Миналата седмица обществото се възмути. Желанието на премиера семейството на убитата Мирослава да се извини, както и следователското куче да бъде нахранено с пържоли, предизвика масов гняв и отвращение. Спонтанната реакция е нещо ново, което се случи в общественото мнение. Дълго време живяхме в крещяща ненормалност, насърчавана от отсъствието на елементарен морал. Тя произведе непонятното, умонепобиращо държание на Бойко Борисов. Е, вече имаме морал. Забеляза се, видя се и някаква нормалност.

Сложете се на мястото на най-харесвания български политик в последните 20 години. Няма граница, която да не е прекрачил, недопустимост, която да не е превърнал в реалност, и да не е спечелил от тях. Човек, който е завършил милиционерската школа на БКП в Симеоново, преподавал в нея, а после позиционирал се като антикомунист дори и в Европейската народна партия, лесно може да заживее с усещането, че всичко му е позволено. Горният пример е най-малкият, който може да се даде.

Борисов е добър с всеки поотделно, но към отделни групи или целия народ винаги се е отнасял обидно.



Нарече го "мат'рял", сравни го с кучета,



недоволните от него станаха "прасета". Два дни преди пернишката драма унизи и археолозите: "Събирайте керемидите и да ви няма." Цитатите могат да бъдат продължени. И нямаше кой да го санкционира, спре, да сложи предел на арогантността. В този свят на чудесата Борисов печелеше избори, назначи си президент, можеше да си позволи да каже, че майчинските скачат и срещу тази лъжа получаваше рейтинг. Затова, когато миналата седмица цялата страна бе втрещена, този властелин на думите, реакциите, умовете и сърцата едва ли е предполагал, че "неговият народ" е способен въобще на втрещяване.

Това възмущение е хубаво. То показа, че дори и на Борисов не всичко е позволено. Че разпищолването трябва да има граници. Разчертана бе територията на допустимостта. Обществото каза: всичко досега бе позволено, но гавра със семейството на убито дете - не. Не бива егото да надвива трагедията ("Цяла нощ и аз не съм спал, и Цветанов. Пращахме тежка техника да ровят.") Всичко това се случи на полето на морала, а точно липсата му винаги е насърчавала пошлостта и цинизма. Да, гневът се простря единствено в интернет, появиха се и няколко възмутени журналисти. Други народи



щяха да замерят Министерския съвет с пържоли



Но колкото и малко да е формалното му проявление, възмущението е ценно на фона на слабите ни демократични традиции. И най-вече заради факта, че досега изглеждаше, че обществото е загубило всякакви нравствени ориентири.

Гневът е ценен, защото се прояви при изключителен медиен терор. Терор, който насилва действителността до степен на подменяне. Ден след като Борисов се извини на пернишкото семейство той поиска извинение и от сина на убитата данъчна инспекторка във Враца. При все че уж се разкайваше, при все че вече полицейската "истина" за случая в Перник бе дискредитирана. Това бе още по-голям скандал, цинизъм на квадрат. Хвърли в коша всякакви извинения и онагледи степента на моралната деградация. Но бе заметен от т.нар. национални телевизии. Не бяха отразени и плакатите срещу премиера и скандиранията лично срещу него в протестите срещу шистовия газ. Затова, когато говорим за стихийността на възмущението,



не бива да пренебрегваме и медийната усмирителна риза



Забелязвате ли, че народът е сам в гнева си? Цялата тази маса от консуматори, офисен пролетариат, драги зрители и гласоподаватели, нито бе подкрепена, нито бе поведена от индивидуалности и авторитети. Нямаме интелигенция, нямаме обществени корективи, които да пазят ценностите на обществото. Кой поет, писател, учен се възмути публично от цинизма на премиера? Може би двама-трима го направиха в личните си блогове, но останаха нечути, тъй като те самите достатъчно се оцапаха през годините с непочтеност. Говорим за криза на представителната демокрация, но точно в България демокрацията е възможно най-пряка - народът овластява еднолично Борисов, доверява му се, той общува само с него. Сега възмущението дойде пак от "низините". Единствените посредници в тази комуникация са медиите, но доколкото те, в по-голямата си част, са просто рупор на въжделенията на Борисов, то те на практика не са такива.

Хората се възмутиха и за шистовия газ. И там освен чисто практическия казус се появи морален, съпроводен с много лъжи.



Не издържаха и майките



Когато на 5 януари премиерът каза, че е вдигнал майчинските плащания, последва протестно писмо от съсловието. "Отдолу" все повече се появява чувствителност, има реакция срещу потъпкване на елементарни етични принципи, а това е връщане към нормалността.

Не бива да се пренебрегва, че целият този процес протича без участието на другите партии. Феноменът "ГЕРБ" е продукт на тяхна предишна непочтеност. Партиите тотално са загубили ценностни ориентири, затова и опитите за яхване на недоволството бяха плахи. Но преди да заключим, че всичко това носи оптимизъм, нека повдигнем и още един въпрос: възмущението се случи след старт на съкращения, обещани, но недадени пари, усещане за безперспективност и още по-голямо материално неблагополучие. Дали гневът, предизвикан от его и цинизъм, щеше да се случи в условията на материално доволство?