В края на 2011 г. ГЕРБ успя да наложи нови, по-тежки условия за пенсиониране въпреки президентското вето. Съдебната сага за увеличението на пенсионната възраст не е приключила - 52-ма депутати от Коалиция за България и ДПС сезираха Конституционния съд. До неговото решение обаче промените са в сила.

Според една от най-съществените промени възрастта за пенсиониране за всички категории труд започва да расте от 1 януари. В края на 2010 г. беше договорено нещо съвсем друго - за най-масовата категория увеличението да почне от 2021 г., а за работещите тежък труд - от 2015 г. Въпреки това управляващите твърдят, че не променят споразумението със социалните партньори, а само го изтеглят напред във времето заради променените икономически условия в Европа и заради настояване на Европейската комисия. Резолюцията на Европейския парламент, с която той настоява държавите членки да ускорят пенсионната си реформа, обаче е още от януари 2011 г. Но управляващите удобно обявиха драстичните мерки едва след изборите през октомври.

Така през 2012 г. работещите при масовата трета категория труд ще могат да се пенсионират вече при 60 г. и 4 месеца за жените и 63 г. и 4 месеца за мъжете, вместо при 60 г. и 63 г., както беше до края на 2011 г. Променя се и изискването за стаж - на 34 г. и 4 месеца за жените от 34 г. и 37 г. и 4 месеца за мъжете от 37 г. Увеличаването на осигурителния стаж с по 4 месеца на година от 2012 г. беше сред договорените със социалните партньори мерки в края на 2010 г. Според поправките в Кодекса за социално осигуряване възрастта ще се вдига, докато стане 63 г. за жените и 65 г. за мъжете, а стажът ще расте общо с три години - съответно до 37 г. и 40 г. Хората, на които не им достигат години труд, ще могат да излязат в пенсия отново при минимум 15 г. действителен стаж, но при навършени 65 г. и 4 месеца вместо 65 г. За тях възрастта ще расте до 67 г.

За работещите тежък труд възрастта също ще нараства с по 4 месеца на година или общо с 1 година до 2014 г. включително. За тях договорката беше условията им за пенсиониране да не се пипат до края на 2014 г. Досега миньори, металурзи и др. трудещи се при тежки условия можеха да излязат в пенсия при минимум 10 г. при първа категория труд и 15 г. при втора, при навършени от жените съответно 48 г. и 52 г., а от мъжете - 52 г. и 57 г., и при сбор от възраст и преобразуван осигурителен стаж съответно 94 и 100 за двете категории труд. От 2015 г. възрастта за работещите тежък труд продължава да расте, но вече с по 6 месеца на година. От 2015 г. ранните пенсии трябва да се поемат от професионалните фондове, където в момента се превеждат допълнителните им вноски от 12% за I категория труд и 7% - за втора, изцяло за сметка на работодателите. Крайната цел за тази група работещи е възрастта за пенсия в I категория труд да стане само с 8 години по-ниска от общата пенсионна възраст, а за втора - с 3 години.



За силовите министерства



Най-сетне промени в пенсионирането бяха гласувани и за военни и полицаи. От тази година те имат право на пенсия при 27 г. осигурителен стаж, от които 2/3 специализиран. Досега изискването беше 25 г. За работещите по специалните закони с право на ранно пенсиониране обаче отново не се въвежда минимална възраст, както искат и синдикати, и работодатели. Освен това в първоначалния вариант от 2010 г., когато беше предвидено стажът и за тях да расте плавно с по 4 месеца, беше регламентирано той да стигне до 28 г. общо. За военни и полицаи не се планира и увеличение на осигурителната им вноска за пенсия, която е едва 20.8%, докато за имащите право на ранно пенсиониране извън системата на сигурността тя е 32.8%. Синдикати и работодатели вече обявиха, че ще настояват вноската за военни и полицаи да бъде увеличена с 15%, за да бъдат финансирани привилегиите, които ползват. Сега те на практика се пенсионират средно на около 50 г. и вземат над 500 лв. пенсия при средна около 290 лв. Държавата внася за тях около 200 млн. лв. като вноски, но НОИ им плаща 500 млн. лв. като пенсии.



