Арман Бабикян е роден през 1967 г. Дългогодишен журналист в БНР и радио "Свободна Европа". През 2002 г. създава Агенция за политически маркетинг и пиар.

---------------------------

- Г-н Бабикян, краят на годината е време за равносметки. Според вашата кое беше политическото събитие на 2011 г.?

- Мнозина биха посочили президентските и местните избори като политическото събитие на тази година. Но според мен събитието с най-голяма тежест е кризата, която на пръв поглед е икономическо и стопанско събитие, но има политическо и обществено отражение. Публичните последствия от кризата неминуемо ще се отразят и на политическия ландшафт.

- По какъв начин?

- На този етап кризата поражда фалшиви леви и популистки послания към хората - заради обедняването, нарастването на безработицата, загубата на препитание в широки социални слоеве. Общо взето, нарастването на бедността доведе до това, че част от политиците, включително и управляващите, се насочиха обратно към артикулиране на послания, които по-скоро подхождат на пролетарска партия.

- Къде съзряхте пролетарски възвания в ултрадясната реторика на Дянков? По-скоро управляващите останаха верни на ултрадясната си политика, достатъчно е да видим социалните реформи.

- Първо, не смятам, че това са реформи в истинския смисъл на думата. Опитът да реагират на социалното недоволство с аргументи от типа "кой карал бентли и кой не" е изключително груб начин да хвърлиш вина върху някого само защото е богат, без да се влезе в същността на социалния диалог. Подобни реакции в едно дясно правителство са изключително нелепи. Това са аргументи, които подхождат повече на член на работническата класа, но не и на член на ЕНП. По същия начин беше вменена вина на различни слоеве и професионални групи в обществото "защо не са протестирали навремето", при управлението на не знам кого си. На фона на обедняващото заради кризата население хората бяха манипулирани да мразят колегите си, комшиите си с цел да не се създаде солидарност в обществото и протестните гласове да се разпилеят.

Кризата работи и по друг начин на публичния терен. Тя дава хранителна основа на разни леви партии, освен БСП, дава им възможност да се окажат модерни носители на социални идеи. Друг е въпросът доколко изконно леви са тези партии, но при всички положения е създаден добре наторен терен от кризата, за да могат да експлоатират това.

- Кои бяха големите провали на ГЕРБ през 2011 г.?

- Един от големите провали бе последствие от миналата година. Имаше една клетва на премиера, че политика в бъдеще време няма да се провежда, и забрани частицата "ще". Оказа се, че тъкмо това стана. Заваляха "ще"-та отвсякъде. На всичкото отгоре това доведе до неизпълнение на всички тези "ще"-та. Нито влязохме в чакалнята на еврото, нито в Шенген. Сега, разбира се, си намираме други оправдания. Никой не ни е карал да си изберем точно тези външнополитически приоритети. От друга страна, несбъдването на тия "ще"-та е ясен показател за нивото на контрабандата у нас. Защото, ако то се е снижило много, тогава бихме изпълнили критериите и най-вероятно щяхме да сме в Шенген. Оттук пък следва, че не е верен изводът на Дянков, че постъпленията от агенция "Митници", видиш ли, нараствали. За да нарастват постъпленията, би трябвало да събираме по-големи митни сборове и акцизи. А това очевидно не е така, иначе границите ни щяха да са по-сигурни. И бюджетът ни щеше да е по-пълен. Оценката, която на практика получаваме, е, че контрабандата си върви като топъл хляб. Затова не ни приемат в Шенген. Колкото до механизма ЕРМ за еврото, добре, че дойде кризата, та сега въпросът е дали изобщо има смисъл да влизаме в еврозоната. Ето две неща, които бяха определени като фундаментално важни от кабинета, но не се случиха.

- И борбата срещу престъпността и корупцията беше приоритет на правителството, но то се задоволи само със "спирането на отвличанията" и загърби по-дребната престъпност.

