Визитка

Ангел Найденов е говорител на БСП и член на Изпълнителното бюро на партията, депутат в четири народни събрания. Роден е през 1958 г. в Кърджали. По професия е инженер-навигатор. О. р. капитан трети ранг. Бивш кмет на община Димитровград, бивш областен управител на Хасковска област. Председател е на парламентарната комисия по отбрана.



- Г-н Найденов, започнаха преговорите за разполагане на американски бази на територията на страната ни. Каква е правната основа, на която ще стъпи парламентът, за да разреши пребиваването им у нас? Проектозаконът, който касае настаняването на чужди войски в страната ни, определя численост до 500 души. Този закон отнася ли се до базите?

- Има известна връзка, но са внесени два проектозакона и те са вследствие от членството ни в НАТО и необходимостта да бъдат намерени законовите решения във връзка с тълкувателните решения на Конституционния съд, свързани с изпращането и ползването на наши войски и с преминаването и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди войски. Ясни са резултатите от тези решения и трябваше да се намери законовата рамка, която да не противоречи на конституцията. Двата законопроекта дават по-гъвкава и по-оперативна форма на вземане на решение тогава, когато целта не е свързана с военнополитически характер или имаме изпълнение на съюзнически или други задължения, произтичащи от ратифицирани от Народното събрание международни договори. Предвижда се промяна на правния режим, който вече ще позволява вземане на решения и от Министерски съвет, и от министъра на отбраната тогава, когато става въпрос за мисии, които не са от военнополитически характер - участие в учения, обучения, състезания, представителни функции и др. Досега те бяха в прерогативите на парламента.

- След като преговорите за американските бази приключат и се внесе предложение в парламента, на каква нормативна база ще се гласува такова решение?

- Нека първо да уточним, че не става въпрос за военни бази в класическия смисъл на думата. Става дума за разполагане на военни обекти.



Разликата е съществена. В този случай се предвижда сключването на двустранни споразумения, които да уреждат начина, по който се предоставя съответният военен обект, както и начинът и регламентирането на статута на преминаване, пребиваване, наказателната отговорност, формалностите, митническия режим... Говорим за нормативно уреждане на двата въпроса.

- Наясно ли сме за какъв наем на базите може да преговаряме, тъй като до момента ние нямаме опит в тази област?

- Намеренията са свързани със сключване на поне две споразумения. Едното е споразумение за сътрудничество в областта на отбраната между България и САЩ, а другото е споразумение относно статута на войските на наша територия. По отношение на второто споразумение имаме основата и това е споразумението за статута по отношение на страните-членки на НАТО. Тук става дума за допълнение или договаряне на условия, които конкретно да засягат отношенията между България и САЩ. Аз мисля, че трябва да се придържаме към споразумението, което има между страните-членки на НАТО. Какви други допълнения ще бъдат направени е именно въпрос на предстоящите разговори. Според мен трябва да уточним някои неща, които се появяват като дискусионни.

Първото е по така наречената оперативна свобода - хипотезите на използването на американските военни обекти на наша територия. Да се очертае рамката на легитимност в случаите, в които могат да бъдат използвани тези обекти. Ние не трябва да излизаме от рамките на решенията на ООН, на НАТО или на съвместни операции. Би следвало да се уточни и възможността за контрол от българска страна. Трябва да бъдат постигнати и договорености по статута на войските. Ние не можем да влезем в противоречие с вече известните ограничения, които България има като страна, която кандидатства за член на Европейския съюз - например по отношение на митническия режим, на освобождаването от такси и облагането на стоки. Съответно не може да излезем и от рамките от договореностите като член на НАТО. Разбира се, че стои и въпросът по наказателната отговорност. Тук България не може да се отклонява от общата позиция на ЕС по отношение на Международния наказателен съд. Много е важно да се подчертае, че тези военни обекти няма да бъдат насочени срещу трети страни. Те не трябва да бъдат възприемани като заплаха, а като възможност за по-бързо реагиране на определени предизвикателства или опасности. Другата област за договаряне са всички въпроси, които са свързани с финансовите, икономическите и търговските отношения. Тук влизат и съответните наеми, такси или участие в изграждане на съответната инфраструктура във и около самите обекти. Една от опциите е за съвместни военни обекти, които едновременно да се ползват и от САЩ, и от нас, и от трети страни, които членуват в НАТО.

