Откак ГЕРБ взе властта, промени летоброенето. 2010-а мина под знака на постната пица, а премиерът благоприлично я нарече "годината на Дянков". Като че ли затягането на колани е някакво забележително постижение. Постите продължиха две години, а 2012 -а бе провъзгласена от същия орисник за "годината на Трайков", каквото и да значи това. А то значи, че навлизаме в годината на енергийните експерименти, които са в ресора на въпросния министър. "Голям шлем" и "шистов газ" сигурно ща са изрази и на започващата година. И то не само заради смяната на караула в президентството след 10-годишния застой на Първанов.

След фокусите на Симеон Дянков сега е ред на колегата му от енергийното министерство да омайва електората с импровизации върху светлото бъдеще. От "годината на Трайков" до голяма степен ще зависи "мандата на Борисов". А китайският Черен Дракон може да придобие най-неочаквани превъплъщения.

Решаващ за политическите маневри на български терен ще се окаже



мащабът на икономическата и финансова криза в Европа,



чието развитие тепърва предстои. Даже новогодишните фойерверки не успяха да снемат притеснението от лицата на европейските лидери. А като се има предвид, че политиците по професия завеждат оптимизма, перспективите явно са доста по-мрачни, отколкото ни ги представят.

И понеже 2012-а се очертава трудна във всяко едно отношение, а през 2013-а се задават избори, което връзва ръцете на властта за непопулярни решения, по жълтите павета все по-упорито се търкаля мълвата за възможен предсрочен вот, който да гарантира стабилно мнозинство на управлението. Снежната топка пръв търкулна заместникът на Доган - Лютви Местан, като излезе с програмна статия в пресата с красноречивото заглавие "Предсрочните избори са пътят към националното съгласие". В статията се твърди, че моделът на еднопартийно управление е изчерпан, и се изтъкват предимствата на надпартийните правителства на националното спасение по модела на Гърция, Италия и Кипър. Този политически манифест бе подминат без коментар от основните политически играчи, но отляво веднага заподозряха опит за римейк на "кабинета Беров" с участието на ГЕРБ и ДПС. Отдясно пък притуриха в заговора и БСП.

Притиснат от кризата, социалните протести и спада в рейтинга (а знаем колко е лошо да ти пада, както каза премиерът), нищо чудно Бойко Борисов да прибегне до спасителния пояс, хвърлен му от Доган, и да предизвика предсрочни избори. Така ще капитализира успеха си от местния и президентския вот преди шуса надолу. Има и



още един аргумент, който не е за пренебрегване - финансовият



По изчисления на бившия икономически министър Румен Овчаров правителството вече е изхарчило 10 млрд. лева над предвиденото. Което застрашава стабилността на държавата. За да се прикрият следите на неправомерните харчове, трябва време. И солидно мнозинство. Така че нищо чудно "годината на Трайков" да се окаже последната за това правителство и първата от нов управленски мандат на ГЕРБ. Само така Борисов ще избута във властта до 2016 г., когато си направи резервация за президентския пост. Разбира се, ще се иска умение да обясни как така сключва съюз с онзи, когото ужким щеше да маха от властта, но след всички нелепости, които изслушахме за две години, това едва ли ще му е проблем.

Такъв сценарий плаши БСП. В началото на 2012 г. столетницата влиза в тежка отчетно-изборна кампания, която ще усили вътрешнопартийните разногласия и ще отслаби позициите й на политическата сцена. Евентуални предсрочни избори ще сварят левицата в лоша кондиция, с неизяснена самоличност и лидерски крамоли. Но ако опрем до "националното спасение", може коалицията да стане и тройна, защо не. Все някой обаче ще трябва да го играе опозиция. За ролята вече загрява Меглена Кунева и гражданското й сдружение, което обещава да стане партия. Неслучайно учредяването му стана някак прибързано, в самия край на годината, седмица преди Коледа и Нова година, което не е време за сериозни политически решения.

Каквото и да се случи - с избори или без, новата политическа година се очертава също толкова интересна, колкото и предишната, която беше белязана от местни и президентски избори, стачки, парламентарни бракове и разводи.



Проклятие!



2011-а се оказа обрамчена по особено символичен начин от два скандала. Първият бе предизвикан от тайни записи, разкрили схеми за покровителствани от властта престъпления. Флашките и Мишо Бирата разклатиха сериозно правителството. Обстоятелствата около теча на секретните записи останаха неизяснени. В мистерия тъне и заключителният скандал за годината - масовите палежи на автомобили, които определено дестабилизират властта и са подозрително организирани за обикновено застрахователно събитие. Така с различни средства в началото и края на 2011 г. някой се опита да дръпне килимчето под краката на премиера.

Пожарите от миналата година рискуват да се прехвърлят и в "годината на Трайков". Да видим как главният пожарникар ще ги загаси и дали.