Мога да ви уверя, че този служител на МВР, който удря шамари на задържано лице с белезници няма да остане ненаказан - това обяви емоционално само преди дни главният прокурор Борис Велчев. Тогава той обясни, че лично е видял от телевизионния екран кадрите с шамарите на заключения с белезници Стефан Кленовски - затова и веднага е било образувано досъдебно производство.

Въпросният Кленовски бе зрелищно задържан в столичен мол по време на парти за рождения ден на едно от децата му. След това съпругата му се оплака, че е била обиждана и блъскана от полицаите, които се държали агресивно и стресирали десетки деца. Ден по-късно обаче шефът на СДВР Валери Йорданов свика пресконференция, на която показа кадри от охранителните камери в търговския обект. И обяви обвиненията на съпругата за измислица. Както и, че преди бандитите били все болни, а сега били



станали нежни души



От СДВР обявиха, че все пак се правела вътрешна проверка, но тя дори щяла да свърши за две седмици, а не в допустимия едномесечен срок, защото било ясно, че няма никакво полицейско насилие. Повече от очевидно обаче не така мисли не кой да е, а лично главния прокурор.

Няма спор, че Кленовски е издирван с европейска заповед за задържане от Италия. И то за тежко престъпление, каквото е източването на пари от картите на невинни хора. Както и че очевидно не му е чиста работата, след като в него са открити фалшиви документи за самоличност. Това обаче ще го доказва и показва тепърва съдът. И до момента обаче не е ясно защо е трябвало той да бъде арестуван на 10 метра от детския кът и да му се удрят шамари, когато вече е имал белезници. Още по-скандалното е обаче, че дни наред от полицията отричаха каквото и да е насилие. Както стана и



с историята с учениците от Скравена



Те се оплакаха, че са били разпитвани с шокова палка и метална тръба в полицейското управление на Ботевград заради изрисувани графити и свастики в село Скравена. 18-годишният Петер твърдеше, че е с изгаряния по шията, двете ръце и краката. Неговият приятел Здравко пък се оплака, че са го горили с ток. Майката на Петер пусна жалба за полицейско насилие. И какво последва след това? Първо полицията обяви, че в Ботевград нямат на въоръжение електрошокови палки. После, че младежите лъжат. След това, че проверяват лекаря, който издал медицинските. Че младежите ги чака наказателно дело и те затова се оплаквали. И нито дума, че е възможно да има полицейско насилие. Нещо повече. И вътрешният министър твърдеше, че не било възможно там да има какъвто и да е проблем.

Само след седмица обаче, съвсем между другото, бе обявено, че от МВР се извинили на семействата на момчетата. Че един от служителите се бил провалил на детектора на лъжата и било възможно той да е упражнил насилие. Тук човек да се чуди дали да плаче, или да се смее. Защото ако има нещо по-лошо от самото насилие, то е неговото прикриване. При това извършвано на възможно най-високото ниво. Освен това кого точно лъжат от МВР, след като по време на разпитите е имало няколко полицейски служители. Това означава, че всички вкупом са лъгали. А това ги прави съучастници в полицейско насилие. Прави ги лъжци с пагони.

На фона на всичко това се появи премиерът Бойко Борисов, който обяви, че



не можело ГЕРБ да се свързва с полицейско насилие



И това точно в разгара със скандала със семейството в Мировяне, което се оплака, че е имало насилие при задържането им, както и че тежко въоръжени са влетели с входната им врата, независимо че са им предложили да отключат.

Тогава министър-председателят се опита да замаже всичко, като патетично заяви, че е казал на вътрешния министър Цветанов, че партията, която проповядва гражданско и европейско развитие на България, не можела да бъде свързана с подобни непрофесионално проведени операции и с полицейско насилие. Под "непрофесионално проведени операции" освен случая Мировяне Борисов визираше и самоубийството в Перник на заподозрения по случая "Мирослава". Под "полицейско насилие" пък имаше предвид историята със семейството в софийското село. Борисов тогава обяви, че не можело 25 тежко въоръжени да бъдат изпращани срещу очевидно невъоръжени хора. И то за да се намерят 5 кутии цигари без бандерол.

Каквито и да се тези хора, то определено и до този момент няма обяснение за поведението на полицаите. По стар МВР обичай сега ще започнат да се вадят какви ли не неща за тях. Засега сме на фазата, че са най-големите контрабандисти на цигари в София и околностите и че изобщо не са били обект на насилие. Никой обаче не пита защо, като са знаели МВР какви са, не са ги хванали толкова много години.

