Непозната жена се къпе под душа ми. Тя и приятелят й пристигнаха късно миналата нощ. Жената се шмугна в банята ни, която граничи с кабинета, в който аз и съпругата ми Лора работехме. Можехме да чуем как си мие зъбите.

"Видя ли ги?", прошепна Лора. "Симпатични ли са?"

Не знам дали са симпатични - но има ли значение? Плащат 135 долара, за да отседнат при нас.

Междувременно чаках медицинска сестра Ейми да ми върне електрическата лентополировъчна машина. Тя ми плати 4 долара, за да я наеме за един ден, и каза, че ще я върне тази сутрин.

Бях сключил много други сделки: получих 5 долара за наем на велосипеда ми, който е на 4 години; 150 долара за наем за целия уикенд на нашия "Сааб", който е от 1992 г. Дадох под наем старата си китара срещу 50 долара месечно.



Събра се направо колосална сума



Фактът, че напълно непознати хора искат да ми платят, за да им дам под наем вещите си - това, че мога да печеля от предмети, които изобщо не използвам - е изключително важна находка, сравнима с откриването на пеницилина, с втория закон на термодинамиката или с одеялото с ръкави.

Споменах ли вече, че печеля пари, като давам под наем предмети, които изобщо не използвам? И така мога да продължавам да получавам пари, отново и отново, от една и съща вещ. Например подвижната тераса в задния двор и барбекюто. Искам по 18 долара от група хора, за да ги използват, докато дори не съм си у дома. Срещнах се с човек, който взе под наем кучето ни за 3 долара на час.

Наречете ме предприемач втора ръка - увеличаваща се категория американци, които в закъсалата икономика намират творчески начини да спечелят бързо пари, отдавайки под наем личните си вещи. Получаваме подкрепа от новоприсъединили се участници към т.нар. съвместно потребление. Съществуват сайтове, чрез които се свързват хората, желаещи да дадат под наем своите автомобили, кушетки, лични услуги, костюми на динозаври или катапулти за изстрелване на изкуствени гълъби (по 12 долара на ден от сайта Zilok.com). Сайтовете предлагат стоки и услуги на сравнително изгодни цени (седмичният наем за кола в Бъркли, Калифорния, където живея, може да е двойно по-висок от цената, на която аз давам моя автомобил). Освен това наемателите имат възможност да заобиколят корпоративна Америка. Защо да чакате дълго, да плащате високи цени и да търпите начумерения персонал в агенцията за отдаване под наем, когато можете да вземете електрическата лентополировъчна машина на Роб Беъдекър почти без пари - и да се приберете у дома с усмивка.

Силата на този бизнес е част от решението на обществото след рецесията



да промени навика си да изхвърля всичко



и да се насочи към новата икономика на повторно използване. Клиентите ми са част от 99-те процента американци, но не са разорени и безработни. Някои от тях отиват при приятелите ми, които също са предприемачи втора ръка. След като станахме свидетели на рухването на продължилото половин век безумие на потребление на изключително скъпи стоки с цел парадиране с богатство, сега нашето поколение преоткрива забравената от доста време максима "рационално използване на ресурсите", която служеше за пример благодарение на пестеливостта на нашите баби и дядовци. Почти мога да чуя гласа от гроба на гледачката ми, която бе преживяла Голямата депресия: "Човече, разполагаш с всички тези ненужни неща. Използвай ги!"

А парите идват съвсем навреме. Двамата със съпругата ми сме писатели и редактори, засега имаме прилични доходи, но защо пък да не си докараме и допълнително средства към спестяванията за колеж на дъщеря ни или пък за контролиран с дистанционно управление басейн с акули? (Винаги мога да си върна вложените пари, като по-късно дам под наем акулите.)

Започнах експеримента с най-ценната ни вещ: стара каравана, която паркираме в задния двор на нашето (дадено ни под наем) бунгало, което има три стаи. Много спомени имаме там - и доста бъдещи приходи. Направих си регистрация в сайта Airbnb.com - компания от Сан Франциско, която свързва пътешественици със собственици на квартири. Включих караваната, като поисках 45 долара наем на нощ.

Почти веднага получих запитване от потребител, представящ се за "Лий Н." От снимката му разбрах, че е слаб, около 40-годишен, с козя брадичка и слънчеви очила. В кореспонденцията ни "Лий" се подписа като "Рон".

Попитах го: "Рон или Лий?"

"Името ми е Роналд Лий", отговори той. "Отговарям и на двете".

Известен факт е, че всички серийни убийци имат по три имена и Лий най-често е средното. Но след като си поговорих с Рон/Лий в продължение на няколко минути, реших, че той излъчва добра енергия.