Учители



По-трудно става и ранното пенсиониране на учителите през учителския фонд на НОИ. От тази година за тях изискуемият учителски стаж за ранна пенсия също започва да расте с по 4 месеца. Досега за жените той бе 25 г., а за мъжете - 30 г. Предвижда се да стигне съответно 28 г. и 33 г. Пенсионната възраст за учителите обаче също ще расте, тъй като тя е обвързана с общата. В КСО е регламентирано, че ранна пенсия те могат да получат срещу определени години учителски стаж, но и при навършване на възраст с 3 г. по-ниска от общата. Това ще рече, че за 2012 г. учителките ще имат право на ранна пенсия при минимум 25 г. и 4 месеца учителски стаж и навършени 57 г. и 4 месеца, а учителите - при поне 30 г. и 4 месеца преподаване и 60 г. и 4 месеца възраст.



Вместо социални помощи



По време на дебатите в парламента в края на миналата година опозицията направи над 80 изказвания срещу промените с основния аргумент, че сега не им е времето, защото хората и без това нямат работа и ще бъдат наказани да стоят още без доходи. Управляващите взеха думата само два пъти. И то, за да обвинят предишните правителства, че с неконтролируеми намаления на вноските и предизборни увеличения на пенсиите са съсипали бюджета на общественото осигуряване. От ГЕРБ обаче предприеха същите популистки мерки. Първо, гласуваха предизборно увеличение на вдовишките добавки с 6.5% от 1 септември 2011 г. Останаха глухи за аргументите и на опозиция, и на синдикати, и на работодатели, че на практика тази добавка, която се плаща с вноски от фонд "Пенсии", по смисъла си е социално подпомагане, защото не е сред рисковете, за които човек внася осигуровки. Така и през 2012 г. преживелият съпруг ще взема вече 26.5% от пенсията на починалия вместо 20 на сто, както беше до края на август 2011 г. А средната вдовишка добавка се увеличи от около 40 лв. на 50 лв. Това ще струва на НОИ около 120 млн. лв. повече само за тази година, за които не е предвидено да бъдат покрити от осигурителни вноски. За сравнение се очаква от по-тежките условия за пенсиониране да се спестят едва около 30 млн. лв.

От ГЕРБ продължиха да изпълняват мерки по социално подпомагане през бюджета на НОИ и с решението да увеличат от 1 юни минималната пенсия от 136 лв. на 145 лв. Това ще излиза около 6 млн. лв. на месец, или общо към 42 млн. лв. На практика обаче така се награждават само хората без достатъчен принос в осигурителната система, тъй като актуализация на останалите пенсии не се предвижда. И в момента бюджетът доплаща близо 150 млн. лв. на година, за да осигури минималната пенсия от 136 лв. на около 550 000 пенсионери. В същото време управляващите не намериха 16 млн. лв., за да вдигнат обезщетението за гледане на дете от 1 до 2 г. поне на 270 лв., за да го изравнят с минималната работна заплата, и то остава 240 лв.



Без актуализация



Пенсиите вече ще растат много по-бавно, тъй като ще се актуализират само с инфлацията, не както досега с 50% от нейния ръст и 50% от увеличението на осигурителния доход, решиха още управляващите. Това обаче е условно казано, тъй като ГЕРБ не е правил индексация, откакто е на власт. За 2012 г. отново не е предвидено никакво индексиране на парите за старост. Обещание за актуализация удобно има за изборната 2013 г.

Пенсиите, отпуснати до края на 2016 г., пък ще бъдат много по-ниски от отпуснатите след това, решиха още депутатите от ГЕРБ, като гласуваха парите за старост да не се преизчисляват по новата, по-благоприятна формула, която ще влезе в сила от началото на 2017 г. Според нея всяка година осигурителен стаж вече ще участва при смятането на пенсиите с 1.2%, а не с 1.1%, както е сега. Малка утеха е, че всяка година труд, след придобито, но неизползвано право за пенсия, от 2012 г. ще увеличава пенсията с 4% вместо с 3%, както беше до края на 2011 г. Условията за пенсиониране стават толкова тежки, че реално единици ще успеят да се възползват от бонуса в бъдеще.