Туткалчев

Ако има криза на демокрацията, то не е изобщо в демокрацията, а в представителната демокрация, позволяваща възникването и налагането на клики, владеещи могъщи лостове за влияние върху обществото и разпределението на богатствата.

Има два пътя за излизане от това положение:

- съвършено нов тип образование, поставящо акцента не само върху овладяването на знания, но и върху ценностите;

- преминаване към форми на пряката демокрация.



Han

Въпрос: какво да правим, ако стремежът към натрупване премине в стремеж към заграбване на натрупаното от други? Защо да се трудиш, ако с финансови фокуси печелиш немислими за реалното производство пари? Защо да се трудиш, когато си успял да излъжеш бачкаторите, че напечатаните от теб банкноти (респективно нули и единици в банковите сървъри) представляват някаква равностойност на техните реалните блага и реален труд?

Е, бачкаторите се усетиха и от известно време неотклонно свиват сърмите на печатарите, което обяснимо води криза на идеите - откъде да откраднем пак, кого да излъжем този път и т.н. Дали ще мине номерът пак? Едва ли, светът се глобализира.



Die Hexe

Преди време мой близък (живее в Швеция) се ядосваше, че заради кризата изгубил голяма част от спестяванията си - бил ги вложил в акции на една банка, а покрай кризата акциите на банката падат надолу. Аз му казах, че притеснения нямам - влоговете са гарантирани. Той ме изгледа с презрение и каза - да си държиш парите на влог? Въпрос на култура е да ги държиш в акции. Е, аз очевидно съм некултурна, защото отказвам да печеля от парите си. Искам да печеля само от труда си. Но този мой близък е с насадено мнение - който държи на труда си, е варварин, а те, цивилизованите - правят пари, а не работят. Той не се е родил такъв - това мислене му е насадено.

Вродената лека алчност и лек мързел, присъщи на повечето хора, са използвани с помощта на СМИ-тата, които отдавна са средства за реклама (остави продуктите, те са реклама на модели), а не средства за информация. Нито науката, нито религията са набъркани тук.





Туткалчев

Хексе, по принцип не възразявам на написаното от теб. Но имам някои коментари.

1. Моралът е изключително променлива категория. Само в рамките на ХХ в. българите са притежавали най-малко три вида морал: патриархалния, с който са влезли във века; социалистическия, с който отраснахме ние; общочовешко-демократичния, който се опитахме да усвоим през 90-те години. Тези разновидности бяха свързани както с вътрешни промени и сътресения, така и с общочовешкото движение на представите за взаимоотношенията между хората: имам предвид и отношението към жената и нейното място в семейството и обществото, и към парите, и към учението и знанието, и към сексуалността, и към успеха, и към усилието, и към скромността, и към трансценденталното... Нещо повече, соцморалът от 50-те, който познавам от книги и разкази, очевидно нямаше нищо общо със соцморала от 80-те. Така че промяната на морала е нещо доста комплексно и не може да се изчерпи с един или два фактора, които го предизвикват.

2. Отмирането на влиянието на Църквата, която през вековете си беше присвоила ролята да бъде моралният стожер на обществото, също значително повлия върху тези флуктуации. Мисля, че това е нещо общопризнато и за него се говори отдавна. Помисли и за това, че всъщност Църквата се е борила много ожесточено с правенето на пари от пари, забранявала е на миряните да се занимават с подобно нещо и именно затова лихвари, а после и банкери станаха евреите, които не принадлежаха към Църквата. Отвори Шекспир и виж там образа на лихварина евреин.

3. Самият лозунг "искам всичко тук и сега" възникна със забогатяването на обществото, сиреч с научно-техническата революция от ХIХ-ХХ в., и най-вече с развитието на банково-кредитната система в началото на ХХ в. И в това няма нищо лошо. Далеч по-лошото е голямото изнежване, омързеливяне, окекавяване на новите поколения, непознаващи тежкия труд и всекидневното усилие, без които самото оцеляване е под въпрос. И причината за това са новите технологии, облекчаващи труда във всички сфери.



Brightman

Идеалният "капитализъм" предполага пълно участие на всеки член на обществото, специализация, като всеки да произвежда точно толкова, колкото произвежда всеки друг, разменя го напълно и напълно потребява размененото. В момента, в който един започне да произвежда повече от всеки друг или не потребява напълно това, което е получил от размяната (не харчи изцяло парите от продажбите), идеалният "капитализъм" вече не е идеален. Когато обаче един с помощта на технологиите и стотина човека започне да произвежда всичко за всички останали, то вече "капитализмът" не съществува. Принципът на размяната е нарушен. Вместо равностоен двупосочен поток имаме еднопосочен поток на стоки и еднопосочен поток на пари. И понеже парите естествено няма откъде да дойдат в тези, които няма какво да предложат на този, който произвежда всичко, то той почва да им дава кредити, които те естествено няма как да му върнат. Това е структурен проблем на системата. В социален и глобален план.

Какво да се прави? Най-общо да се намалят, доколкото е възможно, социалните и глобалните различия в производствените възможности и да се компенсира, чрез преразпределение. Колкото по-близо се дойде до идеалната размяна и пълно потребление, толкова по-добре за "посткапитализма".