Става все по-ясно, че Европа няма да излезе скоро от кризата. Дълговите проблеми на Гърция, Ирландия, Португалия, Италия и Испания са на път да повлекат и други държави надолу или най-малко да забавят сериозно темпа на възстановяване в ЕС. В тази обстановка става все по-важно кой ще привлече повече чуждестранни инвестиции. През 2011 г. положението у нас бе много по-лошо от 2010 г. Не се очертава сериозна промяна и през новата година. Не само че няма ръст на чуждестранните инвестиции, но има сериозно изтичане в обратна посока. Това се обяснява с факта, че местните клонове на чуждестранни компании си връщат заемите на фирмите майки, но липсата на нови инвестиции в страната с най-ниски преки данъци в ЕС е повод за сериозен размисъл.



Ниските данъци са добра предпоставка, но



в математиката има едно правило за необходимото, но не достатъчно условие. 10% данъчна ставка засега привлича основно гръцки и румънски фирми, защото негативите в техните държави са като в България. Но в повечето случаи това не са реални инвестиции, а просто данъчна регистрация, която докарва приходи за бюджета, но не води до реална заетост. Една от причините, разбира се, е и липсата на реклама на ниския данък, но далече не основната. Добрите мобилни комуникации и интернет покритие може би докараха такъв инвеститор като HP в България, което от своя страна е знаково за целия бранш, но за съжаление това е само едно приятно изключение.

Ниският данък няма никакво значение, ако данъчната администрация създава пречки чрез измисляне на собствени правила, как се доказват сделките и изисква документи, с които инвеститорите не са свикнали в други страни от ЕС. Една от причините за това е и грешната система за ДМС (допълнително материално стимулиране), която кара инспекторите да търсят нарушения и там където ги няма. При това данъчната администрация далеч не е единствената, която се опитва да си докара допълнителни доходи на гърба на бизнеса. Натрупването на най-различни служби, които проверяват един и същ бизнес и могат за едно и също нарушение да налагат отделни санкции, са в състояние да откажат всекиго да прави бизнес в България. Стъпка в правилната посока е промяна на начина на заплащане, която се стреми да въведе министър Дянков, но трябват и санкции за служителите, които издават необосновани наказателни актове, които след това "падат" при административно или съдебно обжалване.

Ето защо е време за допълнителни реформи в данъчната сфера. Какво трябва да се направи? Отговорът на този въпрос се съдържа в голяма степен в искания на бизнес организации и много от камарите на чуждестранния бизнес в България. Бизнесът е обезпокоен от влошаващата се в последните години данъчна среда, което се изразява в непоследователност при прилагане на законодателството от страна на НАП, все по-нарастващи изисквания към документиране на сделките и начините за извършване на ревизии, решаване на спорове и налагане на санкции. В това писмо има пет точки, които показват в каква посока са необходимите стъпки:

Първо, крайно време е да се въведе процедура, която да позволява на данъкоплатците да получават от НАП обвързващи отговори. Това означава, че когато има някаква неяснота в законодателството и фирмата зададе въпрос към данъчната администрация, задължително да получи отговор, който да й позволи да спази закона и да не се притеснява при последваща ревизия. Предвидимостта на данъчната среда е много важна за всеки инвеститор - и местен, и чужд. Необходимо е също така да се въведе процедура за доброволно оповестяване на пропуски и грешки. Сега няма значение дали една фирма сама си е открила грешката, или НАП я е установила при ревизия. Санкциите са едни и същи. Основният проблем са не лихвите, а глобите, които трябва да отпаднат, ако сам си откриеш и декларираш пропуска.

Наложителна е и промяна на санкционния режим за данъчни нарушения. Сега в много случаи глобите, които се налагат, са несъразмерни на нарушението. Липсата на пропорционалност между прегрешението и наказанието води до нарушаване на основните принципи на общностното право.

Време е да се установи равнопоставеност при сроковете за обжалване, защото в момента те са нелогично и несправедливо различни. Сега данъкоплатците имат срок от 14 дни, а данъчната администрация разполага с неколкократно повече време.

Необходимо е да бъде въведен минимален срок - гратисен период, между публикуване на промени в данъчните закони и тяхното влизане в сила. И данъкоплатците, и служителите на НАП се нуждаят от време, за да вникнат в естеството на промените, за да могат да ги прилагат правилно.

Към искането за равнопоставеност трябва да се въведе допълнение, че данъкоплатците не могат да имат по-кратки срокове за подаване на информация, отколкото има администрацията за отговор. Сега има случаи, когато данъкоплатците имат само един ден да декларират обстоятелства (изплащане на осигуровки, подаване на информация за болнични и т.н.), а най-краткият срок за администрацията е седем дни.

Друг основен проблем, заради който бизнесът настоява за промени, е начинът за допълнително стимулиране на служителите на НАП. Сега те получават процент от сумите, които са начислили на данъкоплатците при извършване на ревизии.



Сбърканата бонусна система притъпява стимулите на чиновниците



в приходната администрация да ухажват бизнеса - да дават обвързващи становища - ясни и навреме, да намаляват глобите и т.н. Много често дори когато Министерството на финансите има желание да промени статуквото, ръководството на НАП използва една сакрална фраза, за да спре всякакви реформи, която винаги започва по един и същ начин: "Можем да направим тези промени, но не можем да гарантираме постъпленията от данъците". Това в повечето случаи е достатъчно да охлади желанието за реформи.

Сбърканата система за допълнително стимулиране се подхранва и от липсата на всякакви персонални санкции, за служителите на НАП, когато издават актове, които след това биват отменяни при административно или съдебно обжалване. Трябва да се разпише стройна система от санкции за такива чиновници, като се започне с вписване в досието, мине се през персонални финансови санкции и се стигне до уволнение без право да се работи повече на бюджетна заплата.

Повечето от промените, които иска бизнесът, съществуват в много от държавите - членки на ЕС. МФ засега не реагира на предложенията - ту заради кризата, ту заради изборите, ту защото НАП се притеснява за събираемостта на данъците. Чуждестранните инвеститори обаче нямат да чакат вечно стоплянето на данъчния климат в България. Даже тези, които са вече тук, лесно могат да се превърнат в бивши инвеститори, когато всички държави се борят със зъби и нокти за всяко евро. Много от нашите конкуренти са готови да направят промените, за които ние предпочитаме да си правим оглушки. Важно е да не стигнем до старата поговорка: "Когато колата се обърне, пътища много." Пък били те и магистрали.



----

*Авторът е счетоводител и финансов консултант. Още коментари от него - на http://blog.andiel.com