Заради вечно недостигащи средства младите пилоти не могат да направят нужния брой летателни часове и често обучението им продължава повече от предвиденото. |
Да имаш армия не е евтино. Поредно доказателство за това получиха наскоро всички български военнослужещи, които жертваха добавките към заплатите си в името на вертолетите. Известно е, че щом е свързано с армията, все е скъпо. Без значение дали е доставка на вертолети, храна, вилици и лъжици, униформи, обезщетения при пенсиониране или нещо друго. На данъкоплатеца му излиза солено да поддържа такава структура независимо дали тя е ефективна или тъкмо обратното.
Така стои въпросът и с военното образование у нас. Специалностите са дотирани от държавата с огромни суми, но парите все не стигат. Къде за летателни часове на пилотите, къде за друго. Според действащия в момента регламент сумата за издръжка на един студент се формира на базата на норматив, който се умножава по коефициент, определян от Министерския съвет. За тази година базовият норматив е 693 лв. И докато коефициентът, по който се умножава тази сума за специалности като педагогика и икономика, е 1, а за математика 2.30, този за военно дело е 10.57. На практика това означава, че обучението по една специалност във военен университет излиза почти 11 пъти по-скъпо, отколкото това в обикновено висше училище. Просто казано, на година държавата плаща за един курсант във военно училище по 7325 лв. Бъдещият военен не плаща нищо. Задължава се след завършване да работи за държавата. Военните пилоти например служат минимум 10 години. Предполага се, че за толкова време "връщат" инвестираното в тях. А то не е малко. Например един летателен час на учебен изтребител струва около 6 хил. лв. Това е и главната причина в момента да има курсанти, които дори веднъж не са летели. Разбира се, официално това не се казва, само се признава, че системата има големи проблеми.
В момента обучението на пилотите се провежда по следния начин - 9 месеца теория, 3 - практика, след това всичко се повтаря. На практика това означава, че между двете летателни подготовки има дупка от 9 месеца, през които бъдещите пилоти не се докосват до изтребител. "Това прекъсване оказва голямо влияние върху младия и неопитен летец, понеже той току-що се е научил да пилотира нещо, след това прекъсва за една година. След това пак идва, възстановяваме навиците, които е придобил, и тепърва почваме нова подготовка", казва подполковник Юлиян Радойски, началник център по летателна подготовка в Долна Митрополия. Това обаче не е всичко. Според приетите нормативи един пилот трябва да излезе от военното училище с актив от 200 летателни часа. Във втората година от обучението си младите кадри биват разпределяни по направление - бойни пилоти, транспортна авиация и т.н. След това отиват в базите, където обучението им продължава на съответните машини. "Събираме се всички в базата и планираме какви часове летателна подготовка можем да му дадем на младия пилот и обучението започва", обяснява майор Красимир Амбов от транспортната авиация, който е зам.-командир по летателната подготовка на базата "Враждебна". Оказва се обаче, че често пъти обучението на пилотите продължава
година-две повече от предвиденото
Причината е, че младите кадри нямат достъп до изтребител и накрая на обучението си излизат с 80-100 летателни часа, понякога и по-малко, т.е. за петте години, в които е стоял в университета, практическата му подготовка е изпълнена на 50%. "Получава се затруднение от гледна точка на това, че 5 години курсантите са в Националния военен университет. Оттам не могат да осигурят необходимото количество гориво поради финансови затруднения, както във ВВС, така и във Велико Търново. И вместо курсантите да завършат с 200 часа и да отидат в частите като лейтенанти, те продължават подготовката си по една-две години след завършването си, докато покрият норматива. Тези часове могат да бъдат направени и за 4 години, докато са курсанти, но не се получава, защото лимитът от гориво, което отпуска университетът, е недостатъчен. Например за един курсант между 2-и и 3-и курс трябва да има 50-60 часа, но реално прави по 15-20", обяснява подп. Радойски. Накрая става така, че завършилият млад пилот не може да отиде в база, защото няма какво друго да прави, освен да се мотае напред-назад, никой няма да го качи на машина. Затова просто остава още две години във военното училище и се надява, че ще може да изпълни норматива си.
Проблемите с квалификацията на младите кадри
обаче не свършват с дипломирането им във военното училище
Оказва се, че когато стигнат до базите, отново биват посрещани от недостиг. Този път - кадрови. "Напоследък е доста трудно, защото още преди кризата доста народ се премести по частните фирми и в един момент се получи така, че инструкторите останаха много малко. Преди за всеки самолет имаше по няколко човека, сега вече сме на границата, останали са по един-двама и е трудно", обяснява майор Амбов. Така вместо забавянето от университета да бъде компенсирано с усилена подготовка в базата, се получава точно обратното. Според майора ключовата дума в случая е "пари". Ако армията има достатъчно ресурси да задържи опитните си пилоти, те няма да бягат в гражданската авиация и няма да се налага останалите в базата няколко инструктори да се справят с обучението на всички млади кадри. "Проблемът е в системата, много пъти съм си мислел, че ако мога да вдигна малко заплатата на хора, които са перфектни пилоти, те няма да напуснат. Но при положение че не може да си плати сметката за ток, ще си търси начин и не можеш да се сърдиш на този човек", казва той.
"Бюджетирането на ВВС и университета е политика", казва подп. Радойски по повод вечно недостигащите учебни часове. Според Министерството на отбраната военните университети се финансират както всички останали - според броя на студентите. Числата обаче говорят друго. Според закона за държавния бюджет за 2011 г. бюджетът на Националния военен университет във Велико Търново е бил 11 млн. лв. Ако обаче се направи проста сметка според броя на студентите във всички направления, като се има предвид, че не всички са военни, т.е. има и по-евтини, излиза, че бюджетът трябва да е около 7 млн. лв. Къде се губят останалите е абсолютна загадка. По сходен начин стоят нещата и с бюджета на военноморското училище във Варна. Там през изминалата година МО е превело 4.8 млн. лв. Висшето училище обаче има 1922 студенти, като само 108 от тях са по направление "военно дело", където се отпускат най-високи издръжки. Ако парите бяха изчислени на база брой студенти, университетът трябваше да получи около 3.7 млн. лв.
От образователното министерство обясниха неофициално, че бюджетите на военните университети се формират на "исторически принцип", или иначе казано - дават се поне колкото миналата година, в никакъв случай по-малко. Накрая излиза, че въпреки че получават повече, отколкото им се полага, военните вузове пак нямат достатъчно пари. Остава въпросът за какво ли щяха да им стигнат парите, ако бяха колкото трябва да са.
Според действащия в момента регламент военните пилоти завършват висшето си образование с две специалности - военна и гражданска. Освен бакалавър по военно дело с професионална квалификация офицер, младият кадър е и бакалавър по "Авиационна техника и технологии". Целта е след като се уволнят от армията, да имат някакъв шанс за реализация. Един пилот може да напусне въоръжените сили след 10-годишна служба. Ако може да се вярва на работещите в системата, доста хора го предпочитат. "Реално се получава така - ние обучаваме хората и след това те отиват в гражданската авиация за десет пъти повече пари", казва майор Амбов. За тези, които остават, той твърди, че са идеалисти.