"Докато не спрем вътрешните войни и не осъзнаем, че сме в една лодка, лодката може да се обърне" - думите са на лидера на БСП Сергей Станишев пред разширено заседание на Националния съвет от февруари м. г. Вътрешните войни, най-често породени от поколенческите различия, лошото състояние на структурите, липсата на нови лица и пределната възраст на електората са проблеми, които се констатират на всяко заседание на социалистите. И така е от години. Лодката още не се е обърнала, но вече толкова застрашително се е наклонила, че активисти се притесняват да не се повтори сценарият на десните на последните избори.



Защо не се случва промяната в БСП



Защо не е привлекателна БСП за младите? - въпросът изумява доста от стратезите в БСП, а отговорът звучи най-общо така: "Ееех, само ако знаехме". Подмладяване донякъде има, както ще стане дума, не само поради квотите за младежи в различните ръководни органи, но и поради "естествения ход на живота", както евфемистично обясняват намаляването броя на членовете на партията по различни заседания. То обаче не води автоматично до промяна в партията. Защо?

Но първо малко статистика, която, както се оказа, за БСП е загадка. Броят на членовете на партията е около 200 000 хиляди. Данните обаче се отнасят за времето на предишния конгрес миналата година. В момента в централата се прави "завеждане на членските карти", от което ще бъдат преброени преди следващия конгрес активистите. Към момента обаче преброяването закъснява, така че и тези данни вероятно няма да са съвсем актуални към пролетта на следващата година, когато се очаква да се събере най-големият форум.

БСП пък освен че има 120-годишна история, си е направо в пенсионна възраст дори според новите правила, които управляващите гласуват в момента.



Средната възраст на социалистите е 72 години!



Очаква се тя да падне, "но малко" заради навлизането на много нови млади хора. За сравнение - през 2007 г. тогавашният главен секретар на партията Димитър Дъбов е цитиран да казва, че средната възраст в партията е паднала от 65 на 58 години "и се приближава към младежката".

За подмладяването на соцактива голямата заслуга е на Станишев, самият той посочен от Георги Първанов за поста председател на 35 години. Опитите за подмладяване все пак стигнаха до силови методи, например да се запишат в устава квоти за младежи и жени. В резултат 1/3 от Националния съвет на партията е от младежи. Не са малко вече и местните ръководители около тази възраст. Някъде по пътя си нагоре, обаче те се спъват. По-точно "ги спъват" т. нар. стари.

Конфликтът между млади и стари в партията изглежда може да се реши само от естествения ход на нещата - смяната на поколенията. Въпросът е дали същите тези млади няма да възпроизведат това, на което са били свидетели. Споменатите вътрешни войни най-често се дължат именно на тези различия, на недоволството от липсата на реализация и т.н. В период, когато една партия е в опозиция, това е нормално. Но тук ситуацията направо прилича на суша.

Проблемът е и в самите млади, и в старите, които отказват да освободят креслата, заемани понякога по повече от няколко мандата. Наистина от догодина според промените в устава ще има ограничение един и същи човек да заема даден пост повече от два мандата. Румен Овчаров, който шефства в столичната организация от 11 години, според новите правила също ще може да остане още два мандата.

Всъщност софийската организация е прекрасен пример за това какво се случва в цялата страна - всички младежи са



доведени за ръка от някой "стар"



и от тях никой не очаква новаторство. Овчаров подреди до вечния Мичо Райковски и други подобни стари муцуни в софийския съвет - Жельо Бойчев, Гергана Алексова и др., които обаче така и не могат да станат особено популярни - освен сред соцактива. Друг доведен от Овчаров чак от Бургас, наречен червеното юпи Георги Кадиев, се провали след два опита да стане кмет на София и най-вече след като подкрепи построяването на втора джамия в София и участва в гей-парад. За това беше почти линчуван и подаде оставка от градското ръководство. Всъщност на "Леге" имаше и един опит за опозиционност - Антон Кутев, който малко преди да бъде унищожен от старите муцуни там, беше изтеглен лично от Станишев към върховете в БСП и сега е член на ръководството. Кутев, заедно с Ивелин Николов, Кирил Добрев и др., през Института за социална интеграция (ИСИ) с години работеха над проблема за обучението и реализацията на младите - не съвсем неуспешно, но без да постигнат желания резултат.

Настоящото младежко обединение, което беше създадено през 2009 г. основно от преминали ИСИ, след дългогодишни опити да се обединят и вкарат в релси няколкото младежки структури на БСП, след последните избори получи доста критики и се очаква да има промени на техния конгрес, който ще е преди този на партията. То не можа да реши проблема, защото ръководството на обединението, както и попълнилите квотите на различни места и ръководни органи не се избираха, а се нагласяваха със същите листчета по партийни форуми, както се редят листи например. И от кого - освен от ръководството пак от същите тези стари муцуни.

Време е някой в БСП да излезе в заслужена пенсия - всички изисквания са достигнати, липсва желание и добра воля. И така още години наред всички заседания ще приключват с гръмки слова за необходимостта от обновление и промяна и тя все така ще остава само в сферата на квотите.