Варненски лекар е задържан с белязани банкноти, след като поискал подкуп от родилка, за да извърши секцио. Парите са били открити в бюрото му. Лекарят бил дежурен, когато бременната жена влязла по спешност в болницата. Той веднага поискал 400 лв. от съпруга й и казал, че няма да я оперира, докато не му ги даде. Мъжът обаче ги нямал и така лекарят се съгласил сумата да му се даде при изваждане на конците от операцията в частния му кабинет.

Пловдивски лекар е заловен в момент на получаването на подкуп от 450 лв. Той поискал парите от своя пациентка на хемодиализа, за да извърши медицинска услуга и да й даде постоянен катетър.

Столичен анестезиолог е задържан в момент на получаване на подкуп от 60 лв. Той ги поискал от пациент, за да му продаде упойка, необходима за операция на дете.

Тези съобщения от скорошни полицейски и медийни хроники вече няма да са възможни. Защото



лекарите няма да отговарят



изобщо по текстовете от Наказателния кодекс, по които се наказват вземащите подкупи.

Това стана факт, след като 19 върховни съдии от Наказателната колегия на Върховния съд приеха тълкувателно решение по искане на главния прокурор. Те приеха, че лекарите не са длъжностни лица по смисъла на НК. А само длъжностни лица могат да отговарят за получаването на подкуп. Други 3-ма върховни съдии останаха на особено мнение - противоположно на това на колегите си.

Всичко тръгна от искане на главния прокурор Борис Велчев, изпратено до върховните съдии. В него шефът на държавното обвинение обяснява, че когато става дума за основния състав за подкуп в НК, съществува силно противоречива съдебна практика. В искането са дадени примери на противоречива практика, включително и от състави на последната, трета инстанция - Върховния касационен съд.

Част от съдилищата в страната приемат, че след като медицинското заведение, в което работи лекарят, е регистрирано като търговско дружество, то дейността на лекаря по искане и получаване на дар при упражняване на лекарската му професия не може да се подведе по престъпния състав на чл. 301 от НК, пише Велчев. Тези съдилища застъпват тезата, че осъществяването на лекарските функции по оказване на квалифицирана медицинска помощ не е свързано с функционирането на държавната власт, държавната администрация, обществена организация, нито е свързано с упражняване на публични функции.



Друга част от съдилищата обаче приемат, че



основната трудова дейност на лекарите е по лечение на болните и системно наблюдение на тяхното здраве. Изхождайки от длъжностните характеристики на професията лекар, които определят професионалното поведение и извършваните от него действия, тези съдилища приемат, че лекарят е длъжностно лице. Те обосновават този извод с обстоятелството, че същият изпълнява ръководна работа в юридическо лице и че няма значение дори видът на лечебното заведението, в което работи - дали е частно, държавно, общинско.

Според главния прокурор това различно тълкуване и прилагане на закона на съдилищата води до проблеми. От една страна, има нееднакво третиране, а от друга - води и до неправилно приложение на закона.

Затова и той поиска върховните съдии да уеднаквят съдебната практика. А техните тълкувателни решения стават задължителни за всички съдилища. И именно те приеха, че



лекарите не са длъжностни лица



по смисъла на НК и затова не трябва да бъдат съдени по текстовете за подкуп.

Един от техните основни аргументи са, че законът е определил статута на редовия лекар като част от персонала на лечебното заведение, който се занимава единствено с непосредствена лечебна дейност. Затова и той не бил длъжностно лице. Според мнозинството от наказателни върховни съдии извършваната работа от лекаря не би могла да бъде квалифицирана и като ръководна - по "своята същност тя не съдържала характеристиките на стопанско-разпоредителна, организационно-ръководна, или организационно-възпитателна дейност". Освен това отношенията лекар-пациент не били изградени на базата на власт и подчинение.

Съдиите обсъждат и тезата, че при работата си в екип лекарят, например, упражнява ръководни функции по отношение на медицинската сестра и силно я разкритикуват. Дори на места я наричат абсурдна. Аргументите са, че лекарят не винаги работел със сестра и че никъде това не било задължително разписано. Интересно е какво ще е становището, когато бъде приета поправката, предлагана в момента, която задължава лекарят да има винаги сестра.