- Със задълбочаването на кризата беше ясно, че ще нараснат дребната и средната престъпност. Трябваше да се вземат мерки далеч преди да е настъпил този бум, който вече се забелязва. Има социални условия за това, но никой не го коментира. Не се коментира сериозно в пленарната зала и отношението на България към кризата на еврото. Не е ясно как ще играе страната ни в този мач. И в изказванията на дипломатите от външното министерство, и в тези на вицепремиера личи едно пренебрежение към страната ни в стил "ние сме толкова малки, че спасяването на еврото не зависи от нас". Изхождаме от позицията на последна дупка на кавала в ЕС.

- Какви политически трансформации белязаха отиващата си година?

- Слизането на Първанов от президентския пост слага край на една десетгодишна епоха в историята на тази институция. Добра или лоша, тя приключи. Дали с нея ще приключи и видът политика, която Първанов провеждаше, предстои да видим по действията на бъдещия президент. Напълно е възможно името да се смени, но политиката да си остане същата. От това произтичат интересни събития, които всички очакват в БСП. Парадокс на годината е, че лидерът на социалистическата партия, която драматично загуби изборите, зае най-високия политически пост в рамките на ЕС. Което донякъде е успех за БСП, но всъщност този пост може да бъде използван и в интерес на България, а не само в интерес на една партия. ГЕРБ биха могли да използват позицията на Станишев, за да защитят националния интерес. Драматична беше тази година и за най-непробиваемото скално образувание в българската политика - ДПС. Наблюдаваме ерозия на доверието от страна на изключително сплотения й електорат. Подкопано бе доверието спрямо тези, които ръководят ДПС, както по отношение на миналото им в ДС, така и по отношение на начина, по който забогатяват, и на моралния им облик като цяло. Това не се беше случвало 22 години. Тази ерозия започна с напускането на Касим Дал и неговите привърженици и с опита им да създадат нова партия в център-дясното по модел, който е толерантен спрямо етносите.

- Списание "Таймс" определи протестиращия човек за личност на годината. У нас коя бе тази личност?

- Един се самоизбра за такава личност и иска непрекъснато да му се благодари. Но като се замисля, няма такава личност. Може би това е удобният момент вместо личност на годината да се появи общност, група от хора, които отказват да продължат по този начин и да търсят нов месия. Тази пирамидална схема, по която се заменя едно величество с друго, води до едни и същи резултати.

- Как си я представяте тази гражданска общност, която може да промени статуквото?

- Тя и в момента се ражда, но в интернет, "Фейсбук" и т.н. Друг е въпросът как ще намери израз на реалния политически терен. Защото видяхме как бяха направени изборите тази година. И песимизмът на хората произтича тъкмо от убеждението, че независимо кой управлява, изборите и успехът са запазени за едни 20-30 финансови интереса, за 20-30 джоба, монополизирали различни сектори - от телекомуникации до производство на сокове. Знаят се имената на тези хора. Защото, независимо че е в рамките на ЕС, България се управлява от олигархия.

- Възможно ли е едни предсрочни избори да се окажат събитието на 2012 г.?

- Възможно е единствено ако Борисов го иска. Никой друг не може да ги предизвика. Практиката показа, че правенето на избори през вътрешния министър и силовата структура на МВР дава възможност на една машина да произведе избори независимо от правилата на демокрацията - в условия на добре разпределен корпоративен интерес, услужливи медии и организация на страха по места. Така че, ако има някой, който е най-готов за избори, това са управляващите. Хората на власт са наясно, че с всеки изминал месец тяхната обществена стойност пада и ако изборите са сега, биха изгубили по-малко, отколкото след две години.

- Но и в двата случая биха изгубили. Което означава управление в коалиция. Нещо повече - говори се за управление на ГЕРБ и ДПС?

- Въпреки мощните закани единственото, което се случи за две години и половина, е, че беше бутнато едно барбекю. Въпреки едрите думи срещу Доган, порциите и обръчите. Колко му е да вдигнат ново барбекю. Ще стане за една събота и неделя. Борисов вече загатна какво ще е оправданието - ние ще изпълним волята на избирателя, т.е. вие ме принудихте да направя коалиция с тях, като не ми оставихте никакъв друг избор. Аз бих казал, че е абсолютно възможна и коалиция с БСП по модела "Меркел".