Има оставено завещание, което ме засяга и за което имам много съмнения. Мога ли да го оспоря по някакъв начин и пред кого?

К.К.





В България сякаш много малко се говори за това, че имуществото на един човек може да бъде разпределено и оставено в полза на едно или друго лице чрез завещание. Повече за това слушаме и гледаме по американските и западноевропейски филми. Малко се знае и че всъщност у нас съществува подробна уредба на завещанията, построена върху многобройни формални изисквания. Когато се заговори на тази тема, то много от отговорите всъщност могат да бъдат открити в специалната глава "Наследство по завещание" в действащия в момента закон за наследството (ЗН). Полезни може да са и разпоредби от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и в закона за нотариусите и нотариалната дейност. Преди да се стигне до отговора на конкретните въпроси, е добре да се видят правилата за завещанието, защото именно тяхното неспазване води до възможността за оспорването му.

Още в самото начало е важно да се отбележи, че единственият начин някой да напише валидно завещание и да се разпореди със своето имущество за след смъртта си, то задължително той трябва да е дееспособен - това означава да има навършени 18 години, да не е поставен под пълно запрещение и да е способен да действа разумно. Това е важно, защото в немалка част от случаите на оспорване на завещанията се претендира, че завещателят не е бил с ума си.

Иначе според чл. 14, ал. 1 от ЗН всеки "може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество". Това е обаче само общото правило. Защото има такова изключение, което буквално го преобръща. Според него "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". Такава запазена част имат низходящите, родителите или съпругът на наследодателя. Нейният размер е в зависимост от това колко от горепосочените наследници са налице, както и в каква комбинация са те - дали деца и съпруг, дали съпруг и родители, дали само деца, само съпруг и т.н. Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било то чрез дарение или пък чрез завещание.

Според законът завещанието може да е два вида - нотариално или саморъчно. Нотариалното се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Технически това става, като завещателят изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва дословно. След това последният прочита завещанието на завещателя пред свидетелите. После пак нотариусът трябва да направи отбелязвания - място и дата на съставяне. Накрая документът се подписва и от завещателя, и от свидетелите, и от нотариуса. Саморъчното завещание пък трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, може да е и при друг човек. И двамата обаче са длъжни след смъртта на завещателя да го обявят.

Важно е да се знаят и още някои неща, които е задължително да се спазват при завещанието. И ако не са спазени, то тогава завещанието може да бъде оспорено и заради тях. Така например по закон не може две или повече лица да извършат завещателните разпореждания в един и същи акт, и то един на друг или в полза на трето лице. Така не може баща и майка да завещават в един акт едновременно на детето си или на друго лице. Не е действително също завещание, в което единият съпруг е извършил завещание в полза на другия, но бракът се е прекратил поради развод, без значение по чия вина. Не произвежда действие и разпореждане, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя. Същото се отнася и до ситуация, в която е завещана вещ - например имот, кола, а при откриването на наследството, т.е. след смъртта на завещателя се окаже, че той не е техен собственик.

И тук стигаме до конкретните въпроси за оспорването на завещанието, което може да бъде и по съдържание, и по форма. За да има някакъв резултат, това трябва да стане пред съд. Веднага трябва да се отбележи, че има определена група наследници, които могат винаги да оспорват. Това са наследниците със запазената част, за които вече стана дума по-горе. След смъртта на наследодателя всяко от децата, което е било лишено от запазената си част чрез завещание, има право да си търси тази част чрез иск в съда.

Ако завещанието е саморъчно, то може да бъде оспорвано и относно неговата истинност, но само от лице с правен интерес. Това става в съдебен процес, в който се установява неговата автентичност. Тук се сочат всякакви доказателства, правят се графологически експертизи, ползват се вещи лица. Автентичността се доказва от този, в чиято полза е завещанието. Ако пък бъде оспорено нотариално завещание, тогава доказва невалидността му този, който го атакува. Завещанието може да бъде оспорено и като се твърди, че лицето, което го е съставило, не е било способно да действува разумно. Всичко това става чрез съд.