Иначе вече има и образувано досъдебно производство за 5-те кутии. А що се отнася до полицейското насилие, то е факт, че дори премиерът не е съгласен с тази практика и история. По този случай се стигна дори до остри фрази на Борисов от рода: "Ако има политическа грешка, винаги съм казвал, че всеки в ГЕРБ носи политическата си отговорност", както и това, че "ако Цветанов брани непрекъснато подчинените си, накрая цялата тежест ще отиде при него". На практика обаче Борисов после защити министъра си. И така пое своята отговорност.

Всъщност този сценарий бе разигран и на 23 юли 2010 г., когато цивилни полицаи нахлуха в дома на Айсел и Сабахатин Мустафови в Кърджали, а дъщеря им беше ударена от полицаите с врата, при което главата й беше разбита. Семейството заяви, че е



станало жертва на полицейско насилие и стрес,



без да има вина, но министър Цветан Цветанов обясни, че имало съмнения как синът помагал на таксиметров шофьор да набавя проститутки и това наложило жилището да бъде претърсено. Но и до момента няма никакво дело за проституция. След това семейството подаде две жалби в прокуратурата и заяви, че ще заведе иск и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Тогава Борисов заклейми полицейското насилие и поиска големи наказания.

Първоначално Цветанов обяви, че полицаите, участвали в акцията, са наказани, но само заради административни нарушения - защото не са направили рапорти и съответния протокол. Проверката обаче не установила полицейско насилие. Впоследствие все пак бе образувано досъдебно производство от прокуратурата срещу четирима полицаи, което се влачи и досега. Междувременно МВР не пропусна да обяви как преди години бащата бил полицай и при голямата екскурзия към Турция си бил продал паспорта.

Човек да се чуди каква връзка има това с упражнено полицейско насилие. Както и защо трябваше да има такова при ареста на бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов, подсъдим по делото срещу ексвоенния министър Николай Цонев. След като в съда бе показан видеозапис от ареста, Бойко Борисов настоя за уволнения. На записа се виждаше как маскирани спецполицаи настъпват Попов. Но Цветан Цветанов заяви, че бившият държавен чиновник е бил задържан по същия начин, по който колегите им от Ню Йорк арестували Доминик Строс-Кан. После и прокуратурата замаза историята, като отказа да образува дело.

На практика точно това е един от големите проблеми - не само че го има, но и остава безнаказано. В голяма част от случаите просто нищо не се прави. Наскоро главният прокурор Борис Велчев обяви, че то поне се е наказвало преди, когато полицията бе подсъдна на военната прокуратура и съд. Докато сега нищо подобно не се случвало. Той се надявал, че при новата структура на Върховната касационна прокуратура, в която ще има цял отдел за противодействие на полицейското насилие във всичките му форми, нещата ще се подобрят.

Тази



засилваща се концентрация



от случаи на полицейско насилие бе предречена от изследване на "Отворено общество", свързани с програма за гражданското наблюдение в полицията. Тогава бе отчетено, че полицейското насилие е излязло от РПУ-тата и вече се случва извън тях, по улиците. В изследването е анализиран период от 7 години, в който в медиите са били регистрирани общо 55 случая на полицейско насилие. Най-малко са били през 2005 г. - 4, а най-много през 2010 г. - 13. За периода има ясна тенденция на увеличаване на случаите на полицейско насилие, които се съобщават в медиите. Между 2005 и 2010 г. нарастват над 3 пъти, или от 4 на 13. Увеличението на съобщените случаи на полицейско насилие може да се дължи едновременно на действието на два фактора. От една страна, реално увеличаване на случаите на полицейско насилие. А от друга - повишен стандарт на обществените очаквания към качеството на полицейската работа и повишена склонност на гражданите да съобщават на медиите, а медиите - да публикуват такива случаи. Отчита се и, че



трайната политика на безнаказаност



води до вкореняване на насилието като част от полицейска култура.

А има достатъчно наблюдения и симптоми, че действията на полицията на "ръба на закона" не просто се толерират, но се и насърчават от най-висши представители на държавната власт.

В същото време по казуси, свързани с полицейско насилие от 1998 г., досега България е била осъдена от Европейския съд в Страсбург да плати над 900 000 лева обезщетения на пострадали. По 23 от тези дела са констатирани едновременно бруталност на органите на реда и липса на адекватно разследване след това. Отгоре на всичко потърпевши по тези казуси са 31 души, като една трета от тях са починали вследствие на действията на полицаите. Въпреки това в нито един от тези случаи не се е стигнало до осъждане, нито до дисциплинарно наказание на служител в МВР.