В трудни времена винаги изскачат две болни за обществото теми - справедливи ли са данъците, колко е пораснала пропастта между бедни и богати, какво се случва със средната класа. Точно такива дебати все по-често се чуват и в България напоследък. Най-интересното е, че много хора твърдят, че средна класа у нас няма, а не могат да обяснят какво влагат в това понятие. Те не са виновни. Всъщност няма единно определение за средна класа - дори и в единния ЕС представите в отделните страни са доста различни. Но колкото и да се разминават определенията, ясно е, че всяка държава си има среден ешелон - "дори" и България, където малцина се разпознават като средна класа.
Последните проучвания показват, че в европейските икономики средната класа се свива като процент от населението. Увеличава се делът на домакинствата, които може да наречем "уязвими" или "застрашени от реален риск от бедност". Това са тенденции, засечени още преди 2008 г., които приемаме за начало на последната голяма световна криза. Понятията за средна класа се различават между различните култури, но в Европа все пак е възможна съпоставка между отделните страни въпреки различните дефиниции.
Ако видите онази жена, която прави свещи ръчно производство в ателието си някъде по средата на Сиена, Италия, ще разберете бързо и интуитивно положението на средната класа в Европа. Това са способните, активните, независимите и предприемчивите граждани на Стара (Западна) Европа. Определянето на средната класа е все по-трудно, а и сякаш все по-безсмислено е то да става през размера на дохода, потреблението и съответните сравнения с други в обществото. Това е ясно и от гледките в днешна България, където май всеки има кола и дори твърди, че редовно кара ски - едни от възможните "потребителски" дефиниции на средната класа - но приликите с традиционния представител на средната класа в ЕС са твърде малко.
Въпреки че рядко се налага да дефинираме средната класа в нашето изследователско ежедневие, с колегите приемаме, че е по-правилно в това отношение
да определяме хората според тяхната позиция на пазара на труда
Според наличните данни за ЕС това са хората, които статистиката определя за мениджъри, специалисти и самонаети. Разбира се, тази дефиниция е относително тясна и няма претенции за изчерпателност, но предлага добра основа за сравнението между България и Европа. Защо включваме самонаетите в тяхната цялост? Все пак сред тях има хора с ниско образование, дори с относително ниски доходи, извършващи не особено претенциозни дейности като чистене на прозорци например. Причината е, че те попадат в онази малка, но специална част от обществото, която съчетава труда с някакво предприемаческо усилие.
Търсенето на нови възможности е важна част от поведението на средната класа
"Средна" вече не би следвало да означава със средни доходи, а по-скоро по средата между различни участници на пазара, в търсене на повече печалба.
Не е задължително средната класа да е най-голямата част от обществото, ако приемем все пак предложеното тук за дефинирането й. Няма повод за притеснение, че едва 30% от заетите в ЕС попадат в предложената дефиниция. Все пак тук приемаме, че това са най-активните таланти, високо ценени от пазара, което им дава самочувствие и независимост. В Европа от тях едва 1/10 са определени като наемни мениджъри, останалите са специалисти, работещи на свободна практика, и работодатели.
Повече от половината "средни европейци" попадат в категорията на самонаетите (независимо дали работят сами или имат бизнес, в който се трудят наемни работници). Интересно е, че делът на самонаетите в Западна Европа е по-малък от средния за ЕС. Малкото магазинче за шоколад в центъра на Брюж, Белгия, всъщност не е толкова малко. Оказва се, че такива като него създават основно заетост на трудов договор. Това обаче не е така при "дюнерите" в Солун - повечето труд, създаден от подобни места за хранене, статистиката отчита за самонает. Гърция е страната с най-голям дял на самонаетите в общата заетост (над 32%) сред страните от ЕС.
Някои митове за българския труд и потенциала на средната класа у нас рухват от данните за структурата на самонаетите. В Европа има четири основни групи самонаети: специалисти, земеделски стопани, търговци (включително ремонт) и занаятчии. Всички те имат относително еднаква тежест от общото разпределение - по около 15%. В България специалистите на свободна практика са наполовина като дял - едва 8%, а занаятите изобщо не са представени подобаващо - също само 8%. Оказва се, че голямата част от самонаетите в България са на позиции, които не изискват особена квалификация - магазини, сервизи, ферми.
Италия е страната с най-много самонаети в целия ЕС
- около 5.3 млн. души. Това е повече от Германия, която иначе е около два пъти по-голяма като пазар на труда. Като дял от работещите близо 1/4 от италианците са самонаети. Сред тях най-много са занаятчиите, но също с голямо присъствие са и специалистите на свободна практика. Показателно е, че въпреки имиджа на страната като топтуристическа дестинация и известните й славни земеделски региони, едва 25% от самонаетите в Италия работят в магазини, сервизи или ферми. В България този дял е 43%.
В Италия, изглежда, са повече дизайнерите, които предпочитат да бъдат самонаети - рискът е по-голям, но и свободата да разгръщат идеите си е голяма. Специалистите на трудов договор в Италия са под 12% от всички заети в икономиката, което е под средното ниво за ЕС и за България. В Швеция пък специалистите намират за по-разумно да бъдат наети на трудов договор. И двете страни обаче имат дял на средната класа близо до 40% от всички заети. В България този дял е значително по-малък.
Средната класа, дефинирана по този начин, изпълнява важна обществена функция. От една страна, в самонаетите включваме много по-тясната група на предприемачите. Иновацията, или раждането на ново знание как да бъдат използвани ресурсите по-производително, е постижение на предприемачите в среда на непрестанно състезание за наградата на пазара. Но има и още нещо -
средната класа може да не е масово предприемаческа,
но тя показва как може да бъдем полезни на другите и да се интегрираме на пазара на труда дори когато това е трудно. Италия е една от страните с най-тежко трудово законодателство, а работодателите там са особено предпазливи при наемане на персонал. Именно там е най-голям делът на работещите на свободна практика сред големите европейски икономики.
България все още има по-нисък дял на самонаетите от средното за ЕС. Около 350 хил. души попадат в тази категория тук. В повечето малки икономики от ЕС делът на самонаетите е почти двойно по-голям в сравнение с България. Процентът на специалистите вероятно дълги години ще остане нисък. И в много по-развитата икономика на Чехия делът на наемните специалисти е подобен на този у нас. Затова изглежда най-вероятно увеличаването на българската средна класа да става чрез увеличаване на хората, които стартират собствен бизнес или свободна практика.
Дефиниции за средна класа
В САЩ и Канада:
Висока средна (професионална) класа: високообразовани, с обикновена заплата, професионалисти или средно ниво мениджмънт с голяма автономия на работа.
Ниска средна класа: полупрофесионалисти и занаятчии/майстори с горе-долу нормален стандарт, с висше образование.
Класа на работещите: чиновници с работа, която е силно рутинна. Стандартът варира, но обикновено е адекватен. Средно образование.
Във Великобритания:
Представителят на средна класа обикновено е със собствена еднофамилна къща, има висше образование и е специалист или заема мениджърска позиция.
В Германия:
Водещ показател е доходът на домакинството, обикновено без значение от нивото на образование, работната позиция и други социални индикатори. Популярно "средна класа" са всички с между 70 и 150% от медианния доход на германските домакинства.
|
|