По време на един прекрасен следобед Крис Кайл не чака дълго, докато елиминира поредната си жертва. Той е намерил идеалното скривалище - една празна четиристайна квартира в празна сграда, която не е прекалено висока, с добър изглед и още по-добро прикритие. Мечтата на всеки снайперист по време на война. Кайл лежи по корем на импровизираното си ложе, което всъщност е преобърнат детски креват, извадена врата и дюшек. Чрез оптическия прицел на снайперистката си пушка той сканира улиците в иракския град Фалуджа. При първото подозрително движение на някой човек веднага натиска спусъка. Преди да се стъмни, вече е убил трима души. Крийс Кайл има много имена. "Той е легенда", единодушни са неговите братя по оръжие от специалните части на американските военноморски сили - тюлените (същите, които убиха м.г. лидера на терористите от "Ал Кайда" Осама бин Ладен в Пакистан). Кайл е известен също така като Дявола от Фалуджа, както го кръстили неговите врагове в разрушения след редица бунтове иракски град. Той обаче определя себе си по-скоро като "каубой", може би защото е родом от щата Тексас. Пентагонът официално е потвърдил, че тюленът е застрелял "над 160 души" по време на своите бойни мисии. По този начин той засега е "най-смъртоносният снайперист" в историята на въоръжените сили на САЩ. Именно затова е решил да опише своите спомени в книгата си "Американският снайперист", която излезе в Америка в началото на този месец. С помощта на 400 страници той описва своите преживявания и разкрива душата на един специално трениран от правителството убиец. Освен интересния речник, използван от американските войници в Ирак, и патриотичните му възгледи става дума за една рядка творба, която подробно описва модерното водене на война от страна на САЩ.



Кървавата битка за Фалуджа



Сцената с опразненото жилище се разиграва в началото на ноември 2004 г., след като вече няколко седмици американските войници водят кървави улични сражения с иракски бунтовници за контрола над град Фалуджа, който се намира на 70 км от столицата Багдад. По време на зачистването на града морските пехотинци на САЩ са прикривани от снайперисти на тюлените, като Крис Кайл е един от тях. Бившият войник описва така секундите преди първото си попадение тогава: "Нямах търпение, докато сражението най-накрая започне. Исках мишена, исках да застрелям някого. Нямаше нужда да чакам дълго." В този момент той си припомня първата си мисия като снайперист през март 2003 г., когато отново прикрива група пехотинци по време на боевете в Насирия, близо до границата с Кувейт. Тогава една жена излязла от къщата си заедно с детето си и Кайл я следил няколко минути нервно чрез оптическия си мерник, докато тя пресичала улицата. Изведнъж обаче тя се втурнала към една група американски войници, при което извадила жълт предмет от дрехите си и замахнала с него. Още обаче преди да хвърли гранатата, китайско производство, един куршум от пушката на Кайл я пронизал, а втори я довършил. Своите чувства след първото си убийство той описва така в книгата си: "Мой дълг беше да я убия. Жената и без това щеше да бъде застреляна от войниците. Аз само се погрижих да не вземе със себе някой пехотинец на оня свят."

Бившият тюлен споделя в книгата си много подробности за своите спомени, които са свързани с това как още от малък бил запленен от оръжията, каубойския начин на живот в Тексас, военното му обучение, изборът му за снайперист и възложените му мисии. Това е едно много лично откровение в иначе затворения свят на спецчастите в САЩ. В противовес на това много често съавторите на творбата Скот Маккуин и Джим Дефеличе описват и сцени от личния живот на тексасеца. Съпругата на Кайл Тая също получава възможността да опиши чувствата си. Тя споделя за раждането на техния син, страха, който изпитва за живота на мъжа си, който може със седмици да не подава сигнал за себе си, докато е на мисия в чужбина. Малко след това отново следва брутална част от реалността на бойното поле, когато Кайл е подложен на дълги часове дебнене, придружени с физически и психически натиск. Почти без никакви емоции снайперистът разказва за многобройните си жертви, които взима на прицел по време на сраженията в разрушените от боеве градове Фалуджа и Рамади. И най-вече какво е чувството да убиваш своите жертви от дистанция. По време на една от тях Крис Кайл постига един невъзможен изстрел. Докато оглежда окървавените улици на Рамади, той забелязва бунтовник, който се е приготвил да стреля с гранатомет срещу позиции на американските войници. Без да се замисля, Кайл проверява бързо посоката на вятъра, настройва мерника си и стреля по мъжа... от почти 2 километра и го улучва (това вече се смята за най-далечното убийство от снайперист по време на войната в Ирак). В книгата си Кайл описва радостта си от попадението и това, че отново е спасил свои събратя по оръжие. По време на интервю за американската консервативна телевизия "Фокс" той така описва своите чувства: "Ти трябва да престанеш да смяташ своя враг за човек. Няма друг начин. Именно за това в своята книга наричам бунтовниците "Диваци". Ветеранът описва като цяло преживяванията си от Ирак така: "Канализация, пот и смърт".



Тъмната страна



Днес 37-годишният мъж има своя охранителна компания в Тексас, която между другото предлага и обучение за снайперисти, включително и за военни на САЩ. Крис Кайл обаче признава това, което казват и много американски ветерани: "Аз вече не съм същият човек." "Когато станеш част от спецчастите на тюлените, то ти приемаш, че преминаваш към "тъмната страна", което те води до крайния предел на човешкото съществуване. Войната неизбежно те променя. Днес обаче вече знам, че това не е най-важното", пиши в книгата си той. Оттук всеки би си задал въпроса дали наистина си струва да преминеш през такъв вид изпитания. Той признава, че съжалява за някои неща, но по друг начин, отколкото би очаквал човек. Кайл най-вече съжалява за изпуснатите възможности като тази, при която не е успял да помогне на свой боен другар, който загинал в Ирак. "Разкайвам се за моментите, в които съм се провалил да изпълня мисията си на защитник", пише бившият войник. Ами жертвите му? За тях той не съжалява, като нито за секунда не се е усъмнил в правилността на взетото решение да лиши някого от живота му. "Когото и да съм застрелял, то това е бил лош човек и го е заслужавал. Имах много добра причина за всеки свой изстрел", допълва той в книгата си. В света на Крис Кайл няма място за сиви тонове, той вижда всичко в черно и бяло - животът и смъртта. "За всичко друго няма място по време на война", категоричен е той. Затова не е изненада, че Кайл завършва книгата за кървавите си военни похождения с репликата: "Те всички заслужаваха да умрат". Така той на практика е играл ролята на съдия и палач едновременно.