Когато миналия месец светът отбеляза поредната печална годишнина от Холокоста и освобождаването на концлагера "Аушвиц", в Ирландия се случи една "обществена революция". Правосъдният министър Алън Шатър, който има еврейски корени, повдигна въпроса за нееднозначното минало на Ейре в тази връзка и ролята на бившия президент Еймон де Валера по време на Втората световна война. Шатър определи тази политика като "политически банкрут". Министърът на практика проби дългогодишната стена на мълчанието по този въпрос, за който много ирландци не обичат да говорят. Както във всяка държава, и в историята на Ирландия има теми, които повечето хората все още предпочитат да смятат за табу.

Става дума за отношението в страната към ирландците, които навремето воюваха на страната на англичаните по време на войната срещу нацистка Германия и нейния съюзник Япония. След края на сраженията повечето подобни воини бяха посрещани като герои в повечето страни по света. В Ирландия обаче те бяха наречени "предатели" и дадени под съд, защото са се били редом с омразните британци, които бяха прогонени едва през 1921 г., като северната част на страната остана под тяхна окупация и днес е част от Великобритания. Алън Шатър също така припомни на Дъблин как по време на войната изолационистката политика на Де Валера е довела до това, че на острова не се били допускани еврейски бежанци от Германия. Без заобикалки министърът припомни за тежката съдба на "ирландските дезертьори", както тогава били наричани борците срещу нацистите, и позицията на правителството в Дъблин във връзка с "еврейския въпрос". "Това е една премълчавана истина - как ирландската държава на практика не предприе нищо за спасяването на еврейските бежанци през 30-те години на миналия век", допълни още той. Тези заявления имаха ефект на взривила се бомба и предизвикаха остри дискусии в страната, защото хората отдавна говорят за тези събития, докато политиците почти винаги мълчат по тези въпроси.

След поражението на Франция от Хитлер през лятото на 1940 г. правителството в Дъблин обяви стриктен неутралитет и създаде на доброволна основа Ирландските сили за самоотбрана. Независимо от това 4983 ирландци предпочетоха да постъпят на служба в британската армия, след като започна въздушната битка за Англия. Много от тях жертваха живота си в тази война, а



завърналите се оцелели победители бяха посрещнати на нож



от властите и повечето обикновени хора. Специални военни съдилища съдиха "дезертьорите" и им отнеха правото на пенсия и работа, като по този начин ги обрекоха да живеят остатъка от живота си в мизерия. В много случаи на тях им бяха отнети дори децата, които бяха изпратени в държавни сиропиталища, където по-късно се разбра, че са били подложени на малтретиране както от страна на другите деца, така и от страна на служителите, защото родителите им бяха смятани за предатели.

Властите не се спираха пред нищо, за да осъществяват утопичната идеология на заклетия католик Еймон де Валера, който мечтаеше да създаде свръх религиозно изолирано общество. Всеки, който не бе съгласен с това, беше обявен за враг и изолиран от обществото, което предизвика голяма имиграционна вълна навън през 60-70-те години на миналия век особено от страна на младите. Това пък на свой ред доведе до сериозна икономическа криза заради изолацията на Ирландия, която сама изгони най-добрата си работна сила.

Заедно с това гоненията срещу "неудобните елементи" в страната продължаваха. В своята книга "Да плюеш на гроба на войника" бившият британски войник от Ливърпул Робърт Уайдърс най-добре разкри страшната участ на ирландските ветерани от Втората световна война. Преди две години тя бе отново издадена и предизвика началото на кампания за връщане правата на последните оцелели ирландци, които са служили в британската армия във войната срещу Третия райх. Според последни данни става дума за около стотина старци.



Ирландия бе загубила политическия си компас



И ако по този въпрос вече има раздвижване, то в случая със спрените еврейски бежанци от Германия това едва предстои. Главният прокурор Маире Уелан вече изрази съжаление за действията на нейните предшественици, но това не е достатъчно, след като местните медии припомниха и за други ведомства, които са отговорни за това петно върху ирландците. "Ирландското правителство тогава на практика беше загубило своя политически компас", смята правосъдният министър Алън Шатър. Той също заяви, че е истинско престъпление, че тогава за посланик в Берлин през периода 1933-1939 г. бил изпратен отявленият антисемит Чарлз Бейли, близък и до нацистката идеология. Неговите дипломатически депеши от тези години разкриват дипломат, който е премълчавал гоненията срещу евреите, а понякога направо е лъгал на какви всъщност опасности са били изложени в Третия райх. "Евреите не са заплашени от нищо, а всъщност дори са замесени в порнография, аборти и търговия с бели роби", пише той. Нещо, което крайно религиозният Де Валера със сигурност е приел като "ужасна новина". Във връзка с Нюрнбергските закони, които на практика отнеха правата на евреите, той пише: "Както ми обясни райхсканцлерът, става дума за това евреите да бъдат просто определени като малцинство и на практика няма от какво да се оплакват". За шест години този посланик не е издал нито една виза, като едва 100 немски евреи успяват да стигнат до зеления остров по други дипломатически пътища. Бейли обаче много активно критикувал имиграционната политика на своето правителство, което считал за много либерално. "Трябва да внимаваме да не приемем неправилната класа от хора", пише той.



Премиер оплаквал смъртта на Хитлер



Веднага след края на войната този дипломат написал биография за един от най-известните нацисти Херман Гьоринг. В началото на април 1945 г. лично Еймон де Валера, който тогава е премиер, отива в германското посолство и изказва съболезнования заради самоубийството на Хитлер в обсадения от съветски войски Берлин. Много ирландци и досега се срамуват от този акт, независимо че Де Валера е един от най-тачените герои на Ирландия. Неговата политическа кариера започва след Великденското въстание срещу британците през 1916 г., след което оглавява заедно с Майкъл Колинс Ирландската републиканска армия (ИРА), водейки успешна партизанска война срещу Лондон, който през 1921 г. се изтегля от Ейре, но запазва Северна Ирландия. Следва гражданска война между различните ирландски фракции, при което Колинс е убит, а Де Валера изчезва за малко от политическата сцена. Той се завръща с нова политическа партия през 1932 г., става президент на страната, пет години по-късно е избран за премиер. Основната му политика е да изолира Ирландия от Европа и света. От 1959 г. до 1973 г. той пак ръководи страната като президент. През 1975 г. Еймон де Валера умира на 92 години. Някои анализатори с право го определят като "омразния герой на Ирландия", защото прекалено дълго управлява страната със своите утопични възгледи. 40 години по-късно политиците и обикновените хора се опитват да се преборят с тъмното минало на Ейре и "моралния банкрут на Ирландия".