- Вие как гледате на предложението от страна на коалиционните ни партньори в Ирак да останем до изборите там, които са на 15 декември? Това ще наруши решението на парламента да се изтеглим до 31 декември, тъй като технически това може да стане най-малко за 2 месеца.

- Досега няма представено такова предложение в комисията по отбрана. Аз не бих искал да коментирам въпроса дали и в каква степен те са били обект на разглеждане на военнотехническо ниво. Мога да кажа, че има няколко предпоставки, в рамките на които следва да разглеждаме българското участие. Първо срокът за изпълнение на мандата за участието ни в сегашния му вид се регламентира от решение на парламента от 12 май 2005 г. При всичките си несъвършенства той определя 31 декември 2005 г. като крайна дата за изпълнение на мандата. Ние в това решение не поставяме въпроси за дезангажиране на България от процесите на следвоенно развитие на Ирак или за излизане на страната ни от коалицията. Това означава, че предстои да бъдат уточнени други форми за участие на България в следвоенното развитие на Ирак. Появява се проблемът с изтичането на срока за ротацията и решението на парламента. Ние си даваме сметка, че точно в този период от време има две важни събития в Ирак - провеждането на референдума за конституция и провеждането на избори. Трябва да бъде намерено решението с приключването на мисията и изтеглянето на нашия контингент по начин, който да не създава вакуум в сигурността в този период на важни политически събития в Ирак. Аз изключвам опцията за изпращането на нов български контингент. Това по никакъв начин не се включва в решението на Народното събрание и в предизборните политически ангажименти на БСП.

- Изключвате ли вариант този контингент, който в момента е там, да остане няколко месеца повече? 60% от личния му състав са дали уверение пред ГЩ, че нямат против да останат още известно време в Дивания.

- В периода от 31 октомври до 31 декември изпълнението на задачите на българския батальон може да стане единствено с изричното съгласие на военнослужещите.

Тълкуването на юристите е, че активното изпълнение на задачите и отговорностите е до края на 31 декември 2005 г. В този смисъл не се влиза в противоречие с възможността за изпълняването на тези функции до края на годината.

- Може ли да се тълкува, че самото изтегляне не влиза в тези отговорности и че самото то може да започне след Нова година?

- Формално да. Такова е тълкуването на юристите. Но аз мисля, че в рамките на декември трябва да се реализира изтеглянето на батальона. Т.е. ако приемем, че контингентът ни ще изпълнява конкретни задачи и функции и след 31 октомври, то през декември може да започне изтегляне в срокове, които предполага самата операция и които не противоречат на решението на Народното събрание и на поетите от нас политически ангажименти.

- Според вас по този начин няма да се наруши решението на Народното събрание?

- Не мисля, че се влиза в противоречие с решението на предишното Народното събрание. Струва ми се, че не се налага и взимането на ново решение по този повод от парламента. Ново решение би следвало да има при съответно уточняване за новите форми на участие на България във възстановяването на Ирак. Най-общо казано, тези форми могат да бъдат в участието на възстановяването на сектори от иракската икономика, на гражданската и техническата инфраструктура, създаване и функциониране на структури на новата иракска държава, участие в учебно-тренировъчна дейност на иракската армия и полицейските сили или участие в хуманитарно-охранителни дейности. Това са неща, които трябва да бъдат уточнени в разговори с партньорите и разбира се, с американската страна. Трябва да има и съответната военна и военнотехническа експертиза, която засяга ангажимента на военнослужещите. За всичко това подчертавам, че трябва да има отново решение на НС.