Един от преките ефекти от разразилата се европейска дългова криза е увеличаването на колебанията на валутните пазари. Неизвестността около съдбата на еврозоната логично намалява доверието на хората и институционалните инвеститори в еврото като средство за съхраняване на стойност. В същото време се увеличава динамиката на промените и при други европейски валути като унгарския форинт или румънската лея, въпреки че Унгария и Румъния не са членки на еврозоната.

От тази гледна точка българите сякаш сме привилегировани, доколкото левът е обвързан с единната европейска валута, а българското правителство поне засега се въздържа от популистки действия и успява да поддържа курс на относително консервативна фискална политика с нисък бюджетен дефицит.

Пред много по-сложен избор, например, са изправени унгарските домакинства. От една страна, курсът на унгарския форинт спрямо еврото непрекъснато се променя, а от друга, правителството им е изправено пред фискална криза, която би могла да доведе до силна обезценка на местната валута и голяма вътрешна инфлация.

Въпреки че в България валутният риск е много по-малък поради наличието на паричен съвет и фиксиран валутен курс спрямо еврото, през последните няколко месеца предпочитанията на българските домакинства също леко се промениха. Забелязва се тенденцията на увеличаване на спестяванията на населението в левове. Официалната статистика на БНБ показва, че към края на 2011 г. левовите влогове, които представляват около 50% от всички депозити, растат с 19% годишно или над 2 пъти по-бързо от вложенията в евро.



Причините за това са няколко



На първо място, въпреки че курсът към еврото е фиксиран, все пак съществуват известни загуби за домакинствата при постоянно превалутиране, които биха били избегнати, ако доходът и спестяванията са в една и съща валута. Още повече че напоследък се появиха по-ликвидни депозитни продукти, които позволявят теглене на средства без загуба на натрупаната лихва и съответно насърчават домакинствата по-често да довнасят или да теглят пари от своите сметки. Основната причина за изпреварващия ръст на левовите влогове обаче е друга - по-високите лихви по влоговете в местна валута. В зависимост от срочността на депозита лихвите по левовите влогове са с около половин до един процентен пункт над доходността, която носят вложенията в евро.

Популярността на заемите в левове също нараства през последните няколко месеца. Въпреки че по време на рецесията делът на кредитите за покупка на жилище, деноминирани в евро, трайно се увеличаваше, през последните няколко месеца тази тенденция на практика спря. Една от причините за това е свиването на ножицата между лихвите по кредити в лева и евро, която се беше разширила значително по време на кризата. За последните 12 месеца заемите в левове са по-скъпи от тези в евро едва с половин процентен пункт.

Тези данни до голяма степен затвърждават впечатлението, че сега левът е "на мода" сред домакинствата, когато управляват личните си финанси.

Субективното отношение на домакинства и инвеститори към валутния риск обаче се променя доста бързо, за което допринасят и медиите. Точно преди 3 години се бяха появили опасения в пресата, че поради сериозните външни дисбаланси (т.е. голям дефицит по текущата сметка) левът е поставен под натиск и



има риск за стабилността на валутния борд



Тези до голяма степен безпочвени притеснения бяха изразени дори от предполагаеми специалисти по валутните кризи като Нуриел Рубини и почиваха най-вече на фундаменталното неразбиране на механизма на работа на валутния борд. Големият търговски дефицит на България по това време се дължеше най-вече на силния приток на чужди инвестиции, който финансираше вноса на инвестиционни и потребителски стоки. Със свиването на чуждите инвестиции след началото на кризата логично спадна и търговският дефицит. По този начин външните дисбаланси на практика се стопиха, което доведе до край на спекулациите за устойчивостта на валутния борд и надценения лев.

Дори в момента левът вероятно се счита за по-малко рискова валута от еврото от обикновения вложител - толкова, доколкото непрекъснато се тиражират мнения, че еврозоната ще се разпадне, а еврото ще изчезне като валута.

В Закона за БНБ, от своя страна, е записано, че левът е вързан към германската марка и впоследствие към нейния заместител - еврото, но не е предвиден обратен сценарий, т.е. какво би се случило, ако еврото престане да съществува. Вероятността този катастрофичен сценарий за Европейския съюз да се материализира обаче е малка. Дори някоя от изпадналите във фискална криза страни като Гърция да реши да върне старата си валута, това вероятно няма да срине еврозоната. Разпадане на валутния съюз може да има единствено ако някоя от страните, формиращи ядрото на еврозоната, като Франция или Германия, реши да изостави еврото под политическия натиск на местния електорат.

И европейското законодателство не предвижда такава развръзка, като засега единствената опция за излизане на страна членка от Еврозоната е паралелно напускане и на Европейския съюз. С други думи, евентуален крах на Еврозоната би означавал провал не само на европейската финансова система, но и отказ от идеята за съществуване на Европейски съюз в сегашния му вид. Въпреки че такъв



апокалиптичен сценарий е теоретично възможен, едва ли ще се реализира на практика



По-реалистичната заплаха за българите, която не може да се избегне в условията на валутен борд, е рискът от допълнителна обезценка на еврото спрямо долара и другите световни валути. Трайна обезценка на еврото де факто би довела до загуба на покупателна способност на българския лев и поскъпване на повечето суровини, в т.ч. горивата, както и на някои потребителски стоки като електрониката например. Ще поскъпне и вносът от Китай, доколкото юанът обикновено следва движението на щатския долар на валутните пазари.

В момента някои домакинства спестяват в други валути, различни от лев или евро. Към края на 2011 г. българите държат около 2.4 млрд. лева (или около 8% от своите банкови депозити) във влогове в долари и други чужди валути, различни от евро. Винаги обаче съществува риск, ако доходите са в една валута, а бъдещото потребление, за което се заделят пари, в друга. Освен това лихвите по влоговете в швейцарски франкове, британски паундове, щатски долари или японски йени традиционно са много по-ниски от лихвите по депозити в евро или лева.

В крайна сметка изборът на валута, в която да спестяваме или да теглим кредит, би трябвало да бъде индивидуален и съобразен с личните цели на всеки човек. Например, родителите, които спестяват за университетски такси на децата си в САЩ или Англия, вероятно спестяват в долари или паунди независимо от краткосрочните колебания на валутните пазари. А хората, които не възнамеряват да правят големи покупки в чужда валута, напълно рационално се спират на лев или евро.