Предупреждение към читателите: Не съм разговарял с маршал Тито. Разговарях с актьор в маршалска униформа, който на улицата и в театъра се правеше на Тито. Разговорите ми със сръбския президент Зоран Джинджич и с Мира Маркович, жената на Слободан Милошевич, са истински.
* * *
През 70-те години на ХХ век Зоран Джинджич го изключили от белградския университет, понеже организирал студентска демонстрация против закон, правещ Йосип Броз Тито пожизнен президент на Югославия. След като Югославия се разпадна, Зоран Джинджич бе президент на Република Сърбия от 2001 до 2003 година, когато го уби един снайперист на Милорад Лукович, наричан "Легия", понеже бил във френския чуждестранен легион, а по-големият главатар на сръбските "тигри" беше Желко Ражнятович-Аркан.

Двамата казваха, че техните бойци ("тигрите") се сражават в Хърватска, Косово и Босна заради Сърбия, но те убиваха и сърбите, осмеляващи се да посегнат на идващите от България цистерни с нафта и да искат от Аркан откуп от 15 хиляди дойче-марки за цистерна. Този нефтен бизнес беше бизнес номер едно. Бизнес две го завъртяха бойците за права на мюсюлманите. Наркотици и убийства на сърби, чиито вътрешни органи продаваха на международния пазар на органи за трансплантации. Властващият сега в България бизнес и политически "елит" не идва от бизнес две; аз доста си завирах носа насам-натам, в пленническите лагери и другаде. За бизнес две ми каза в София Зоран Джинджич, когато беше сръбски президент и самолетът му имаше престой в България и той ме прие в посолството на улица "Велико Търново". Другиму в България той не ги разказа тези неща, понеже нямаше кому; българските големци се спотайваха, да не би Западът да се усъмни в натовската им благонадеждност; те бяха "за" мюсюлманите и "против" сърбите, нищо че българският мутренски бизнес, на който те се опираха, въртеше значителна далавера, изнасяйки нефт за Сърбия. Те правеха поведение на Запада и това беше тяхната култура на поведение.

През същото време с българската култура стана нещо любопитно. По времето на Легия и Аркан в България нахлу и се развихри чалгата. Тя се вписа в бита на българския тъй наречен "политически елит", новобогаташи, мутри, охранители. Не съм културолог, та да умувам дали това се дължеше на някаква духовна близост.

Аз не съм против балканската чалга, нито против момичетата, които пеят чалга, особено една-две от тях. Като тръгнеш по сръбските кафани, не очакваш да ти свирят Моцарт. Но защо чалгата нахлу в България тъкмо тогава и така силно? Миряна може би знаеше, но не ми каза.

Имам пред вид Миряна Маркович (Мира) - жената на Слободан Милошевич, който беше начело до 2000 година и шест години по-късно умря или го умряха в затвора на трибунала в Хага, за да не казва неудобни работи. Работите, които той не успя да каже, бяха неудобни за US и за Ричард Холбрук. Холбрук излъга Милошевич и после НАТО се опетни, бомбардирайки Белград. Последните думи на Холбрук, преди и той да умре, били: "Изтеглете се от Афганистан!"

Срещата ми с Мира Маркович е била през 1995-а, като гледам как ми е надписала нейната книга "Отговор", но самото посвещение не мога да го разчета. Миряна е от Крагуевац, центъра на Шумадия, сърцето на Сърбия, с паметници от тяхната история, но аз й казах, че в Крагуевац съм гледал само да правят "Застави", биберони и играчки марка "Чико" и тя закова очи в мен и не ги вдигна, но аз не разбрах защо; не смеех да я погледна, понеже ми става смешно, като видя жена, макар и хубава, с панделка в косите като момиченце. После разбрах причината за панделката, но тя е прекалено интимна и тъжна, за да я разкажа.

Предстоеше друго тъжно нещо и Мира го усещаше с женската си интуиция. Бомбардировките над Югославия започнаха на 15 януари 1999 година и продължиха 78 дни. Те бяха под кодовото название "Милосърден Ангел". Броят на жертвите бе между 1200 и 2500. Сърбите ги отбелязват с панихиди, албанците косовари ги честват като създаването на първата в света натовска държава. Преди Великден англоамериканците пускаха авиационни бомби с честитка: на корпуса на бомбата надпис Happy Easter Slobo. Обстрелваха с бронебойни снаряди с обеднен уран, чийто период на разпад не ще да е по-къс от разпада на отровите, с които "Шеврон" иска да инжектира българските земи, за да вади шистов газ.

Да кажа за Тито. Той умря през 1980 година. Виждал съм го само на снимка. Чувах, че по улиците на Белград се подвизавал някакъв си предрешен като Тито в маршалска униформа. Хората се тълпели около него, карали му се: Ти защо така направи, защо не иначе...

Тежка е актьорската професия. Този актьор импровизатор имаше исторически познания, за да импровизира на улицата и на сцената.

