Прехвърлянето на лекарската експертиза на хората в трудоспособна възраст към НОИ може не само да не спести пари, но и да натовари още бюджета. Това става ясно от различни становища на участници в експертна група, която трябва да предложи законови промени за засилване на контрола върху отпускането на инвалидни пенсии и намаляване на разходите за тях. Тя беше създадена по инициатива на социалния министър Тотю Младенов с идеята да се предприемат мерки за ограничаване броя на хората с увреждания, които според социалното ведомство и НОИ растат заради корупционни схеми сред лекарите от ТЕЛК. В момента експертните комисии са към здравното министерство, а от оттам нямат интерес да ограничават корупцията в ТЕЛК, тъй като ведомството не е обвързано с изплащане на пенсии и помощи за хората с увреждания. За да има по-голям контрол върху отпускането на инвалидни пенсии, от НОИ искат да поемат определянето на процента загубена работоспособност на хората в трудоспособна възраст.

Около 100 млн. лв. годишно обаче ще струва подобно преструктуриране на медицинската експертиза, сочат разчети на социалното министерство. С тях ще трябва да се издържат новите медицински комисии. С парите ще се плаща и на лечебни заведения, с които се предвижда осигурителният институт да сключи договори, за да правят проверка на представените медицински документи. Документите пък ще се оформят от личните лекари. Ще се запазят и комисиите към здравното министерство, тъй като те ще продължат да определят вида и степента на увреждане на децата до 16 г. и на хората извън трудоспособна възраст, т.е. за една и съща дейност ще се финансират две структури.

В момента лекарската експертиза излиза около 6-7 млн. лв., изчисляват в свое становище от лекарския съюз. Само с около 4 млн. лв. еднократно може да се направи структурна реформа, която да засили контрола, като се изгради единна информационна система на НЕЛК, ТЕЛК, районните комисии за медицинска експертиза. Идеята е тя да се свърже с НОИ, НЗОК, социалното министерство и МВР и така да се следи в реално време дейността на комисиите. Докато по разчет на социалното министерство НОИ ще има нужда от около 110-120 млн. лв. еднократно за създаване на нови структури, осигуряване на база и обучение на кадрите, твърдят от БЛС.

В подробен анализ на пенсиите за инвалидност от 2000 до 2010 г. от осигурителния институт признават, че има обективни причини за ръста на инвалидните пенсии като лошо здравеопазване и липса на профилактика и рехабилитация. Затова няма никаква гаранция, че броят им ще намалее значително, за да оправдае допълнителните милиони за преструктурирането. А разходите за инвалидни пенсии растат основно заради правни недомислици. Пример е правото да се получава повече от една инвалидна пенсия, което води до абсурда 408 000 хора с увреждания да получават 861 712 пенсии. От НОИ предлагат да не се отпуска пенсия на хората с до 70% намалена работоспособност, които могат да работят нещо. Друга идея за ограничаване на разходите е работещите с увреждания да не получават пълна пенсия, а само добавка, компенсираща намаления им трудов доход заради инвалидизацията. Както и изобщо да не получават пари от НОИ, ако заплатата им е по-висока от това, което се предполага, че могат да получават заради ограничената си работоспособност. Кой обаче ще прави подобна оценка не е ясно.



СТАТИСТИКА

Всеки десети българин е с увреждане, отчете наскоро и националната статистика. Според шефа на агенцията за хора с увреждания Минчо Коралски обаче в ЕС средният процент е около 16. По време на преброяването през февруари 2011 г. 474 267 души са обявили, че имат експертно решение за намалена работоспособност или вид увреждане. От тях над 9000 са деца, а 38 800 са с под 50% намалена работоспособност и нямат право на пенсия. Статистиката отчете, че в област Силистра всеки пети е с увреждане при едва 5% в област Бургас. От хората с увреждания над 16 г. работят само 56 000, а 11 400 са безработни.