Между другото, докато разговарях с Рон/Лий, вече бях получил друго предложение за караваната от човек, наречен Итън Б., за когото имаше три положителни мнения. Приех предложението на Итън и записах 184 долара в графата "плюс".

Исках да запазя интереса на Рон/Лий и затова го попитах дали би проявил интерес към възможността да спи на надуваем матрак в нашия офис на по-ниска цена? Предложи ми 25 долара на нощ за четири нощувки.

Това направи общия ми доход от наем 284 долара.

Тогава се сетих, че нямаме надуваем матрак - съпругата ми го подари на някого, когато си купихме караваната. Така че взех назаем матрак от приятеля Джон. Той не ме пита защо ми трябва, а и аз не му казах.



Дали е етично да дам под наем матрак, който съм взел от приятел?



За 100 долара. Това искам да попитам.

Рон/Лий пристигна в четвъртък вечерта. Преди да влезе, протегна ръка, в която държеше пет банкноти по 20 долара, подобно на жертва на кражба, която сътрудничи на крадеца. В истинския живот Рон/Лий изглежда по-млад, отколкото на снимката (той е на 35). В града е за обучение по компютърно програмиране. Обут е с неопренови обувки с пет пръста и описва себе си като "странно неохипи". Като цяло обаче не изглежда странен - дори е очарователен! Няколко дни по-късно, след като Рон/Лий донесе на дъщеря ми стикери с роботи от компютърния курс, съпругата ми Лора сложи ръка на сърцето си и ми прошепна: "Толкова е сладък".

Рон/Лий беше извън дома през по-голямата част от престоя си, задълбочен в компютрите, но когато го видехме, той бе учтив, остроумен и мил.

Итън пристигна в деня след Рон/Лий. Той също е гост за пример. Току-що се бе преместил тук, за да работи за Airbnb! (Компанията бързо се разраства. Миналата година по това време е имала 18 служители, а сега са повече от 200.) Смяната му е от 13 часа до 22 часа. Едва го виждаме, но оставя кисели млека в хладилника и ни казва да си споделяме - това и направих, като разделих боровинковото кисело мляко с дъщеря ми.

След като веднъж си дал под наем допълнително място в дома си, всичко започва да ти изглежда като неизползвана възможност за печалба. Предложих повечето от вещите си под наем в Craigslist и в още няколко подобни сайта: Zilok.com, Rentalic.com и SnapGoods.com. Сложих червеното колело на дъщеря ми, блендера на жена ми и тримера на хазяина. (Моралният закон, който следвам за тези вещи - които формално не са мои - е "това, което не знаят, няма да ги нарани". Мисля, че тези думи са на Сократ.)

Поставих табела в квартала "Трябва ли ви тример?" и след това прикрепих списък с моите инструменти и други предмети, които давам под наем. Също така



си предложих услугите чрез имейл, "Туитър", "Фейсбук" и в блога



- някои от нещата, в които ме бива: изслушване, правене на компания на възрастни хора, да бъда консултант по лично усъвършенстване.

Жена на име Бриджит ми писа имейл, за да ми каже, че мрази да изпраща колети. "Ще платя много добре", написа тя. Договорихме се срещу 20 долара да изпратя два пакета.

Доходът ми набъбна на 304 долара.

Същата нощ дадох под наем колата си за 150 долара на жена, която живее във Франция и идва в Сан Франциско за някакво артшоу. Името й е Илари и ми обясни, че предпочита да наеме кола - най-вече кола с характер, като нашия стар "Сааб" - от човек, а не от автомобилна компания. ("Те винаги те товарят с допълнителни такси", сподели тя.) Закарах колата на летището, скрих ключовете под калника. Тя ми изпрати съобщение на следващия ден, за да ми каже, че всичко е минало без проблеми.

Късно една вечер пиех вино и сърфирах из интернет в дневната. Завъртя се ключ във входната врата и Рон/Лий влезе. Седна, за да свали своите обувки с пет пръста, и поговорихме как е минал деня му - той работеше за движението "Окупирай Уолстрийт". И се оказа сред първите хора, повярвали в обществото, чиито членове споделят вещите си.

След като отидох да си легна, го чух да свири на китара. Има успокоителен глас.

Това ми даде нова идея. Открих жена, която се казва Рейчъл и иска да наеме китарата ми за съпруга си Джон. Джон печели добри пари, като работи за фирма в сферата на инвестиционния мениджмънт, но Рейчъл смята, че ще бъде по-мъдро да наеме китара под наем за срок от две седмици, за да види дали увлечението му по музиката е сериозно. Договорихме се за 25 долара за половин месец и аз занесох китарата в дома им.

