|
| Стефан Софиянски и Евгений Бакърджиев създадоха ССД и БДС "Радикали", но не успяха да убедят хората да ги представляват в парламента. |
неудовлетворени лични и бизнес амбиции
Според Софийския градски съд в момента у нас действат 177 партии. Числото е фрапиращо, но е направо скромно в сравнение с доскорошната им бройка от 370. Нормализирането обаче въпреки всички усилия върви бавно и мъчително. Намаляването преди 2-3 години се дължи на законови поправки. Според тях формациите се заличават от регистъра в съда, ако пет поредни години не са участвали на местни, президентски и парламентарни избори. По-късно бяха добавени и още две условия - ако две години не са подали отчети за финансите си пред Сметната палата или ако върховният им орган не заседава редовно по устав. И така се насади впечатлението, че съкращаването на бройката ще се случи автоматично и лесно. Но на практика заличаването става само по искане на прокурор, който пък трябва да прегледа стотици документи. След това съдът също трябва да ги проучи, а преди да се произнесе, трябва да се свърже все пак и с учредителите. Почти винаги решението се обжалва и така времето за закриването на една партия се проточва.
Това обаче не е извинение законът да не се изпълнява. Ако разпоредбите бяха спазени надлежно, сега партиите трябваше да са поне наполовина. Това става ясно от съпоставка на броя на формациите, които са се регистрирали за участие в споменатите видове избори от 2005 г. до сега. Най-много са били те на местния вот през 2007 г. - 88. За миналата година обаче са заличени едва 3 партии. Тези данни са от съда, а от прокуратурата още нямат статистика за колко са подали искове. Между другото се оказа голяма тайна кои са тези три партии -
и съдът, и прокуратурата отказаха да ги назоват
Новорегистрираните пък са 8.
Всъщност дори още 2010-а е краят на петгодишен период, в който би трябвало съкращаването да е факт. И макар да не е ясно кой точно не си е свършил работата, явно закриването на 235 партии за последните 22 години (по данни на СГС) не е достатъчно.
Няколко са пътищата, по които се достигнаха тези цифри в българската партийна система. Един от тях са именно разводите в големите традиционни партии, най-често заради несъгласие с ръководството или неудовлетворени амбиции. Интересното е, че всички се развиха по един и същ сценарий - знакови за времето си фигури обясняваха първо, че напускат заради идеологически различия, уверяваха, че няма да правят партия, след това се оказваше, че хората много ги помолили да ги представляват, а те, тъй като са национално отговорни пред последователите си, се съобразили. По този сценарий на първо четене може да се споменат Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски и още неколцина, които пооскубаха перата на партията майка СДС. Подобна бе съдбата и на ранната БСП, от която се излюпиха няколко социалдемократически партии.
Други родни политици пък предпочетоха да осъвременят профила си. Да вземем синия земеделец Яне Янев, който в един период се превърна в знаменосец на реда и законността в страната, а
земеделието остави за хоби
Демокрацията роди и т.нар. бизнес партии, които успяха да съберат под знамената си хора с общи цели - създадоха си организации, които да представлява интересите предимно на местно ниво. Вотът за кметска власт показа, че има място и за тях под небето.
Голяма част от безобразно разроените политически формации от само себе си отлетяха към небитието през всичките тези 22 години. Те показаха, че имунитетът им за оцеляване е слаб и никой не вярва в посланията им. Дори най-върлите им поддръжници от семейния кръг. Но принципът за естествения подбор не е основателна причина да не се спазва законът. Иначе и на следващите избори ще се сблъскаме с феномена 10 гласа за национално представителство, които не интересуват никого.
