Година след година става все по-ясно, че преходът към модерна енергетика май няма да се случи. Политиците се оплитат в идеологеми, водят емоционални битки с енергийните компании или лансират грандомански проекти, които са скъпи и неефективни. Енергийните фирми недоволстват, че държавата непрекъснато се намесва на пазара - като деформира цените, като блокира конкуренцията, като харчи милиони за екстравагантни проекти, като често променя и въвежда все нови и нови регулации, като не им разрешава да направят нужните инвестиции, а после стоварва върху тях цялата вина за авариите. Гражданите и предприятията се бунтуват срещу лошото качество на предлаганата услуга и срещу необосновано високите според тях сметки. В резултат



България продължава да е лидер в класациите по прахосване на енергия в Европа



И то точно когато основен приоритет на ЕС е енергийната ефективност и са заделени милиарди за инвестиции.

Очевидно е, че съществуващото положение трябва да бъде променено, има и възможности за това. Но също толкова очевидно е, че управляващите у нас нямат желание или воля да предприемат нещо. Те продължават да се занимават със скъпи и неефективни начинания. През 2008 г., само за година, правителството на Сергей Станишев започна няколко големи енергийни проекта, по които бъдещите държавни плащания са за повече от 6 млрд. евро. Правителството на ГЕРБ обеща да преразгледа някои от финансовите схеми, но в крайна сметка просто довърши част от проектите, а за други продължава да умува. И в двата случая държавата - през бюджета или през нейните фирми - продължава да харчи пари: за консултанти, за оценки, предварителни и допълнителни проучвания, за ненужни доставки, за подготовката на площадката в Белене до състояние "гьол".

В резултат България може



да се "гордее" с най-скъпия енергиен проект в света



- инвестицията в "Цанков камък". Хидровъзелът с мощност 80 мегавата ще надхвърли 520 млн. евро, а един мегават излиза 6.5 млн. Това е над седем пъти повече от цената за мегават при централа, която работи с природен газ например. За сравнение изграждането на парогазов модул с мощност 880 МВт в ТЕЦ "Варна" ще струва 770 млн. евро. В класацията на екзотичните проекти следват фотоволтаичните паркове - по 823 лв./МВтч без ДДС, което е десет пъти по-скъпо от средната цена на НЕК. АЕЦ "Белене" засега влиза в класацията само с предварителните си разходи, защото още няма съгласие между експертите и управляващите колко ще струва централата - цената за мощността от 2000 мегавата варира от 6.5 до над 11 млрд. евро.

Въпросът е как се стигна дотук. Част от причините трябва да се търсят в недостатъците на системата за държавно планиране и регулиране на енергетиката: липса на отчетност и отговорност вътре в бюрократичната й система, липса на прозрачност и обществен контрол върху система като цяло. Острата нужда от нов, ефективен модел за вземане на решения по проектите и цялостната стратегия вече е обществено призната, но и той ще бъде недостатъчен, ако не бъде разбрана ползата от по-голяма конкуренция. Това означава либерализиране на енергийните пазари, активна роля на потребителите и децентрализиране на производството на енергия. В нормалните европейски страни има достатъчно примери какво би станало, ако само малка част от обществените средства бъдат инвестирани в енергетиката не по бюрократичния, а по децентрализиран и пазарен начин. Технически това означава при крайните потребители (квартали, сгради, отделни селища или производствени предприятия) да се изградят множество малки когенерации с гориво природен газ. Наричат ги също микро- и мини-ТЕЦ, но всъщност това са инсталации за високоефективно, комбинирано производство на енергия от природен газ - на ток, топлина, студ, пара.

Средната инвестиция за една когенерация от такъв порядък е около 250 хиляди евро.



Ефективността нараства



с увеличаването на инсталираната мощност. Фирмите и организациите, които използват природен газ у нас, са над 4500, а около 1000 от тях използват електроенергия около 500 КВт и повече. Ако цялата група потребители инвестира 250 млн. евро в такива мощности, ползите ще са значителни - икономиите за потребителите ще са 80-90 милиона евро годишно, с 1.5% ще се намалят емисиите вредни газове във въздуха, а енергийната ефективност на страната ще се повиши с 3%. За постигането на подобен ефект по какъвто и да било друг начин ще са необходими неколкократно по-големи инвестиции.

В този смисъл газоснабдяването може да ускори икономическия растеж и да повиши качеството на живот, но потенциалът му няма как да се разгърне без масов и свободен достъп до природния газ. А такъв няма - признават го не само енергетиците, но дори политиците. Електрификацията на страната ни е отчетена като приключила (обхванати над 95% от населението) още на "историческия конгрес на победилия социализъм" през 1971 г. Четири десетилетия по-късно проектът за енергийна стратегия на България констатира, че "България сериозно изостава в развитието на газоразпределителните мрежи и в битовата газификация не само спрямо страните от ЕС, но и спрямо страни от региона на ЮИЕ. В страната са газифицирани под 1% от домакинствата, докато за ЕС този процент е над 50%. Към момента реално разпределение (доставка) на природен газ се извършва на територията на около 15% от общините в България, докато за ЕС този процент е над 80%... За преодоляване на това изоставане е необходимо да бъде осигурено съфинансиране от публични фондове за изграждането на разклонения от националната газоразпределителна мрежа до регионите с неразвито газоснабдяване."



Картината е променена незначително



през изминалите две години. Засега единствено газоразпределителните дружества в състава на "Овергаз Инк.", както и "Севлиевогаз" изпълняват плановете си за развитие на разпределителните мрежи на териториите на лицензиите им. Не е изградено нито едно "разклонение" от националната газопреносна мрежа независимо от изключителните права и задължения за това на собственика й - държавната "Булгартрансгаз". Последното отклонение, изградено от него, е това за Русе, въведено в експлоатация през 1989-1990 г.

Драстичната диспропорция между газоснабдяването и електроснабдяването вероятно е най-тежкият структурен дефект на енергетиката ни. Визията на авторите на държавните програмни документи по този фундаментален проблем обаче се е ограничила само до цитирания абзац. Няма нито дума за онова, което е истински важното за българина - ще има ли най-сетне енергиен избор, възможност да произвежда по-евтино и "просто" да живее по-добре.

Безусловно газоснабдяването на населените места и домакинствата е по-важната част от проблема с достъпа до природния газ. Но за да се използва финансовата помощ от ЕС, трябва да се признае нуждата от специални мерки за газоснабдяване на производствени комплекси в селските райони. Те имат нужда от подкрепа, защото индустриалният капитал е значително по-мощен и с по-големи възможности да решава проблемите си. Възможно е предприятията и производствените комплекси в селата да получат целева подкрепа от европейските фондове за изграждането на техническата и най-вече на газовата инфраструктура. Въпросът е дали това може да стане без финансирането на техническата инфраструктура да бъде обособено като подпрограма на ОП "Регионално развитие". По-вероятно не.