора.



Съжалявам за лиричното отклонение на края.



13 Декември 2011 21:52
Очаквах да прочета и за родната карикатура на Тито със секирчето, от което капе кръв...
13 Декември 2011 21:55

Достави ми удоволствие, Димитри!
В края на 60-те всяко лято аз пренасях плочи от Югославия насам. Уникален успех имаше тавата 'Sgt Peppers lonely hearts club band".
Честно, дали има някой приятел, пазещ в себе си тръпката на ония времена? И крушението на всичко, в което бяхме вярвали?
Не бих могъл да го предам, пък и на кого това би направило впечатление?
Заеби...
13 Декември 2011 21:59

И Сребърни крила
13 Декември 2011 22:04
Дон за крилата забравих. 74 донесох "Sweet Freedom" на Uriah Heep съвсем пресна пресна, и купена точно от Крагуевац, нашите имаха познати там и на път за Чехия пренощувахме. А майка ми бе великодушна и ми даде пари да си я купя.
13 Декември 2011 22:11

Сега, ако кажеш някому, че в края на 60-те и в началото на 70-те Югославия е светила като маяк в тъмното за нас, няма да ти повярва. И все пак това беше така.
13 Декември 2011 22:12
Начало > Архив > 2011 > 08 - Август 2011 > Разходка в „Югоносталгия“
Споменът за изгубеното единство се появява отново на Балканите
Разходка в „Югоносталгия“
четвъртък 18ти август 2011, от Жан-Арно Деран
Натисни тук
Защо тези статии си приличат толкова?
13 Декември 2011 22:16

Уф, винаги ще се появи някой, който да ти развали настроението.
А бе, Васик, толкова ли не усещаш момента?
13 Декември 2011 22:17
Като чуя някой да ми хвали брегович, кръвното ми се вдига.
13 Декември 2011 22:22

А не се ли фащаш за кобура?
13 Декември 2011 22:27
Честно, дали има някой приятел, пазещ в себе си тръпката на ония времена? И крушението на всичко, в което бяхме вярвали?
Не бих могъл да го предам, пък и на кого това би направило впечатление?

Има такива хора, за щастие познавам лично. И са така "заразни", че са ми предали тръпката. Те са спрели да вярват, но аз още не съм. И не мисли, че никому няма да направи впечатление. Ще направи. На малцина, но и това стига.
13 Декември 2011 22:28
Аз не пиша тук, за да ти оправям настроението. Нещата с тази статия не ми харесват изобщо.
13 Декември 2011 22:28
Трябва да има ред и изтънчен вкус, ако разбирате какво искам да кажа. брегович е за сиганската майла. Там обичат децибелите.
13 Декември 2011 22:29
Уважавам чуждия труд дотолкова, че да питам защо тези статии си приличат толкова.
13 Декември 2011 22:30
Макар че мога да задам въпроса по друг начин.
13 Декември 2011 22:31
Абе тъй си беше!
Колко пъти вече да го коментираме.
От "Сталин, Тито, Димитров", през "Сталин, дупка, Димитров"... та чак до "Дупка, дупка, дупка".
Има ли някакво значение все още?
13 Декември 2011 22:33
Зоран Джинджич бе президент на Република Сърбия от 2001 до 2003 година, когато го уби един снайперист на Милорад Лукович, наричан "Легия" ...............
За бизнес две ми каза в София Зоран Джинджич, когато беше сръбски президент и самолетът му имаше престой в България и той ме прие в посолството на улица "Велико Търново". Другиму в България той не ги разказа тези неща, понеже нямаше кому; българските големци се спотайваха, да не би Западът да се усъмни в натовската им благонадеждност; те бяха "за" мюсюлманите и "против" сърбите

Не е вярно. Не е вярно че не са знаели, и не е вярно че е нямало кому.
Джинджич си беше предател. Те затова го и убиха, и правилно го убиха.
В дните когато падаха бомбите няколко пъти го даваха по СНН, сричаше на елементарен английски да обяснява колко лош бил Милошевич, и просто си му личеше как се радва че го показват по американска телевизия. А отзад на фона му се виждаха обикновените сърби, които стояха по мостовете (да ги пазят, защото НАТО им събаряше мостовете), с демонстративно закачени на гърдите мишени.
И кой от нашенските подлизурковци се е страхувал че ще му се скарат американците, ако се види със сръбския подлизурко?
13 Декември 2011 22:35
Трябва да има ред и изтънчен вкус, ако разбирате какво искам да кажа. брегович е за сиганската майла. Там обичат децибелите.


