Откъдето и да я погледнеш, историята на софийския завод за боклук е странна и пълна с обрати. Ту до края на 2009 г. трябваше да имаме "не един, а два завода" (Бойко Борисов, естествено), ту щяхме да използваме циментови заводи на другия край на страната, ту включвахме в схемата "Топлофикация"... Цената лавираше между 90 млн. лв. и 225 млн. лв. Но колкото и да е, пари за завода няма, нито пък има зелена светлина от Брюксел. На фона на тази повсеместна бъркотия като самотен гарант за връзката на завода с реалността стоеше фирмата, избрана да го строи. Миналата седмица и тази тънка връзка се скъса - общината ще трябва да избира нов строител.

Това се налага, защото технологията за обработка на отпадъците бе сменена в движение и в проекта все пак бе включена и "Топлофикация". Забавянето направо може да се нарече планирано. Обединението, което трябваше да изгради завода - "Хут-Станилов", бе избрано на 16 юни 2010 г. А много преди това на общината й е известно, че ЕК настоява за преработка на апликационната форма и промяна на технологията. Въпреки това обществената поръчка бе обявена и строителят - избран. И повече нищо не беше направено. Може би защото на всички бе ясно, че процедурата е безсмислена.

Сега при най-оптимистичния сценарий парите от Брюксел ще дойдат в началото на февруари, но общината няма как да започне да изгражда "интегрираната система за управление на боклука" (тя отдавна не е интегрирана, що се отнася до финансиране и изграждане), защото няма строител. Въпросът е защо никой, който отговаря за политиката на общината по екология - кметът, заместникът му, общинските съветници, не се сети, че трябва нова обществена поръчка, и не задейства междувременно процедурата. Сега датата за завършване на завода пак се отлага - според зам.-кмета по екология Мария Бояджийска до края на 2014 г., според зам.-кмета по финансите Дончо Барбалов - края на 2015 г. И тези срокове не са сигурни. Според техническите характеристики на първата поръчка заводът трябва да се построи за 35 месеца. Ако започне да се строи в края на 2012 г. (когато според ГЕРБ всъщност щеше да се открива), София ще има завод в края на 2015 г.

Поредното доказателство за неспособността на ГЕРБ да се справи с проблема може да коства много на софиянци. Вярно е, че те нямаше да са в тази ситуация, ако предишният кмет Стефан Софиянски си беше свършил поне наполовина работата, но ерата на Софиянски отдавна приключи и това алиби вече не действа.



ГЕРБ са на власт в София от 6 години



и не правят нищо по въпроса, освен да обещават и да отлагат сроковете все по-далеч в бъдещето. Затова хвалбата, че ЕК е приела апликационната форма (има си хас да не я приеме след десетките корекции), е цинична на фона на положението, в което столицата се намира за пореден път с боклука - няма завод за преработка, а депото в Суходол отново е с изчерпан капацитет. Най-лошият сценарий - този с препълнените контейнери, който софиянци са виждали неведнъж, изглежда все по-вероятен.

Общината обаче предпочита да заобикаля тези въпроси и упорито мълчи дали е готова за очертаващата се кризисна ситуация. Капацитетът на депото в Суходол беше 650 000 тона, когато го отвориха "временно" при последната криза със сметта в София през 2007 г. През 2009 г. там са депонирани 356 600 тона, а през 2010 г. - още над 263 000 тона. Тази година до 30 септември в Суходол са извозени 241 103 тона смет. Така че е кристално ясно - депото няма повече капацитет. Зам.-кметът по екология Мария Бояджийска твърди, че има нов "временен" вариант - новото депо край Яна. То обаче е само за отпадъците, получени след преработката на боклук в завода. ЕК надали ще разреши столицата да си складира боклука там. Това противоречи на проекта, за който получаваме финансиране.

Друг въпрос без отговор - къде ще се складира боклукът, докато заработи т. нар. интегрирана система. Всички се сещаме за отговора и общината най-сетне го признава с половин уста - най-вероятно



ще балираме отново,



а ако някога имаме завод, ще изгорим в него балите.

Проектът за интегрираната система обаче се сдоби и с трета фаза - съоръжението в "Топлофикация", което всъщност ще употребява крайния продукт от преработените отпадъци в завода - RDF горивото. За това съоръжение ще се търсят пари отново от Брюксел в следващия програмен период след 2014 г. Тоест истинският ефект от системата за преработка на отпадъци ще се види едва когато заработи и когенерацията в "Топлофикация". Кога ще стане това е божа работа.

Междувременно 85 000 тона стари бали чакат да бъдат извозени в някое депо из страната, където Министерският съвет нареди. А цялата сага с опаковане, складиране, транспортиране и депониране на балите струва над 100 млн. лв. или колкото половината пари за завода. Колко ще струва завръщането към балите, естествено, не се казва.

Интересен детайл е, че ресорната зам.-кметица Мария Бояджийска отказва да разговаря по тези въпроси не само с репортери, но и с депутатите. През септември парламентарната комисия по екология поиска справка от зам.-кмета какъв е капацитетът на депото, но такава никой от комисията още не е получил, установи "Сега". Вместо това Бояджийска обяснява на заседанието, че всеки месец Столичният общински съвет получава тези данни. Това не е вярно - никой от общинските съветници не знае какъв е капацитетът на депото и докога то ще може да побира боклука. Председателят на комисията в парламента Искра Михайлова (ДПС) обясни пред "Сега", че такава информация от общината не е пристигала, а предвид новите обстоятелства и сериозността на въпроса предстои ново изслушване на представители на общината и министерството. Дано този път истината бъде изтръгната наяве. И най-после някой да има адекватен план за действие. В противен случай ще трябва Йорданка Фандъкова също да се "спасява" на друг пост от гнева на софиянци. Както сториха предшествениците й Стефан Софиянски и Бойко Борисов.