РЕЗЮМЕ В това писмо има малко проповед за законовото сливане на корпоративната и политическата власт, малко за Джордж Сорос, от когото имам много добри лични впечатления, малко за Уорън Бъфет, от когото нямам лични впечатления. Напомням ви, че писмата ми не са коментари, нито анализи, а мозайки от мои впечатления и че само историците могат да описват събития, на които не са били свидетели, и хора, които не са виждали. Край на резюмето



Държавната секретарка на САЩ Хилъри Клинтън бе в София за няколко часа. След нея - Ричард Моргенщерн, специален пратеник на САЩ по евроазиатските енергийни въпроси. Моето впечатление е, че двамата посетиха България, за да помогнат на компанията "Шеврон" да дупчи България за шистов газ.

От думите на Р. Моргенщерн запомних две неща: (1) че в САЩ цената на газа е 20% от цената на газа в България, но (2) това не означава, че цената на газа в България ще стане като в САЩ, ако "Шеврон" евентуално проучи българските находища и евентуално започне да добива шистов газ от тях. Моргенщерн изрече "1" и "2" на един дъх.

"1" ми направи силно впечатление. "2" също ми направи силно впечатление, дори по-силно. Най-силно впечатление ми направи липсата на "3". Липсваше уточнението, че евентуалното проучване и евентуалният добив на шистов газ биха се извършили по един и същи метод (който в САЩ и другаде е оспорван като вредоносен за подпочвените води).

Хубаво беше, че двамата US емисари дойдоха в лошо време. Сняг, студ, наводнения, повишена чувствителност за катастрофичните последици на човешките дейности и нарастваща готовност да им се опълчим.

Климатичните несгоди снижиха вероятността дипломатическият US демарш да постигне предизвестените успехи на предишни US демарши в България. Българите вече протестират.

Нямаше протести през 1966 г., когато се скъса стената на хвостохранилището край Згориград и през дерето на река Лева град Враца бе залят от половин милион куб. м утайка, кал и шлака и загинаха 488 души. Нямаше протести, когато хиляди загинаха при наводнения и скъсване на бентове и диги в Италия, във Фрежюс - Франция, в Айова - САЩ, в Бразилия. И другаде. Аз пращах в Брюксел колети с помощи за нашите роднини, когато стана голямото наводнение в Белгия и Холандия.

В БТА съобщавахме за тези беди, а бедата във Враца, която видях с очите си, я смотолевихме.

Най-смешен бях, когато чужденци студенти в София тръгнаха от студентското градче с плакати по "Цариградско шосе" към центъра да протестират срещу не помня какво и аз излязох на прозореца на БТА и те се смееха и ми махаха с ръце и аз им махах и позвъни кореспондентът на Асошиейтед прес във Виена да ме пита вярно ли е, че в България за първи път има протестна демонстрация и аз казах, че не знам, а пък демонстрантите бяха на трийсетина метра от мен.

Ще ме контрирате: Джимо, ти все се хвалиш, че през 1986 г. ти единствен в България каза във "Всяка неделя" какво е станало в Чернобил, но си мълчал за Враца и за първия студентски протест в София.

Да. Казвам, както си беше. Преиначаването се долавя. Не преиначиш ли, все ти е едно дали ще те оспорят. И да си алергичен към поезията, пак си казваш "И не оспоривай глупца", както в стиха на онзи, как беше...

Множеството бедствия, които споменах, вие не ги знаете и не ви виня; те бяха, преди вие да се родите. Вие най-многото да сте чували, че през 2005 г. ураганът "Катрина" наводни Ню Орлийнс и че през 2011 г. цунами наводни АЕЦ в Япония.

Миналата седмица Черно море се разбушува, разби лодки и брегови съоръжения, взе две жертви. Миниатюрно бедствие, но изтръпвам при мисълта какво щеше да е то, ако се бе осъществил руският проект за подморска тръба с плаващ терминал за тръба Бургас-Александруполис. Мисля, че руският проект за тръбен пренос на енергоносител е лош за България и че US проектът "Шеврон" за шистов газ е също лош за България. Също, че за такива проекти се лобира на много високо равнище, замесени са президенти и премиери, държавни секретари. България е футболна топка; насам-натам - не зависи от нея, а кой ще я ритне по-силно. Но... но... българите станаха по-осведомени, отколкото бяха, и те започнаха да протестират в сегашния протестиращ свят.

А пък морето... Ах морето...