Възможно е, за мен е "Аризонска мечта"
13 Декември 2011 22:41
Васик! Ами това е като музикалната гама! Осем тона, ама комбинации и вариации - бол! В края на краищата - нам се пада да четем последната композиция... Добре, че има засичания. Иначе - в царството на слепите си имаме и цар, който не знае, че има и еднооки... Ама това е друго вино. Сезонни флуктуации... }
13 Декември 2011 22:47
Ако ше си лафим за мангали - Натисни тук!
Но мисля че темата е за друго...
Нейсе!
13 Декември 2011 22:59
Тито прима цвеке од омладину.
Десна рука аутоматички граби...
Натисни тук
Гнъсна работа - куманизка...
13 Декември 2011 23:02
Васик! 2011-12-13 22:29:21 И щото говорим за време оно, вж Горан Бреговича с Натисни тук и неговите съответствия "преку границу" Натисни тук Или казано на чист български: "Нерде Шам, нерде Багдад! Та нищо чудно, че ДИ се мъчи да е "цар в царство на слепците!" Просто е забравил, че е имало и има еднооки!
13 Декември 2011 23:11



Перушинестият, по повод снимката:Дай боже всекиму....
13 Декември 2011 23:13
Васик, Perdekiriz_2 , за еднооките
13 Декември 2011 23:16


И за съжаление при повторен прочит , гаче ли има малце монтаж..
13 Декември 2011 23:19
Бил е само на 26-27 години! А пък е имало и други, които са били акрани негови, доста по-велики...Натисни тук
13 Декември 2011 23:32
Tratto da SMOGMAGICA, 1975 Amico Di Ieri
Натисни тук
13 Декември 2011 23:49
Еееееех, Васик Натисни тук
14 Декември 2011 00:00
Зоран Джинджич никога не е бил президент на Сърбия. К'ви ги плещите?!
14 Декември 2011 00:28
Разбира се.

През 1997 стана кмет на Белград .
После през 2001 - премиер на Република Сърбия.
През 2003 му отвориха третото око.

