Дали у нас има автентична десница, е въпрос твърде спорен. Сигурно обаче е друго - онези, които имат претенцията да са автентична десница, са по-скоро виртуален, отколкото реален политически субект. Вече повече от 10 години партиите, произлезли от големия СДС, не успяват да се ситуират достатъчно солидно в политическото пространство и да се превърнат в реална алтернатива. Не че няма електорална ниша за това, напротив - всички, които управляваха България от 2001 г. насам, получаваха властта с гласовете най-вече на десните избиратели. През първия си мандат НДСВ искаше да влезе в Европейската народна партия и чак когато не успя да го направи, се преориентира към либерализма. През 2005 г. същото това НДСВ стана незаобиколим фактор, без който беше трудно да се състави правителство най-вече заради декларацията на Симеон Сакскобургготски, че няма да прави коалиция с БСП - обещание, което той впоследствие, разбира се, не спази. Настоящата управляваща партия ГЕРБ също винаги се е заявявала като дясна и особено към момента на парламентарния вот през 2009 г. едва ли някой се съмняваше в това.

Автентичната десница, която в момента се представлява най-вече от СДС и ДСБ, продължава да се лута и да не намира отговор на въпроса



какво трябва да направи, за да я припознаят отново десните избиратели



Към този момент няма основание да се мисли, че десните ще успеят да намерят подходящата формула до парламентарните избори догодина. Последният местен вот показа, че СДС и ДСБ заедно най-вероятно отново ще успеят да прескочат бариерата от 4% за влизане в НС. Политическите действия на двете партии през последните месеци обаче определено навяват скептицизъм относно перспективата да бъдат привлечени избиратели извън твърдите ядра.

Според неофициални информации десните преговарят с Меглена Кунева за създаване на общ проект, като подобна възможност се радва и на трансатлантическа подкрепа. В свои изявления водещи фигури отрекоха това и дори изтъкнаха, че подобни преговори ще струват много скъпо, тъй като избирателите не прощават непоследователността. А Кунева, която на президентския вот спечели 7 пъти повече гласове от Румен Христов, все пак беше министър при тройната коалиция. Старата поговорка, че където има дим, има и огън, обаче почти винаги се е потвърждавала, когато става дума за българската политика. А и през последните години единственото, което правят десните, е да се чудят



към кого да се прикрепят и как да се коалират,



за да се задържат на повърхността. Така че нищо чудно в информациите за разговори с Кунева да има истина.

Официалните действия на десницата през последните месеци са насочени към ГЕРБ. Именно "Синята коалиция" възобнови разговора за проучванията за шистов газ у нас и това - случайно или не - съвпадна с посещението на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън. Част от сините подкрепиха новия закон за отнемане на престъпно имущество, който не дава гаранции срещу евентуална злоупотреба с власт от страна на правителство и прокуратура и според който половината българи са потенциални престъпници, чието имущество би могло да бъде отнето. Дори независими депутати, които са декларирали принадлежност към ГЕРБ, в крайна сметка не подкрепиха закона в този му вид.

Обективността изисква да се посочи, че водеща роля в тези мероприятия със съмнителна полза от политическа гледна точка има ДСБ. Това, че СДС е по-скоро страничен наблюдател на случващото се, обаче не го оневинява ни най-малко. Откакто на "Раковски" 134 пристанаха на Костов, двете партии са в общ кюп и няма как да бъдат разглеждани поотделно.

До следващите парламентарни избори няма много време. И най-умното, което могат да направят ДСБ и СДС, е да се опитат да закрепят отново "Синята коалиция", която на практика се разтури на последните президентски избори, за да могат поне да влязат в парламента. Рецептата е ясна - лансиране на нови лица и разумни послания, отговарящи на интересите на десните избиратели. На теория е лесно, но на практика това продължава да бъде невъзможно за изпълнение.