Либийки развяват националния флаг по време на честванията на годишнината от революцията. В страната обаче се извърша лов на хора по политически причини |
Тази оценка дойде от правозащитната организация "Амнести интернешънъл", чието последно проучване документира най-малко 12 случая, при които либийци са починали в ареста след миналия септември. Според твърденията те са били бити, провисвани с главата надолу и измъчвани с електрошокови удари. В смразяващия 38-страничен доклад, публикуван в навечерието на годишнината, "Амнести интернешънъл"
описва вълна от терор
и масови малтретирания от страна на въоръжените милиции. През последните месеци техни членове са измъквали стотици, ако не и хиляди либийци от техните домове, задържали са ги на пътните пропускателни пунктове и са ги хвърляли в импровизирани затвори по подозрения, че са симпатизанти на Кадафи или са се сражавали на страната на режима по време на гражданската война.
Либия се подготвяше за буйни чествания на годишнината от революцията, по време на която разнородни и неконтролируеми бойци за осем месеца свалиха един от най-дълго просъществувалите режими, след като бяха вдъхновени от натовските съюзници в единствената военна интервенция на Запада по време на Арабската пролет.
Революцията избухна на 17 февруари 2011 г., когато стотици протестиращи в източния град Бенгази излязоха по улиците, настоявайки за край на режима на Кадафи - нечувана смелост за онова време. Протестите се разпространиха бързо, обхващайки за седмица Източна Либия. А след като в средата на март НАТО започна кампанията си на въздушни удари, протестите прераснаха в гражданска война. Революцията приключи със смайващо рухване на диктатурата през август.
Но този 17 февруари е повод и за по-малко радостни моменти. Наскоро Саади Кадафи, синът на диктатора, който е в изгнание в съседна Нигерия, обяви, че в Либия се подготвя прокадафистко въстание. И че въоръжените групи, много от които са командвали въстаническите сили по време на войната, сега са в състояние на почти постоянна бойна готовност в цялата страна - без никакъв признак за разоръжаване. Управляващият Преходен национален съвет (ПНС) няколко пъти поставяше крайни срокове на тези групи да се разоръжат и да се присъединят към националната армия,
но всичките му ултиматуми бяха пренебрегнати
Вместо това тези групи действат независимо от властите в Триполи, включително и в самата столица, без много да се опасяват от преследване. "След голямата вълна от истерия миналата година заради масовите арести сега има гибелен лов на хора", сподели за "Тайм" Донатела Ровира, старши съветник по кризисни въпроси на "Амнести интернешънъл". През последните два месеца тя посети няколко центъра за задържане, контролирани от въоръжените милиции, и разговаря насаме със задържаните. Понеже й давали малко време да говори с тях, задържаните са разкъсвали ризите си, когато вратата се затваряла, за да види тя синините и порезните рани от разпитите. След като представила доказателствата на представители на ПНС в Триполи, тя останала с впечатлението, че съветът няма нито желание, нито възможност да вземе под свой контрол въоръжените групи - вероятно защото тази задача може да доведе до сериозна конфронтация в момент, когато властите се опитват да стабилизират разнебитената икономика и да подготвят страната за изборите през юни. Ровира смята, че отлагането само влошава ситуацията. "Липсата на политическа воля прави въоръжените милиции все по-мощни и все по-трудно контролируеми", изтъква тя.
Докладът описва зловещи случаи на арести с доказателства за мъчения. През декември международният Червен кръст заяви, че е посетил около 8500 затворници в 60 места за задържане. А в края на януари организацията "Лекари без граници" закри клиниката си в Мисрата, след като лекувани от нейния персонал 14 жертви на мъчения са били прехвърлени в близкия център за разпити. Организацията заяви, че въоръжената милиция, отговаряща за местния затвор, е отказала да разреши по-нататъшно лечение на 13 затворници и ги е върнала обратно в центъра за разпити.
Най-смразяващите подробности в новия доклад
на "Амнести интернешънъл" засягат случаите със смъртоносен изход. Един от тях е на Факри ал Худайри, полицай от столичното предградие Таджура. 31-годишният мъж с две деца е бил измъкнат от дома заедно с четиримата си братя от група въоръжени мъже в края на октомври - дни преди Кадафи да бъде убит в Сирт. Впоследствие братята му са били освободени. Повече от месец след ареста на Амари от столичната болница "Абу Салим" се обадили на семейството му да кажат, че той бил приет в нея с тежки рани - по-късно същия ден той починал. Аутопсията открила липсата на два нокътя от ръцете, следи от електрошокове и от изгаряния върху челото, ръката, китката, както и синини върху тялото му.
Въпреки няколкото подобни случая "Амнести интернешънъл" твърди, че не са предприети никакви действия за търсене на отговорност, а официални доклади за убийства, включително на 65 поддръжници на Кадафи в Сирт непосредствено след смъртта на диктатора, не са довели до никакви арести. В няколко места разследванията са били водени от временни "съдебни комисии", чиито членове са заявили пред "Амнести", "че трябвало да поемат функциите на прокурори, защото съдебната система не работи."
Това повдига въпроса как ще бъде съден най-високопоставеният либийски арестант - влиятелният син на Кадафи Сейф ал Ислам. Макар че Международният наказателен съд (МНС) повдигна срещу него обвинения за престъпления против човечеството, либийските официални лица заявиха, че няма да предадат Сейф ал Ислам в Хага, където е базиран съдът. Съгласно правилата на МНС Либия трябва да поиска от съда разрешение да съди Сейф в Либия с довода, че страната е в състояние да осигури справедлив и всеобхватен съдебен процес. На 23 януари новият правосъден министър Али Хумайда Ашур заяви пред репортери, че Сейф ще бъде "държан в Либия съгласно либийския закон". Това принуди МНС да излезе с декларация, че все още не е взето окончателно решение къде да бъде съден най-прочутият либийски затворник.