Споменах на жена ми, че съм обявил нейния блендер на сайта Rentalic.com - нов сайт, който се рекламира като "място за даване под наем от човек на човек", което не само помага на хората да направят или да спестят пари, но и на околната среда. За съжаление жена ми не одобри идеята. Извиних се, но оставих рекламата в сайта, като използвах "помолете за прошка вместо за разрешение" от етична гледна точка. Това според мен е на Конфуций.

След това имах прозрение - не забелязах една от най-ценните вещи, които мога да дам под наем и която се шляе под носа ми - нашето бордър коли Клемънтайн. Със сигурност има хора, които обичат кучетата, но не могат да си позволят по цял ден да се грижат за домашен любимец (или на които е забранено да притежават куче - например от съда или от домоуправителя на сградата).

Поставих обява в Craigslist: "Вземете под наем кучето ми срещу 3 долара. Сладко 7-годишно бордър коли е на разположение за прекарване на свободното време/компания. Вземе я, за да я разходите: добър начин да завържете разговор с непознати или може би да се срещнете с някой специален човек. Това си е истинско предложение. 3 долара на час - най-добрата оферта!"

На следващия ден получих имейл от жена, наречена Джуд Бел. "Каква прекрасна идея?", пишеше тя. Жената звучеше любезно, около 60-те, финансов анализатор, работи за банката "Баркли". Казва, че хазяинът й не позволява да си вземе куче.

В този момент осъзнах, че съм истински гений: току-що открих начин



хората да ми плащат, за да извеждат кучето ми на разходка



Договорихме се с Джуд да се срещнем в двора на банката за обедната й почивка, която продължава час. Джуд заведе Клемънтайн на близкото игрище за футбол, където си играеха, а аз се мотаех наоколо, за да съм сигурен, че Клеми няма да направи нещо нередно. Джуд забеляза двама свои колеги. Каза ми, че според тях всичко това приличало на "Понци схема". (Не знам как точно би изглеждала "Понци схема" с даване под наем на куче, но приех техния скептицизъм.)

Когато се прибрах вкъщи, по сметката ми в Pay Pal вече бяха преведени 3 долара заедно със съобщение от Джуд: "Не мисля, че друг път съм се забавлявала толкова за 3 долара! Забавлявах се във всеки един момент". (Наум си казах: Определено я подцених.)

Жената, намираща се под душа ни - казва се Меган, - е приятелски настроена и внимателна. Приятелят й е Мейсън. Те са от Портланд, Орегон: той е на 23 г. и е редактор в уебсайт за устойчиво развитие на бизнеса; тя е на 28 г . и е безработна начална учителка. Те наеха караваната за три дни през Airbnb.com и добавиха други 131 долара към приходите ми.

Когато Меган и Мейсън си заминаха, оставиха любезна бележка в караваната и билет за метрото заедно с 6.85 долара.

Добавих това към общата ми печалба, която за две седмици набъбна до 654.85 долара.

Допълнителният приход е една от големите придобивки на "съвместното потребление". Има фактори, които показват, че е настъпил моментът на икономика на споделянето: глобалната финансова криза подейства като катализатор за находчивостта. Широко разпространеното мнение за последствията върху околната среда в резултат на свръхпотреблението; повторната употреба (и оттук отдаването под наем) се превръща в движеща сила. Социалните медии са по-проникващи и действат като подходящо средство за проверка на възможностите (много сайтове изискват да влезеш отново, като първо се логнеш през "Фейсбук" - гаранция срещу фалшива самоличност).

Съвместното потребление се застъпва също така и за съвременния копнеж за общност. Въпреки че имаме безпрецедентен достъп до информация, всъщност почти не познаваме съседите си. В книгата си "Моето е и твое: Възходът на съвместното потребление" Рейчъл Ботсман и Ру Роджърс пишат, че съвместното потребление дава възможност на хората не само да осъзнаят ползите от общия достъп до нещата, но също така да "се завързват нови приятелства; и пак да станем активни граждани". Това всъщност има смисъл. Съдя по дъщеря ми, която започна да очаква с нетърпение всеки нов гост, наричайки ги наши "нови приятели".

Що се отнася до мен, планирам да изхарча моите 654.85 долара за "извинителна" ваканция със съпругата ми, да компенсирам, че дадох под наем нейния луксозен блендер. (Всъщност обявата продължава да е онлайн, но моля ви не й казвайте. Според мен, когато тя разбере, че можем да печелим, вместо да не го използваме, тя ще промени мнението си.)