Ако по някаква причина търсите пример за неуспешна коалиционна политика, спокойно можете да посочите на първо място БСП. Кратък преглед на съюзите на столетницата през последните години показва, че няма партия, която да е събрала повече негативи от свързването си с определени партньори. Да, вдясно също има сериозно брожение и размяна на местата най-вече между формациите, чиито корени са в старото СДС. Но социалистите водят първенството с това, че запазват горе-долу един и същ антураж от малки формации, които е спорно дали им носят гласовете. Освен това участието им в тройната коалиция заедно с ДПС и НДСВ, и то на водеща позиция, им донесе толкова активи, че още им държи влага, защото основно



върху БСП падна отговорността за провалите



Сега БСП, или по-точно част от социалистите, са се вгледали в евентуална коалиция с ГЕРБ. Хората на Станишев предпочитат да обвинят първановистите в задкулисни намигвания с управляващите и опити за бъдещо взаимодействие. Ако се стигне до този сценарий, Георги Първанов ще стане баща на управляваща коалиция за втори път - след безспорното и явно акуширане на тройната коалиция.

Проблемите на столетницата обаче не са само в сегашните партньорства. Не е необходимо да се връщаме кой знае колко години назад, достатъчно е да си спомним какво се случи през 1999 г. Тогава се подписва споразумението за проекта Нова левица, в която влизат БСП, БСДП на Петър Дертлиев, ОБТ на Кръстьо Петков и движение "Социалдемократи" на Николай Камов. През годините горе-долу едни и същи формации минават през формулата Нова левица и "Коалиция за България", за чийто автор също се сочи Първанов. От изборите през 2009-а в коалицията влизат още Движението за социален хуманизъм, Български социалдемократи, партия "Рома" (лидерът й Тома Томов бе депутат, но стана по-известен с проблемите си с правосъдието), Комунистическа партия на България, Земеделски съюз "Александър Стамболийски" и партия "Нова Зора". Допреди дни депутат от формацията на Цветелин Кънчев (също клиент на прокуратурата) "Евророма" бе Милена Христова, която "прекрати работата си с движението". Още по-назад във времето пък са проблемите с Евролевицата на Александър Томов. Толкова много усилия да се оберат гласовете на ляво мислещите в България и толкова малък ефект от този опит.

Оказва се, че никой не може да каже колко гласове горе-долу носят тези формации на избори,



но всички са категорични, че не ще да са много,



макар според справедливи уточнения някои от тях да имат все пак някаква тежест в отделни региони. Могат обаче да се преброят проблемите, които създават - заради лични амбиции за участие по места на последните избори 2 в 1 поне 5 общини бяха загубени заради т. нар. паралелни кандидатури от партньорите. В резултат Станишев размаха пръст и заплаши с промени в коалиционната политика, без да уточнява в каква посока.

"Ние си ги (малките леви партии) държим на командно дишане, за да запазим единството на лявото пространство", обяснява стратегията член на лявото ръководство. По думите му тази тактика е по-добрата, защото дава възможност да се контролират съюзниците. И наистина - всички, които опитаха да се измъкнат от тази формула, включително и вътрешните бунтари - като Николай Камов, Александър Томов и др., вече на практика ги няма в политическото пространство,

Една от най-големите грешки в коалиционната политика на БСП е тройната коалиция и не толкова заради царската формация, колкото заради участието на ДПС в нея. Тя беше и поводът Първанов да каже "Благодаря" на движението на Ахмед Доган за решаващите гласове при избора му за първия мандат. Соцактивът обаче от самото начало отказа да възприеме тази формула, а негативите от взаимодействието с ДПС се видяха още на първите избори от началото на мандата на коалицията - евровотът през 2007-а, когато се видя, че



БСП започва да губи доверието дори на своите избиратели



Напоследък Станишев използва всеки повод, за да предупреди хората на Първанов да не работят за коалиция с ГЕРБ. Говори обаче с недомлъвки, без имена и с намеци за негативите от достлука с Доган. Но е добре соцлидерът да си спомни как самият той преди време уклончиво отговаряше на въпрос за евентуален съюз със сегашните управляващи.

"Нашите коалиционни партньори на първо място са гражданите на България", заяви Сергей Станишев през май. Хубаво щеше да е вярно. Засега изглежда, че цялата коалиционна политика на БСП е на командно дишане. Задава се и поредната формула на взаимодействие, също дирижирана от Първанов - българският ПАСОК. Дали ще се тръгне в тази посока ще видим, защото всичко за коалиционната политика на БСП ще се реши следващата година. Ще е ясен и човекът, който ще я определя. Така че до нови срещи на конгреса.