Може ли и трябва ли да се вадят пари от Сребърния фонд, за да се справи България с погасяването на 1.6 млрд. лева външен дълг през януари 2013 г.? Напрежението по темата расте всеки ден, след като вицепремиерът Симеон Дянков съобщи, че смята да промени закона за резервния пенсионен фонд, така че до 60% от натрупаните в него средства - т.е. около 1 млрд. лева, да бъдат инвестирани в ценни книжа на българската държава, емитирани на вътрешния и на външния пазар. В отговор КТ "Подкрепа" поиска спешно свикване на управителния съвет на Сребърния фонд, за да получи информация. Управата не е заседавала от юли 2011 г., твърди лидерът на синдиката Константин Тренчев.

Заместничката на Дянков Боряна Пенчева, която е член на управата на фонда, обясни, че е крайно наложително раздвижването на средствата, защото 1.776 млрд. лева (това е сумата към 1 януари) спят по краткосрочни депозити в БНБ при символична доходност. Така инфлацията непрекъснато обезценява спестяванията, които се трупат, за да подкрепят изплащането на пенсии през следващото десетилетие. "През 2008 г. сме изгубили 56.6 млн. лева, през 2009 г. - над 17 милиона, за 2010 - 68 млн. лева, за 2011 г. - над 25.5 млн.", твърди Пенчева пред "168 часа". Това означава, че за 4 години фондът е олекнал с над 167 млн. лева заради инфлацията.



За да бъдат защитени от обезценяване и за да се умножават,



парите трябва да се инвестират. Точно това е залегнало и в закона за Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система, както е истинското име на Сребърния фонд. Досега обаче фондът не е инвестирал нито лев, защото, откакто в него се събират приходи (от приватизация, концесии и бюджетен излишък, когато го има), растат споровете как да се управляват парите, така че хем да не се подлагат на риск, хем да се множат по-чувствително. Точно по тази причина резервните пенсионни пари още стоят по сметки в БНБ - безопасни, но и с клонящи към нулата лихви.

Идеята на министър Дянков е част от Сребърния фонд да се впрегне в обслужването на външния дълг. През януари 2013 г. предстои падеж на 10-годишни облигации на стойност 836 млн. евро, което означава, че България трябва да плати накуп 1.6 млрд. лева. За целта страната ни ще прибегне до рефинансиране - ще поеме нов дълг, за да погаси стария. Набирането на средства може да стане чрез пускане на държавни ценни книжа на вътрешния пазар или чрез емитиране на облигации на външния пазар (или да се комбинират двата варианта). Дянков предлага Сребърният фонд да се включи в покупката на такива държавни ценни книжа.

И в двата случая ползата ще е неколкократно по-голяма, като се има предвид, че сега средствата се олихвяват с по-малко от 1% по депозити в БНБ. За сравнение напоследък Министерството на финансите успя да пласира на вътрешния пазар дългосрочни ДЦК за стотици милиони левове при доходност около 4%. Експерти твърдят, че в момента, ако България излезе на външните пазари, би могла да заеме средства при лихва около 6.5%. Това означава, че страната ни ще плаща тази висока лихва на чужди инвестиционни банки и пенсионни фондове. А защо поне част от високите лихви да не са за българския Сребърен фонд?



Има една сериозна пречка



- в момента законът забранява фондът да инвестира в български облигации и акции. Това може да се промени с поправка в закона, каквито са и намеренията на Дянков. Вече изтече информация, че в закона ще се запише, че до 60% от парите в Сребърния фонд могат да бъдат вложени в ценни книжа, емитирани за обслужване на държавен дълг. И на теория, и на практика ДКЦ се смятат за най-ниско рискови инвестиции, тъй като са с най-висока степен на държавна гаранция. Разбира се, зависи коя е държавата емитент, но ако вярваме на Дянков, на световните рейтингови агенции, на ЕК и на МВФ България е вън от списъка на държавите с висок риск и заслужава доверие.

Идеята има много критици, но повечето коментари бъркат понятията "изразходване" и "инвестиране". Дори бивши финансови министри - умишлено или не, смесват двата термина. Пламен Орешарски например наскоро обяви, че сегашното правителство иска да запълни портфейла на Сребърния фонд с държавни облигации, а парите да изхарчи, и нарече това цинична схема.

Всъщност законът за Сребърния фонд забранява средства от фонда да се харчат и ветото ще продължи поне до 2018 г., а когато падне, парите ще могат да се дават само за пенсии. Инвестициите са си съвсем легални и разрешени, но има ограничения - средства не могат да се влагат в български акции и облигации. Дянков смята да промени точно това.

Красимир Катев, бивш зам.-министър на финансите, е "за". Според него е съвсем логично и напълно разумно Сребърният фонд да инвестира в български държавен дълг, вместо спестяванията да стоят на влог в БНБ, на депозит в Дойче банк или пък да бъдат вложени в германски ценни книжа, които носят 1% доходност.

Важно е също правителството



добре да прецени кога и как точно да набере



необходимите му средства за плащанията по дълга през януари догодина - чрез емисии на нашия, на външния пазар или в комбинация, какво да е участието на Сребърния фонд. Моментът сега е благоприятен, но част от необходимата сума може да бъде заета и догодина, коментира Катев.

Според икономиста Георги Ангелов пък идеята за впрягане на Сребърния фонд в рефинансирането на дълга "не е дългосрочен поглед към пенсионната система, а мързелив начин да се реши еднократно плащане". Той посочва, че "подобна операция няма да намали общия размер на държавния дълг - просто ще замени един вид дълг (еврооблигации) с друг вид дълг (ДЦК, купени от Сребърния фонд). Лихвените нива за бюджета ще бъдат по-ниски, но не заради участието на Сребърния фонд - те ще бъдат по-ниски, дори и ако не участват парите на фонда". Все пак Ангелов признава, че ще има полза за Сребърния фонд, защото ако инвестира в дългосрочни държавни облигации, ще получи по-висока доходност.

Отборът на критиците определено е по-голям от този на поддръжниците. Може би защото идея, която не е избистрена и не съществува черно на бяло, винаги буди подозрения. А и Дянков няколко пъти вече подхвърля, че промените в закона може да разрешат на Сребърния фонд да инвестира не само в наши ДЦК, но и в акции, търгувани на българската фондова борса. Това буди най-много опасения и се подкрепя само от фирми и фондове, които играят на БФБ.

По думите на зам.-министър Пенчева има много предложения, предстоят още много обсъждания и много експертна работа, за да се изберат най-добрите инвестиционни възможности. А както знаем, дяволът е в детайлите.