Изобщо нямаше сцена в големия вътрешен двор в Белград, нито микрофони и усилватели; само един стол висок три четири метра и "Тито" не слезе от този стол, когато се появи под прожекторите в снежнобялата си маршалска униформа. Двамата негови "телохранители" го насочиха към масата, на която седях с моите чудесни приятели, един сърбин и две сръбкини. Поканих го с жест да седне, но той остана прав. Попита ме какво пия и аз казах "жолта", както е тяхната ракия и той съобщи на всички в кафе-театъра, че аз пия "жолта" вместо "муслимска" и всички се разсмяха, понеже саудитците и други помагаха под чадъра на НАТО на едноверците си косовари с пари, проповедници оръжие и храни; пратили им бяха 50-килограмови кашони с фурми, пък нали не са бедуини нашите балкански мюсюлмани, сварили фурмите на ракия.

После "Тито" ми обясни, че аз не гледам политически театър, македонците били по политическия театър.

"Хич не ви трябват македонците - каза ми "Тито". - Аз беля си взех на главата, дето ги взех в моята Югославия. В моята федерация на южните славяни аз исках българите, ама не ви пусна Сталин *** (тук аз премълчавам едни нецензурни думи; знаете, че сърбите си псуват разговорно, затова тези думи ги премълчавам).

То и аз сбърках - продължи "Тито". - Трябваше да ви предложа уния на Югославия и България, а не да сте седмата република на Югославия. Ама и вие сбъркахте. Аз като казах на Сталин *** (премълчани думи), западняците ми дадоха сто милиарда долара, пък на вас Сталин ви даде *** (премълчани думи)."

После "Тито" каза:

"Аз какъв съм?"

Знаех, че на истинския Тито баща му бил хърватин, майка му била словенка от някогашната Австро-Унгария. Не можел да говори добре на сръбски. Де да го знам Тито какъв е. Но за такъв въпрос бях подготвен, понеже дамата, която ме заведе на представлението, ми беше казала: "Баща ми е черногогорец, майка ми е сръбкиня. Аз бях югославянка, а каква да съм сега, като я няма Югославия? "

"Тито" ми каза: Май и ти като мен не си добре със сръбския. Югославия беше много по-близо до Запада, отколкото беше България. Тя можеше цялата да се присъедини към Европа много по-лесно от България. Нейното разпарчатосване е злощастна последица от политическото късогледство на САЩ и на Германия. Германия виждаше северна Югославия като близка и присъединима, понеже е била в Австро-Унгария, САЩ правеха мили очи на мюсюлманските сатрапи заради техния петрол, неподозиращи, че баш от там ще ги треснат на 11 септември 2001 година.

След разпердушинването на СФРЮ (Социалистическа федеративна република Югославия) другарят Тито продължава да е идол. СФРЮ беше с голяма международна тежест като водач на "необвързаните" - нито на Москва послушници, нито на Вашингтон. И което беше по-важното и което ние у нас го виждахме - югославяните си щъкаха свободно по света, за разлика от нас. В СФРЮ човек можеше да си купи всички западни книги, които у нас ги нямаше.

Всяка година хиляди екскурзианти се събират в Македония, за да изкачат връх Тито, най-високата точка на бившата СФРЮ в Шар планина. Те казват, че не правят политическа демонстрация; приятно им било да са с хора от другите (бивши) републики и да си говорят с тях на общия диалект "койне".

През пролетта на 2011 година червената звезда на югославските партизани се появи върху монета от две евро с лика на словенеца Франк Розман (Словения бе първата страна от СФРЮ, която се присъедини към ЕС). Десните пазарници инкриминираха тази монета и сега нумизматите я купуват за много повече от две евро. На 25 май 2011 година сутринта многохилядно множество се събрало пред "Къщата на цветята" - вилата на Тито в луксозния квартал "Дединйе". Хората развявали червени знаменца и лозунги на бившата СФРЮ. Те очаквали пристигането на щафетата тръгнала от Умаг в Истрия (Западна Хърватия). Всяка година щафетното бягане започваше от различен град на федерацията, за да стигне в Белград на 25 май - рождения ден на Тито. Щафетата бе възстановена и протича при растящ ентусиазъм. Социолози казват, че етикетът "Тито" става маркетингов като образа на Че Гевара.

Югоносталгията избива в титоносталгия. В ресторант "При маршала" в Скопие сервитьорите ви посрещат във военни униформи с червена кърпа на врата, салонът е украсен със снимки на Тито. Във всички републики на бившата СФРЮ има "титовски" кафенета, локали, нощни барове.

Преди да станат югославски републики през 1945 година, Словения и Македония не са имали държавен опит. Македонският език е измислен след Втората световна война, Тито не искал македонците да се мислят за българи, нито за южни сърби, а да имат национална идентичност *** (премълчани думи).

Но защо ти, народе мой, си по-окаян, без да те е бомбардирало НАТО? Помниш ли, народе мой, как ти скандираше "Сталин - Тито - Димитров!", как на Симеон се радваше, как и на сегашния премиер Б. Борисов *** (премълчани думи).



Jusautor DI copyright