Съдиите обаче смятат, че ако се приеме, че



лекарят ръководи сестрата,



то трябвало тогава да се приеме, че и сестрата ръководи санитарите и останалия помощен персонал.

В тълкувателното решение се приема също, че оказването на медицинска помощ не може да бъде оценено и като дейност, свързана с изпълнение на публични функции, каквито осъществяват например нотариусите и частните съдебни изпълнители.

Допуска се, че лекарите, които са например директор на болница, управител, началник на клиника, са длъжностни лица. Но само относно ръководенето на съответната структура - например като правят обществени поръчки, като закупуват консумативи и т.н. И те обаче в чисто лекарската си работа не са длъжностни лица, смятат върховните съдии.

Те припомнят, че "погледнато исторически, в своята тълкувателна практика Върховният съд последователно се е занимавал с длъжностното качество на различните категории лица, ангажирани с упражняването на множество професии: шофьори, сервитьори, овчари, продавачи и т.н.". И никога не е допускал по пътя на тълкуването да разширява кръга на длъжностните лица. Затова и те приемат, че и лекарите не са такива.

И че ако те приемели пари или някакъв друг дар, който не им се следва, можели да бъдат съдени по чл. 225 б, известен още като стопански подкуп. Но тук наказанието е до 2 години затвор, а ако парите са много, то тогава стига до 3. А пък глобата е до 300 лв.



Наказанието за подкуп



обаче и в най-леката си форма е до 6 години и глоба до 5000 лв. Нещо, което автоматично означава по-добра превенция, възможност за използване на специални разузнавателни средства за доказване, защото се смята за тежко престъпление. А при чл. 225 б това е невъзможно.

Твърди се, че може да се използва текстът на чл. 225 в, който предвижда до 5 години затвор за вземане на дар от лице, изпълняващо работа за юридическо лице или едноличен търговец. Тук обаче се има предвид търговска дейност, а едва ли някой ще се наеме да каже, че при лечението става дума за точно такава дейност.

И така: на практика лекарите, които през всички последни години оглавяваха и оглавяват класациите за подкупност във възприятията на хората (заедно с митничари, полицаи, магистрати и политици), са "спасени" от далеч по-аргументирано наказание.

Всъщност 3-ма съдии, сред които и зам.-шефът на ВКС Гроздан Илиев, са написали особено мнение, според което лекарите винаги са били длъжностни лица.

Според тях



здравната политика се реализира чрез дейността на лекарите,



извършвана в съответните лечебни заведения. За да подчертае и изведе на преден план публичното начало в медицинското обслужване и неговото водещо направление в лечебната дейност, законодателят е въвел дори задължително изискване за членство в Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз.

Членството в посочените съсловни организации, освен че е задължително условие за практикуване на лекарската професия и условие за правоспособност, предопределя и публичния характер на изпълняваната дейност според тримата съдии. Те припомнят, че в тълкувателната си дейност Върховният съд винаги е отграничавал лекарите като длъжностни лица от останалия медицински персонал. "Такова разграничение се наблюдава и в Закона за здравето, където нееднократно е използван терминът "длъжностно лице" - чл. 220, ал. 1 и ал. 3, чл. 224, чл. 225, ал. 2, чл. 228 б, чл. 228 в, уреждайки различни направления в медицинската дейност на лекаря", посочват в особеното си мнение магистратите. Значи самият закон борави с понятието длъжностно лице, но лекарите не са такива? Така или иначе, тези върховни съдии остават малцинство.

Няма спор, че тълкувателното решение е странно и наистина може да създаде повече проблеми, отколкото да ги разреши. Защото това, че не се признава на лекарите качество на длъжностни лица, може на практика да ги спаси от по-тежки наказания за грешки, завършили със смърт или телесни повреди. Може да обърка и практиката по отношение на случаите, в които лекарите издават болнични листи или написват епикризи.

Сега важният въпрос е защо години наред МВР, прокуратурата и съда приемаха лекарите за длъжностни лица, пускаха официални съобщения, пишеха обвинителни актове и издаваха присъди за подкупи. И сега изведнъж стана точно обратното. И това ли се оказа най-важното и най-противоречивото в съдебната практика?.