Премиерът Бойко Борисов получи неочакван подарък за Нова година от унгарския си колега и европейски съпартиец Виктор Орбан - вече няма да е най-черната овца в ЕС. Благодарение на твърдоглавието на Будапеща да преправя демокрацията за свое удобство 2012 г. се очертава като Годината на Унгария. Брюксел трябва също да е доволен, защото за пет години се видя, че няма сили да се пребори с България за вкарването й в приемливи за Европа норми, и е време да отклони вниманието от провалената си мисия, като започне нова. Унгария все пак не е Ориент, има централноевропейски рефлекси и нищо чудно да се поправи по примера на историческата си сестра Австрия, която в началото на хилядолетието бе подложена на възпитателни мерки от ЕС заради залитане към крайната десница.

Обнадеждена е и европейската левица, която покрай Орбан си намери нова кауза, след като три години не се възползва от финансовата криза в ЕС, предизвикана от спекулатски либерализъм и дерегулация при управлението на доминиращо десни правителства. Левите партии допуснаха много лесно да им бъде прехвърлена отговорността за кризата, под предлог че парите били харчени на вересия за разточителни социални програми. Новият председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев показа европейски рефлекс, като подкрепи митинга в Будапеща на 100 000 унгарци срещу еднопартийното и еднолично управление. Не се разбра дали унгарците го чуха, но посланието му прозвуча не лошо и за българска употреба, защото е ясно кой у нас се изкушава от подобни маниери на управление. По Коледа генералният секретар на ПЕС Филип Кордери заяви, че левицата има амбицията да направи 2012-а Година на европейската демокрация, което е камък в градината на десницата, продължаваща да се ослушва как да прикрие вироглавието на Орбан.

Актуалният лозунг



"Дръжте унгарците!"



устройва и европейските лидери, които миналата година си вкараха автогол, като фокусираха вниманието на света върху своето безсилие под лозунга "Дръжте гърците!".

Меркел и Саркози се видяха принудени да опростят 100 млрд. евро на Гърция, защото Атина им даде да разберат, че нейните дългове са вече техен проблем. Унгарците са много по-удобни за извиване на ръце, тъй като за разлика от гърците финансовото им потъване няма да повлече нито една от големите германски и френски банки. През ноември те поискаха "предпазна помощ" от ЕС и МВФ за 20 млрд. евро и сами поднесоха финансова тояга в ръцете на Меркел и Саркози, които след миналогодишното си лутане как да се държат в кризата сега могат да покажат принципност и да пооправят образа си преди президентските избори във Франция през април-май и преди задаващите се догодина общи избори в Германия.

Ето как годината се очертава добра от всяка гледна точка, включително и от... унгарска. Орбан наистина прекали с авторитарните си увлечения, с погазването на свободата на медиите, с намесата си в съдебната система, с бърникането в централната банка и с откровеното си кожодерство чрез въвеждането на ДДС от 27%. Унгарците имат нужда от европейска помощ, за да поправят грешката си от 2010 г., когато дадоха прекалено много власт в ръцете на неуправляем човек. Само външен натиск, съчетан с улични протести, може да го вразуми, защото в парламента опозицията няма никакви шансове срещу управляващо мнозинство от 2/3. Орбан се оказа над всякакви закони, включително и над конституцията, защото може да я преправя, както му хрумне.



Каква му е изгодата на Борисов,



освен че ще се избави от лидерство в срамната европейска класация на най-критикуваните държави? Досега той надвиваше и Румъния, която е осъждана само за корупция във висшите си управленски среди, а за България към същите критики се добавяше и безнаказаната организирана престъпност. Заслугата не е само негова, защото картината бе същата и при предишните правителства. Но той излъга доверието на приятелите си от Европейската народна партия, които му даваха силна подкрепа, за да покажат колко са влиятелни. Най-бедната държава в ЕС се изплъзна от контрола дори на мощната Германия, която чрез канцлера Меркел бабуваше на раждането на правителството на ГЕРБ. С извинението, че съдът му пречи - а той като демократ не може да се меси на съда, Борисов се изхлузи от европейския натиск и опази всички герои на прехода, заради които България е под специално наблюдение на Еврокомисията още отпреди влизането си в ЕС. Миналата година пролича колко слаби са инструментите за принуда, с които разполага Европа. Заинатяването на Холандия да пречи на България за приемането й в шенгенската зона, докато Брюксел не заяви, че се е преборила с висшата корупция и организираната престъпност, получи подходящ за стила на Борисов отговор: много важно, дори още по-добре - няма да харчим излишни пари за усилен контрол по границите. Което означава, че и контрабандата ще си върви все така безпроблемно.

Дошло е време ЕС да се заеме с колективна регулация не само на финансовата дисциплина, но и на правовия ред. Докладът на Еврокомисията през юли, който ще направи цялостен преглед на действието на Механизма за проверка и сътрудничество за всички години от приемането на България и Румъния в ЕС, ще е повод да се осмислят неговите слабости и да се потърси нов подход. Залогът не е само авторитета на Брюксел, който и без това пострада от избутването на втори план на европейските институции от кризисния щаб на Саркози и Меркел, но и самата концепция за европейско сближаване, заради която си струваше България да влезе в ЕС. Щом пет години след приемането ни продължаваме да се питаме какво се е променило и да си отговаряме, че все сме си същите, излиза, че европейското ни членство поне досега е провалено. И ние имаме нужда като унгарците от по-ефективна европейска намеса. Дано те събудят желание в Европа да погледне отвъд финансовата си залисия и да направи нещо повече за своите граждани, а не само за банките. Иначе ще имаме Европа на Меркел, Саркози и така нататък до Европа на Борисов и Орбан, каквато може да съществува и без Европейския съюз. С всички последици, познати от недалечната история.