Аз за това като пиша за Мутропожарникара, небрежно му напомням
Memento Зоран Джинджич
14 Декември 2011 01:04
Цялата история е събрана в тези последни 7 минути. Натисни тук Смисълът на тази последна част е, че всичко започва от Ивица Осим и Бобан през 1990 на Максимир и завършва пак там през 1999, но втория път те са извън терена и не ги виждаме да се радват, защото през това време са се случили толкова много неща, че вече няма значение кой ще победи.
14 Декември 2011 02:23
Аз мога да разкажа историята още по кратко : Sve je isto samo njega(Тито) nema! Видеото Натисни тук ТекстътНатисни тук
14 Декември 2011 04:18
Когато Джинджич са го изключвали от университета за политическа дейност най-големият хит беше баладата "Селма" на Бело Дугме(1974). В нея едно момче разказва за голямата си любов към едно момиче, която не намира сили да й признае никога. Написна е от Владо Дижак. Истинското име на момичето е Селма Борич. Историята се развива през 1949, Селма живее в Зеница с родителите си и учи в Загреб. А Владо, който е в Загреб, често и предлагал да й носи чантите на гарата. Но така и не е събрал смелост да и признае любовта си По време на престоя си в Загреб те отново се срещнали но срещата отново била дълго мълчание.. Селма по-късно се оженила за колега от университета, а Дижак си остава при ракията и стаята, обвита в цигарен дим. Селма е избрана за песен на трийсетилетието и вечен югохит. Дижак не е някой смотаняк-напротив. Роден е 1925, на 17 става партизанин. След войната става водещ журналист, поет и хуморист. Хвърлен е в затвора " Голи оток" от режима на Тито. На български песента се пееше от Петър Чернев, комуто също не провървя и го застреляха руски мафиоти. Когато сърбите цепеха Европа с Бело Дугме, българите слушаха хисарския поп. който пък пееше за...ясно кво. И после как така излязла чалгата.
Руснаците пък написаха "Поручик Галицин". В нея се пее:А в комнатах наших сидят комиссары
И девочек наших ведут в кабинет." И още Поручик Голицын, а может вернемся? Зачем нам, поручик, чужая земля " . Мъка, маамустара. На мен най ми харесва изпълнението на Малинин. Има и втора част. Казва се Белые на синем. Уникална! Заменихте родината за живот! Натисни тук
Цяло течение имаше в екс СССР-Малинин, Розенбаум, Шуфутински, Жана Бичевска и пр-нарочно не споменавам Висоцки. У нас поколението овър 53 е силно заразено от вирус Висоцки и това е една от най-характерните му черти. В този вирус има както тежка пропагандно социалистическа копонента, така и контролиран елемент на съпротива. Висоцки беше едно дозирано изпускане на парата, едно блестящо мероприятие на кагебейската машина. Днес елитътна руските музикални лидери прави същото, зашото нито в Русия, нито тук кагебейците не са изпускали нещата от контрол. Какво от това, че днес пеят на воля романси за поручика и офицерите-изгнаници на царя, какво от това, че всички плачат за падението на руската (българската)душа.
По времето на блатната култура у нас пеехме за радка пиратка и падането на камъните. Не става нещо току-така. Не се почва от нулата. Ние не сме живяли по добре от руснаците, нито сме изпитвали по-малко мъка. Но ние нямаме нито една песен с история, дори. Или имаме-"Пак ще се срешнем след десет години"-ама менте.
И правим само тъпи филми за мъката-не развихме дори блатна"болотная" култура-а само хиперблатна-и това говори за друго.
И днес милион и половина българи са прокудени по парижките кафенета без да е имало революция, без болшевишките картечници-но от болшевиките. Без война и-резултатът е същия. Ама няма кой и една тъжна песен да изпее. Не само-прокудените, избрали живот пред родина са заклеймявани от останалите в лодката. Защото тъгата на едни българи е радост за други.
Резултатът е, че не сме народ и никой от вас няма да застане на мостовете, като сърбите, още по-малко ще се трогне, че го управлявали мутри и бандити, приятели на српски бандити. На никой не му пука от нищо и за нищо. Иде реч за население, заселяващо някаква територия- до пълно доизживяване.
Има и още един велик сърбин. Казва се Рамбо Амадеус. Велик е, щото е направил една песня, която обяснява всичко- иза Тито, и за нас-непременно я вижте.Натисни тук И такива като Рамбо нямаме.
14 Декември 2011 06:02
Темата е твърде незначителна, за да си струва да хабя клавишите. Ще повторя само, че едно от най-тежките престъпления на комунистическия режим у нас е, че ни накара насила да се възхищаваме и от сърбите - нещо, което никога преди това не е било. Всъщност бедствието започва още след Ньойи - в 30-те години пускат сръбско радио по кръчмите в западна Б-я и проф. П. Мутафчиев пише куриозната "Книга за българите", дето ни сравнява неблагоприятно със сърбите, които без много шум, но последователно си плели кошничката. Това е едно изгубено поколение, блестящ израз на което ни дава Зе, пропито с провинциализъм, лозарство (не-винарство), липса на достойнство, комплекси, недобро образование и "ексцентричност" (търсене на нещо там, дето го няма). Днешните млади вече не се възхищават от сърбите, и и да са чалгари - Азис пееше пред 30 хил., а Цецка Величкович една събра 2500. Бълг. сапунки сега се гледат нашироко из Балканите и се приемат безкритично. Сега България е в ЕС и така се възприема автоматично от всички хора и на Балканите, и на запад, и особено в Третия свят, дето хората и не различават дип европейските страни една от друга (и много американци не ги различават). А Сърбия е парий и няма изгледи скоро да престане, дори в собствените си очи. Сръбската и гръцката музика са естетически незначителни, в англ. Уикипедия пише повече за бълг. музика, отколкото за всички други балкански, взети заедно.


... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД