Покойният ни писател Генчо Стоев има повест, наречена "Много висока тераса". Няма да ви занимавам с тази чудата книга, а ще кажа, че притежанието на подобна архитектурна добавка в реалния живот стимулира съзерцанието на процесите долу. Моя милост разполага с тази възможност за айляшки услади.

Гледам от много високо улиците, павилионите, градинките. Какво ли не видях през последните двайсет и няколко преходни години... Да бях снимал тоя четвърт век непрекъснато с камера, можеше от материала сетне да стане забавен клип от двайсетина секунди. С хубав титул - "Преходът отвисоко..."

Отсреща има парк, част от парк. В него освен лес бе ситуирана обществена тоалетна, която никой не ползваше. Тя прекрати своето съществувание скоро след началото на демократичните промени, но пък възникнаха лека-полека други постройки. Лека-полека, леки постройки. Вероятно в относителен унисон със законовите изисквания за строеж в парк. Най-важната от тях, почти веднага след промените, беше ресторант. Да го наречем "Парадайз", защото му отива. О, какъв символ беше този ресторант в самото начало на 90-те! А почна скромно, като алуминиева барачка. После барачката се сдоби с брат близнак, долепен до нея. Назад, към парка (което не се вижда от улицата, но се вижда от моята висока тераса), след година-две набъбна още с една значителна като квадратура пристройка. После от тази пристройка бе завзето нещо като дворче, пак навътре към гората... Има-няма година след това странично образувание се увеличи с градина -



с фонтанчета и палми



Сетне (още година-две) дворчето се превърна в нова пристройка. От нея пък, пак навътре към гората, възникна ново дворче. Новото дворче скоро се трансформира в паркинг за десетина джипа. От другата страна, вече странично, се появи друга пристройчица, която задимя усилено - там стана кухня за сметка на вътрешно разширение на салона. След това второто дворче бе покрито, стана вероятно складче, а пък едно трето дворче бе заградено, пак, естествено, към парка, и още едно - четвърто, то пък странично, и с масички вътре...

Вечер цялото това нещо грейваше в разноцветни светлини, дори от своята висока тераса дочувах бълбукането на фонтанчетата в градината долу, палмите придаваха романтика и екзотика, отпред спираха лъскави автомобили и слизаха елегантни господа и дами...

Какво нещо е частната инициатива, удивлявах се аз на бързия разцвет на ландшафта. Как стимулира капитализмът към развитие, към размах...Ресторантът стана известен, помня, че и таксиджиите го ползваха като важен столичен ориентир.

Сетне до този ресторант се появиха плахо по-скромни барачки. Миниатюрно фризьорско салонче, будка за скара... По едно време на двайсетина метра встрани възникна една съвсем, ама съвсем дискретна полудървена, полуметална постройчица, като диво пате, кацнало случайно и готово да хвръкне при първия подозрителен шум. Около това последното строение се защураха няколко кротки, усмихнати, работливи китайци. Помня, че от средата на тяхната постройка стърчаха две живи брези, оградени с преградки - сигурно в разрешителното за проекта им е имало условие да не се секат парковите дървета.

Малко навътре в гората се изгради друго заведение, с голяма детска площадка и много маси на открито. То първо бе на един етаж, после стана на два етажа. Денем мами и баби бутаха там колички, нощем ставаше дискотека.

Как обичат хората забавленията, размишлявах аз на високата тераса. А и нали сме южен народ - обичаме разговора на маса. Нека, нека се развиват нещата...

Все пак не знам защо, много рядко посещавах тези заведения. Вероятно понеже ги виждах повече отгоре, а не отпред.



Отпред бяха красиви, отгоре - не



Отпред имаше хубави коли, неон, красиви букви. Отгоре се виждаха затиснати с камъни, за да не ги вдигне вятърът, ламарини, имаше изкривена арматура, парчета тухли, дори стар анцуг с боя по него. Брезите, дето растяха вътре от самия китайски ресторант около година, някак тихо изчезнаха. А "китаецът" пое по пътя на "Парадайз" - първо една пристройчица отстрани, после две пристройчици навътре към гората... Тераса, обаче ниска, му се образува вдясно, пълна с маси, а още една - впоследствие - вляво. Китайците бяха невинаги усмихнати, но кротки и работливи - винаги.

"Парадайз" обаче нещо деградира. Мисля, че смени собствениците няколко пъти, първо изчезнаха палмите, сетне млъкна и фонтанът. Никой таксиджия вече не го бръснеше за ориентир. Накрая съвсем затвори. Сега го гледам отгоре - няма си вече и покрив, горкият. Само руини. Видях веднъж един от китайците замислено да обикаля горделивия доскоро съседски имот и нещо да преценя.

Изменчиво нещо е капитализмът все пак, мисля от високата си тераса. За едни напредък, за други - разруха. Само на китайците като че не им пука - и комунизъм, и капитализъм си отбълбукват наоколо като вода край патица, а тя - все суха. Пък те - все нахилени и работливи.

Като казах патица, се сетих за патица по пекински. "О, тука китайската кухня няма почти нищо общо с китайската кухня" - каза ми веднъж китайски дипломат. Че защо? - учудих се.

- Ами навсякъде се съобразява с вкусовете на местните - рече той с усмивка.

Хм... Тъкмо да туря точка и направих един емпирически извод: никой парк не става по-хубав, ако го гледате от много висока тераса. Само намалява с две трети.