Би било логично първият бюджет на така трудно конструираната коалиция да отчита, поне в някаква степен, предизборните обещания на участващите партии - по-високи доходи (БСП) и по-ниски данъци (НДСВ). Правителствените финансисти не би следвало да игнорират и енергийния шок, който се стовари върху България, заедно с незапомнените наводнения.

Оказва се обаче, че не това са приоритетите, залегнали в промъкващите се в печата идеи за промени във фискалната политика. Изненадващо експертите на кабинета посочват като цели на фиска подготовката за влизане в еврозоната, изпълнението на закъснели ангажименти към Международния валутен фонд (корекция на данъчните оценки на недвижимите имоти) и дежурното напътствие на МВФ за реализиране на фискални излишъци с оглед намаляване на дефицита по текущата сметка.

Конкретните промени в данъчната сфера, които се дискутират публично, се свеждат до намаляване на осигурителната тежест, прехвърляне на по-голяма част от осигуровките към осигуряващите се, увеличаване на акцизите върху алкохола и цигарите и вече споменатото увеличение на данъчните оценки. Тези промени, както и повишаването на цените, по оценки на Института за пазарна икономика ще доведат до леко увеличаване на данъчното бреме. Представители на управляващата коалиция дори предлагат увеличаване на преразпределението на БВП от държавата до 42%, вместо прокламираните както от БСП, така и от НДСВ 40%.

Ускореното повишаване на акцизите не беше приоритет в нито една предизборна програма.



Появата на тази идея в условията на ценови шок е наистина абсурдна



Бюджетите на домакинствата, които практически няма как да се справят дори с поскъпването на парното, ще поемат допълнителни ценови и данъчни шокове.

Данъчните реакции на нашето правителство радикално се различават от тези на останалите европейски кабинети - както леви, така и десни, които се опитват да смекчат ценовия шок, породен от поскъпването на нефта. Това се постига с намаляване на акцизите или ДДС, както и с директни компенсации на всички слоеве на населението на тези негативни шокове, които не могат да бъдат избегнати.

Посоката на реакция на българското правителство е обратната - непротиводействие на шока и евентуална компенсация на част от населението чрез доходите.

Това е погрешна стратегия, особено за страна в паричен съвет.



Подходът е проинфлационен



и при фиксиран валутен курс ще постави в затруднено положение българските производители и ще доведе до още по-голямо влошаване на дефицита по текущата сметка.

Премахването на ДДС от парното например би елиминирало практически изцяло нарастването на цените в този сектор. България би могла да помисли за намаляване на ДДС и върху други енергийни продукти. Това би забавило инфлацията и ще е друга форма за реализация на предизборните обещания на БСП за по-високи доходи. Подобно решение би позволило и на НДСВ да изпълни обещанието си за намаляване на данъците.Тази мярка няма да е по-тежка за бюджета от сериозното повишаване на заплатите и пенсиите, което е необходимо при висока инфлация.

Правителството би могло да подпомогне смекчаването на енергийния шок и индиректно, като се опита да



ограничи действията на монополистите и в частност на "Булгаргаз",



който при това е държавно предприятие.

Правителството следва да помисли и за дългосрочни мерки за намаляване на енергийната зависимост на страната. Необходима е програма, подкрепена с държавни инвестиции, за подобряване на енергийната ефективност в производството и бита. Световната енергийна криза е подходящ фон България да поиска от Европейската комисия отлагане на затварянето на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй.

Всичко това изисква правилна ориентация в текущата световна икономическа конюнктура, познаване на структурните особености на българската икономика, отчитане на фундаменталните интереси на основните групи в българското общество и, далеч не на последно място, стриктно съобразяване с императивите на паричния съвет.

За съжаление обаче, съдейки по откъслечната информация наблюдаваме нещо друго - липса на консистентност и координация в реакцията на правителството.



*Авторът е доктор по икономика, председател на Научния съвет на Института за икономика и международни отношения.