Наслада е "да гледаш бушуващото море и да слушаш симфония от Бетовен, но не Деветата", казваше Асен Христофоров. Изселен в Мацакурово (Говедарци), там той написа "Мацакурци", "Скици от Лондон", превеждаше Джек Лондон, Джеръм К. Джеръм, Емили Бронте, Джеймс Джойс. Той беше един от хората, които ми помогнаха да стана преводач; затуй го споменувам. Простете ми за отклонението. Ето, връщам се към моето писмо.

Светът протестира срещу сливането на големите пари с политиката, срещу законовото сливане на корпоративната и политическата власт. Светът вижда, че големите пари... момент... още едно отклонение.

Помните ли Чарли Чаплин?

Как в неговия ням филм, когато валеше сняг, той за няколко цента изрина снега пред един магазин и го натрупа пред съседния магазин, за да го изрине още веднъж и да вземе още няколко цента. Не помня сритаха ли го после; все малкият човек го сритват в задника.

Сегашните протестиращи срещу АСТА са с маски с мустачки като на Гай Фокс, дето щял да взриви парламента. Чаплин имаше мустачки като Хитлер. Той бе Хитлер във филма "Великият диктатор", после каза, че Хитлер му бил откраднал мустачките. Да беше жив Чаплин, щеше да каже, че Уорън Бъфет му открадна хитринката с изриването на снега.

Сега спрете да четете. Запитайте се: Аз на глупавите конспиративни теории на параноиците ли ще вярвам? Или на Уди Алън, че и на параноиците може да им се крои нещо? Не отговаряйте на въпроса; само си го задайте. Сега продължете да четете.

Аз по вярвам на Уди Алън. В есента на 2010 г. The New York Times отпечата отворено писмо от Уорън Бъфет, озаглавено Thank You, Uncle Sam. У. Бъфет благодари на Барак Хусеин Обама II, че го послушал да излезе от кризата, създавайки работни места с програма Stimulus TARP (Publc-Private Investment Program); към всеки $20 на Бъфет Чичо Сам добавя $80, за да станат $100. Предварително (през 2009 г.) У. Бъфет направи най-голямото си капиталовложение, купувайки BNSF (Burlington Northern Santa Fe Railway). Той не заложи на BNSF, а на това, че знаеше какви ще са приоритетите на неговия приятел, президента на САЩ, чиято предизборна кампания бе финансирал (според Wall Street Journal). Бъфет е знаел, че за да подобри инфраструктурата и да противодейства на климатичните промени, Б. Обама ще инвестира в жп превоза за сметка на шосейния. След това У. Бъфет налива $ 9.8 млн. за конгресно лобиране за жп транспорта. Преди това подпомага финансово предизборната кампания на Обама. Цялата история тук нямам място да я разкажа, но тя е за $787 млрд., а не за няколко цента като Чарли Чаплин (за подробности - книгата на Peter Schweizer, Houghton Mifflin Harcourt, Boston, New York).

Джордж Сорос, също един от първите заложили на Б. Обама, е смятан за втория най-голям играч след У. Бъфет. Колумнистът Франк Рич в The New York Times казваше, че Сорос е пръв в "политическата филантропия", и той бе прав - видна е следата от дейността на Сорос в Източна Европа, включително в България. Мисля, че дейността му е добронамерена и ако е контрапродуктивна, виновни са подизпълнителите му на национални нива. За качествата на Сорос като финансов играч няма да говоря; той спечели един милиард само за един ден, когато игра срещу британската лира стърлинг през 1992 г., а дали и той (като У. Бъфет) е имал insider information (че Banque de France и Bundesbank ще се отметнат от обещанието си да подкрепят британския паунд), това е въпрос, на който аз нямам отговор. С "да" отговаря Ричард Ран (Richard Rahn, former US Chamber of Commerce chief economist). Най-големият майтап беше, като му казах на Сорос, че не ги разбирам тия деривати, а той каза, че и той не ги разбирал и аз щях да падна от смях, но не паднах, понеже той много искрено ме увери, че не ги разбирал. Де да съм знаел, че и аз съм имал insider information. Да кажа: Сорос ще играе с hedge funds, не с деривати.

Но трябва и да ти повярват на информацията. Повечето ми читатели не ми повярваха, като им казвах, че България няма да влезе в ЕС, радваха се на 1 януари 2007 г., като слушаха как сто каба гайди свирят Деветата на Бетовен.

Уви. Не влязохме в ЕС нито по жизнен стандарт, нито по друго. А и ЕС се промени, не е онова, което беше. Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река, дето рекъл онзи... как се казваше?

Jusautor DI copyright Jimo's op-ed column